Общото използване на отбранителните ресурси със Съединените щати е една от основните политики на МО, казва заместник-началникът на отбраната
Деветнайсетото заседание на Съвместната българско-американска комисия по прилагане на Споразумението между правителството на България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (ССОО) се състоя в Щутгарт– Германия, на 17 януари. От българска страна заседанието беше ръководено от заместник-началника на отбраната и съпредседател на Комисията вицеадмирал Емил Ефтимов, който даде подробности за форума за читателите на в. „Българска армия”.
– Г-н вицеадмирал, какви основни въпроси обсъждахте по време на заседанието в Щутгарт?
– В работата на заседанието на ССОО, което от българска страна бе ръководено от мен, а от американска – от генерал-майор Давид Джулазаде, директор на дирекция „Политика, стратегия, партньорство и способности” в Командването на Силите на САЩ в Европа, участваха членовете на Съвместната комисия, Изпълнителният комитет и съпредседателите на подкомитетите към Съвместната комисия. От българска страна освен представители на Министерството на отбраната и Българската армия участие взеха и представители на други министерства и ведомства съгласно създадената с решение на Министерски съвет организация. Американската страна включваше представители на Европейското командване на Силите на САЩ, компонентните командвания на Силите на САЩ в Европа, Офиса на аташето по отбраната и Офиса за отбранително сътрудничество към посолството на САЩ в България. По време на форума бяха отчетени резултатите по прилагане на ССОО в периода от предходното заседание на Съвместната комисия (март 2018–януари 2019 г.). В хода на заседанието бяха обсъдени въпроси, свързани с двустранното сътрудничество между България и САЩ, по-нататъшното използване на съвместните съоръжения на наша територия и възможностите за бъдещи съвместни учения и подготовки, включително и с участието на трети страни. При проведените дискусии бе акцентирано върху развитието на двустранното сътрудничество в контекста на приноса му към способностите на НАТО и укрепване на сигурността в региона.
– Какъв е статутът на Съвместната комисия и с какви основни решения приключи заседанието?
– Съвместната комисия е колективен орган, в който България и САЩ са представени равноправно и равнопоставено. Комисията е упълномощена да взема решения по прилагането на ССОО, които се вземат с консенсус. В своята работа тя се подпомага от девет подкомитета, които на експертно ниво обсъждат въпроси, свързани с прилагането на ССОО в специфични области, като съвместна подготовка, логистика, екология и др. Работата на подкомитетите се организира и ръководи от Изпълнителен комитет, чрез който към Комисията се отправят предложения за решения, отнасящи се за прилагане на ССОО. В съответствие с установената процедура за работа на съвместните органи и своите правомощия, в хода на проведеното през изминалата седмица в Щутгарт заседание, Комисията взе решения за разработването на съвместни процедури, касаещи:
– възстановяване на акциз на Силите на САЩ на основание на направени промени в националното законодателство на България;
– съвместно използване на учебен полигон „Ново село” от формирования на Силите на САЩ, Въоръжените сили на България и НАТО;
– използване на въздушното пространство на България при полети на вертолетната авиация на Силите на САЩ;
– опазване на околната среда за полигоните и тренировъчните райони на учебен полигон „Ново село”.
Можем да обобщим, че взетите решения по време на заседанието способстват за създаването на правила и механизми за практическото прилагане на ССОО в отделните области.
– Защо се наложи тази двустранна среща да е в трета страна?
– Първото заседание на Съвместната комисия е проведено на 2 септември 2008 г. в София. На него се учредява Комисията и се приема концепция за функционирането є. Между страните е договорено Комисията да заседава два пъти в годината, като заседанията се домакинстват на ротационен принцип. Проведеното 19-о заседание се състоя в Щутгарт – Германия, но бе домакинствано от американската страна и се състоя в сграда на Европейското командване на Силите на САЩ, така че то не се е състояло в трета страна. Следващото, двайсето заседание на Комисията, е планирано да се проведе в средата на годината в София.
– Какво включват плановете за развитие на българско-американските съвместни съоръжения на наша територия?
– Добилото популярност название „Съвместни съоръжения” всъщност се отнася за „договорени съоръжения и обекти” по смисъла на ССОО, които са: Учебен полигон (УП) „Ново село”, Военновъздушна база „Безмер”, Военновъздушна база „Граф Игнатиево”, Складови съоръжения в Айтос. Съгласно ССОО Силите на САЩ могат да извършват строителни дейности и да правят промени и подобрения на тези съоръжения. До този момент усилията на американската страна са насочени към финансирането и изпълнението на инфраструктурни проекти на две от съвместните съоръжения – УП „Ново село” и военновъздушна база „Граф Игнатиево”. На УП „Ново село”, в периода 2009–2012 г. бе изградена нова база. В годините след това Силите на САЩ продължиха както да развиват базата и обслужващата я външна инфраструктура, така и да усъвършенстват тренировъчните полети за провеждане на различните видове подготовка. Американската страна ще продължи с действията си в тази посока с оглед плановете за бъдещото използване на УП „Ново село”. Във военновъздушна база „Граф Игнатиево” американската страна ще продължи да изпълнява инфраструктурни проекти, насочени основно към подобряване на летищната инфраструктура (изграждане на площадки за самолети, ремонт на пътека за рулиране и др.). В допълнение към проекти по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, подобренията в инфраструктурата, извършвани от Силите на САЩ, способстват за подобряване на способностите на летището за провеждането на подготовка със самолети, използвани от страните – членки на НАТО (включително Gripen и F-16).
– Да очакваме ли разширяване и окрупняване на съвместните учения, тренировки и обучения между армиите на България и САЩ в двустранен и международен формат?
– Краткият отговор на въпроса е „Да”. Тенденцията е на провеждането на многонационални съвместни учения и подготовки. През последните 2–3 г. сътрудничеството в областта на съвместната подготовка и ученията между двете страни се засили, като, от една страна, се увеличи броят на съвместните учения и тренировки, провеждани на територията на България, а от друга – чувствително нарасна нивото на самите учения (от взводно и ротно ниво на батальонно и по-високо), както и броят на участващите в тях сили и средства. За отбелязване е, че тези учения се провеждат като мярка за повишаване на сигурността на Балканите и в Черноморския регион и неслучайно най-голямото учение в региона през тази година носи името Black Sea/Balkan Regional Exercises 2019 (BS/BRE 2019), което по своята същност включва редица международни учения не само на територията на нашата страна, но и в Румъния, Унгария, Хърватска, Словения и Македония. Друга съществена разлика е засиленото участие в тези съвместни учения в България на войски и техника, както на държави – членки на НАТО (Румъния, Гърция, Албания, Великобритания, Франция и др.), така и страни – партньори на Алианса, от региона (Македония, Сърбия, Грузия, Украйна и др.). Все повече се налага тенденцията в тези съвместни подготовки и учения да участват не само личен състав и техника от Сухопътните войски, като може да се каже, че има едно непрекъсващо, нарастващо участие на сили и средства от ВВС, Силите за Специални операции и ВМС във все повече двустранни и многонационални съвместни подготовки и учения.
– Известно е, че от години България получава директна военнотехническа помощ във вид на оборудване и въоръжения от САЩ по тяхната програма FMF. Ще продължи ли този процес и в бъдеще? За кои видове и родове войски?
– По програмата за чуждестранно военно финансиране на САЩ Министерството на отбраната на България е придобило различно по вид военно оборудване – комуникационно-информационно оборудване (радиостанции), инженерно оборудване за разузнаване и неутрализиране на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства (роботизирани системи), наземно аварийно-спасително и противопожарно оборудване за летище Граф Игнатиево, безпилотни летателни системи, парашутни системи, лодки с мек и твърд корпус, бойни бронирани машини Commando Select, колесни автомобили с повишена проходимост HMMWV и др. Изброеното по-горе оборудване е за всички видове въоръжени сили – СВ, ВВС и ВМС, както и за Силите за специални операции. Надяваме се, че и занапред ще продължим съвместната работа с американската страна за бъдещо финансиране на всички видове ВС и родове войски, отчитайки приоритетите на Министерството на отбраната и тези на правителството на САЩ.
– Остават ли ангажирани Съединените щати с подкрепата за своите европейски съюзници в НАТО и конкретно – за България, и с какво допринася ССОО за развитие на способностите на българските ВС?
– ССОО, неговото ефективно прилагане, предлага значителни възможности и ползи за България и БА по отношение на изграждането и функционирането на съвместните съоръжения на територията на България, реализирането на съвместни мероприятия в различни области и осигуряването на значителни ресурси за провеждането на подготовка и учения на подразделения от Българската армия. Интеграцията в областта на отбраната и общото използване на отбранителните ресурси със САЩ е една от основните политики на МО. Под политическата рамка на ССОО стои истинската практическа стойност. През изминалото десетилетие ССОО се превърна в крайъгълен камък за ефективно обучение на нашите формирования, чрез споделяне на ресурси, съоръжения и оборудване. Нещо повече, в областта на отбранителното сътрудничество със САЩ взаимните ни ангажименти са синхронизирани с изграждане на способностите на НАТО и насочени към укрепването на сигурността в региона. От началото на 2017 г. се обединихме около идеята да работим заедно за изпълнение на Целите за способности на НАТО, приети от ВС на България като принос към колективната сигурност на Алианса. Съвместната комисия дава пример за успешно двустранно сътрудничество в областта на отбраната със стратегически партньор като САЩ и ние заедно ще продължим работата си в правилната посока.
– Съвместната комисия ще има ли експертна роля в предстоящите преговори между правителствата на България и САЩ по проекта за нов изтребител за българските ВВС?
– Не, няма. Проектите за модернизация не са в обхвата на Комисията, но искам да подчертая, че развитието на съвместните съоръжения и най-вече на летище Граф Игнатиево създават необходимите условия за реализиране на Проекта за нов многоцелеви боен самолет. В заключение искам да благодаря на членовете на Съвместната комисия, лично на нейния секретар – полковник Радко Мърхов, на членовете на Изпълнителния комитет и подкомитетите към Комисията. Дейността на всички представители от българска страна в съвместните органи по прилагане на ССОО е от изключително значение за договаряне на законосъобразни, взаимноизгодни и прагматични условия, допринасящи за изграждане на способностите на ВС на България. Разчитам и в бъдеще на тяхната експертиза и подкрепа.
Във формированията: Градят психо-физически полоси по стандарт на НАТО
Използвахме случая да попитаме вицеадмирал Ефтимов, който е и председател на Националната военна спортна федерация (НВСФ), как оценява представянето на българските военни спортисти през 2018 г. Той отговори: „През изминалата година се проведоха девет държавни военни първенства и десет държавни военни шампионата по спортовете: плуване, лека атлетика, ски алпийски дисциплини, ориентиране, ски бягане, тенис на корт, футбол за мъже и жени, военен трибой, дуелна и шафетна стрелба, тенис на маса, волейбол и стрелба с пистолет, в които участваха отбори от военни формирования в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и всичките 32 ВСК на НВСФ, или над 6000 военни спортисти. Като пълноправен член на Международния съвет за военен спорт (CISM) със съдействието на НВСФ представителни отбори от въоръжените сили на България взеха участие в четири спортни форума по линия на Международния съвет за военен спорт. През април представителният отбор на ВС на България участва в 54-тото Световно военно първенство по ски, което се проведе в гр. Хохфилцен, Австрия. В първенството редник Красимир Анев от Центъра за елитен спорт (ЦЕС) завоюва 4-о място на биатлона, а в отборното се класирахме на 7-о място.
През декември редник Владимир Далаклиев от ЦЕС се завърна като вицесветовен шампион от проведеното в Рио де Жанейро 24-то Световно военно първенство по таекуондо.
През август наши военни отбори се представиха на добро ниво в Регионалното първенство по планинско бягане в Сърбия и Световното военно първенство по парашутизъм в Унгария. Всичко това прави оценката ми за представянето на спортистите и участието им в спортните форуми много добра”.
А в какви направления МО може да засили подкрепата за армейския спорт и неговите най-изявени представители?
„Първо – определяне на ролята, мястото и значението на физическата подготовка и спортносъстезателната дейност в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Второ – координация на взаимодействието между звената в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, пряко отговарящи за планирането, организирането и провеждането на спортносъстезателната дейност”, заяви вицеадмирал Ефтимов. „На следващо място е създаването на условия за ефективно взаимодействие на МО с Министерството на младежта и спорта, спортни федерации, спортни клубове и др. След това са подобряване на условията и редът за функциониране на ЦЕС на МО. Не на последно място – създаване на насоки, свързани с логистичното и финансовото осигуряване на спортно-състезателната дейност”, посочи той.
Нивата за провеждане на спортни и военно-спортни шампионати и първенства са ротни, батальонни, бригадни (на бази), вид въоръжени сили и общоармейски, напомни заместник-началникът на отбраната. „Тази логика следва организационно-щатната структура на ВС и позволява изграждане на екипност, корпоративност и повишаване на бойната подготовка на формированията. Относно изграждането на спортни обекти мога да кажа, че вече сме започнали работа по възстановяване на психо-физическите полоси във военните формирования и имаме желание да надградим това, като изградим полоси по НАТО стандарт, които ще ползваме за обучение на военнослужещи и за участие в състезания по линия на CISM”, допълни вицеадмирал Ефтимов.
По думите му през 2019 г. основната тежест се пада по традиция на военноприложните състезания, включени в спортния календар на МО (военен трибой, дуелна и щафетна стрелба, стрелба с пистолет, ориентиране, ски ориентиране, планинско бягане). „Не може да минем без базовите спортове лека атлетика и плуване, а също така ще разчитаме и на „игрите” като форми на изграждане на колектива (футбол, волейбол). Безспорно най-голямото спортно събитие на 2019 г. е участието ни в 7-ите Световни военни летни игри през октомври във Ухан, Китай. Там ще вземат участие нашите спортисти от ЦЕС заедно с най-добрите ни военнослужещи от формированията, с доказан опит и успехи на национално и международно ниво. Участваме в осем вида спорт – бокс, джудо, ориентиране, стрелба, таекуондо, лека атлетика, борба и тенис”, изтъкна вицеадмирал Ефтимов.
Самият той е практикувал активно волейбол и тенис на корт. „Но това едва ли е толкова важно. Използвам случая да изразя своята и на цялата спортна общност на Българската армия признателност към министъра на отбраната за разбирането и подкрепата на НВСФ. В резултат на промяната на нормативната уредба спортният календар на НВСФ се провежда в служебно и извънслужебно време. Тази възможност прави мероприятията ни легитимни съгласно ЗОВС и не създава предпоставки за неразбиране от страна на длъжностните лица. Също така искам да благодаря за предоставеното ни помещение, като за първи път от създаването на НВСФ през 2011 г. ще имаме офис, където да съсредоточим нашата организационна и административна дейност”, каза заместник-началникът на отбраната.
Според него заслужават най-добри думи и командирите, които подкрепят и развиват дейността на спортните клубове в техните формирования. „Осъзнаваме предизвикателствата, породени от некомплекта, високото темпо на бойната подготовка и постоянно нарастващите служебни ангажименти. Положихме всички усилия спортният календар през 2019 г. да бъде съобразен с основните мероприятия, тренировки и учения през годината и се надявам на добра синхронизация”, обобщи вицеадмирал Ефтимов.
