От НАТО биха искали да разширят Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, за да влязат в него повече страни, заяви още Йенс Столтенберг. „От подписването на Договора от САЩ и СССР през 1987 г. голям брой страни инвестираха в аналогични системи за въоръжаване – Китай, Индия, Пакистан, Иран. Те разработват и разполагат подобни ракети със среден обсег. Затова ни трябва договор, който да покрива не само Русия и САЩ“, каза Столтенберг.
Като свое главно послание обаче той изтъкна, че трябва да бъде разширен режимът на контрол над въоръжаването. Но това не оправдава страната, която нарушава ракетния договор. Трябва да се разгледа възможността не толкова за неговото разширяване, колкото за укрепването му. Според генералния секретар НАТО няма намерение да разполага нови ядрени ракети с наземно базиране в Европа. Северноатлантическият алианс не желае нова надпревара във въоръжаването, защото тя не е в ничий интерес. Именно решението на САЩ да излязат от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег бе главна тема на министерската среща в Брюксел. Вашингтон започна шестмесечната процедура на 2 февруари. Веднага след това Русия също обяви предстоящото си излизане.
Друга тема, обсъдена от министрите на отбраната, бе укрепването на боеспособността в рамките на инициативата за боеготовност, известна като „Четирите тридесетици“. Става дума за разполагането на 30 бойни кораба, 30 сухопътни батальона и 30 въздушни ескадри в рамките на 30 дни. Столтенберг похвали страните от НАТО, че са увеличили приноса си и в трите сфери, в които пактът изисква усилия – пари, боеспособност и принос към операциите. От 2016 г. насам европейските съюзници и Канада са похарчили общо с $41 милиарда повече за отбрана. (БА)
