Светлозар Стоянов
Всяка година микрофоните и камерите на журналистите са вторачени в словата, посланията и лицата на политиците, които участват в честванията на поредната годишнина пред Паметника на свободата на историческия връх Шипка. Досега в. „Българска армия” не е правил изключение от този официален стил, поднасяйки ви изчерпателни репортажи по темата.
За пръв път обаче в навечерието на 141-вата годишнина от Освобождението ще надникнем в проблемите по организацията, снегопочистването и спешната нужда от ремонт на пукнатините в бронзовия лъв от северната страна на монумента, поднесени в един разговор с директора на Национален парк музей „Шипка–Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов, за да открием какво се крие зад блясъка на тази светиня, превърнала се в символ на героичната епопея на българските опълченци и руските офицери, сержанти и войници, загинали за Майка България.
Традиционно всяка година в навечерието на националния празник музеят получава редица покани за участие за гостуване най-вече с временни мобилни експозиции в страната. Тази година от януари досега музеят е гостувал във Велинград, Добрич, Разград, Бургас и Габрово, а през тази седмица се осъществиха още четири изложби – първата, посветена на Шипченската епопея в Историческия музей в Балчик, в Смолян, където е представена изложбата „Пътят на свободата”, във Враца, където със фотоси и документи ще бъде отразена годишнината от построяването на Паметника на свободата, а вчера в Казанлък бе открита и най-новата изложба (съвместно с Исторически музей „Искра”), посветена на опълченците от казанлъшкия край, която ще остане на вниманието на публиката до 19 април. Освен снимковия материал желаещите ще могат да видят редица лични вещи на участниците в Освободителното движение – ордени, медали, оръжие и документи, които се съхраняват във фондовете на двете институции. До момента са установени 122 опълченци, родом от Казанлък и 45 други, които впоследствие се заселват в града.
През последните десетина години честванията, които се правят на Паметника на свободата, се превърнаха в естествен център на националното отбелязване на 3 март. На този ден десетки хиляди българи от страната и чужбина се отправят към Шипченския проход. Организацията около чествания се пада на двете общини Казанлък и Гарбово, които се редуват през година, като сега формален домакин ще бъде Габрово. Вече е потвърдено участието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, очакват се и други официални лица.
Поради самото местонахождение на паметника и тежките климатични условия през март в Стара планина предварителната организация е доста тежка и често остава скрита. Зад нея стоят много хора и усилия, включително солиден финансов ресурс. Ангажиментът на НПМ „Шипка–Бузлуджа” е да подсигури разчистването на пътя до върха и пешеходния подход към стъпалата.
Ангелов вече четвърта година е директор на музея. Като най-важно постижение в своето управление счита фактът, че най-после, след десетилетни усилия в лицето и на предишните ръководства, вече е съставен акт за държавна собственост на паметника. Казано иначе, това не е само един обикновен документ, обяснява той. Паметникът има спешна нужда от ремонт, тъй като е изложен на изключително сурови атмосферни условия. Най-големият враг на монумента,
като изключим нихилизма
на част от съвремениците
категоричен е директорът, е влагата. За целта трябва да се изработи необходимата проектна документация, която няма как да се случи без акт за собственост. Техническият паспорт на паметника ще бъде готов до няколко седмици, а неговото изготвяне е поверено на Университета по архитектура, строителство и геодезия. След неговото регистриране екипът на музея ще пристъпи към следващата стъпка – изработването на предварително проучване, което трябва да фиксира състоянието на паметника и респективно мерките, които трябва да се предприемат.
Според Ангелов бюджетът на музея може да си позволи необходимия финансов ресурс. Финалната фаза е разработването на инвестиционен проект, за да стане ясно каква ще бъде стойността на ремонта.
Последният цялостен проект за консервация и реставрация на паметника е правен в края на 70-те години, който на всичкото отгоре е изпълнен частично. Отделно самият паметник още при строежа си и при откриването е приет с множество конструктивни дефекти, причинени от липсата на опит при строителството на такива масивни сгради на подобна надморска височина. Ангелов се надява със средства на съвременната наука и новите технологии тези „хронични” проблеми да бъдат отстранени.
Друга предстояща задача е приключването на реставрацията и консервацията на бронзовия лъв, който се издига от северната страна на монумента. През 2016 г. беше организирана голяма дарителска кампания. Останалата част, която не достига за реставрацията на статуята, е осигурена от музея. Организирани са две процедури по Закона за обществените поръчки, но и в двата случая се явява само един кандидат, който не отговаря на предварително заложените изисквания, поради което и двете процедури са прекратени. Ангелов възнамерява през пролетта да разкрие нова процедура за обществена поръчка, като се надява този път да се отзове изпълнител, който отговаря на всички условия за тази толкова отговорна задача. Най-важното, което трябва да се знае, обяснява той, е, че
лъвът може и да не изглежда добре в момента
но е конструктивно здрав. Няма как да заобиколим и въпроса за паметника на Бузлуджа, за чието окаяно състояние и евентуалната му бъдеща функция се изговори много през последните години. Преди това обаче трябва да направим едно много важно уточнение. Дом-паметникът на БКП, по-известен на широката общественост като „Чинията”, никога не е бил част от структурата на НПМ „Шипка–Бузлуджа”. Музеят включва в името си топонима Бузлуджа заради последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, което се е провело през 1868 г. в подножието на историческия връх.
Когато през 70-те години започва изграждането на социалистическия монумент, НПМ „Шипка–Бузлуджа” подпомага логистично и чисто организационно строителството. Въпреки настояването на ръководството в началото на 80-те години домът паметник да бъде включен в музея, ЦК на БКП отказва, като взема решение с оглед на партийните и пропанадните цели на Партията този монумент да бъде отделен в самостоятелна структура със своя администрация. В момента той е собственост на държавата и се стопанисва от областния управител на област Стара Загора.
Това, което се прави през последните месеци, са постъпки паметникът на Бузлуджа да получи статут на недвижима културна ценност, което би позволило към него да бъдат прилагани всички разпоредби на Закона за културното наследство. Докъде е стигнал процесът обаче директорът Чавдар Ангелов не е уведомен, а и не е негова работа.
Въпреки че чуждестранните туристи у нас проявяват откровен интерес към социалистическото ни минало, много по-голям от този към тракийското, прабългарското или опълченското ни минало – факт, който, меко казано, ни е трудно да признаем, реставрираният паметник на Бузлуджа определено би се радвал на тяхното внимание, тъй като те и сега го
посещават на лов за селфита
друг е въпросът – регламентирано или не. Проблемът обаче е в окаяното състояние на монумента, а това го прави потенциално опасен. От миналата година е осигурена постоянна 24-часова полицейска охрана.
Най-големият проблем на този паметник според Ангелов е разделението, което той поражда в българското общество. За една част от българския народ той е символ за тоталитаризма, а за друга, и то никак немалка, Бузлуджа маркира светлото бъдеще. Докато професионалната историческа гилдия и действащите днес български политици не постигнат консенсус с какво ново съдържание да се изпълни този паметник, то каквото и да се направ там, с каквито и да било добри намерения да се подходи, те винаги ще срещат съпротива и ще останат неразбрани.
