Филмът „Зелената книга“, в който като пианист играе Димитър Маринов, взе статуетката за най-добра лента
За първи път в историята българин чу съкровените думи „Оскарът отива при… „Зелената книга“, а той се качи на сцената на Долби Тиътър. Димитър Маринов беше част от актьорския екип на филма, а докато с дясната ръка държеше златната статуетка, в лявата се вееше българският трибагреник. Маринов взе статуетката в ръцете си, а пред камерите на Филмовата академия заяви: „Здравейте, това е моята приказка на „Пепеляшка“. За първи път. Първо искам да благодаря на Америка за това, че ми даде възможността да сбъдна американската си мечта. След това искам да благодаря на моята страна – България. Оказа се, че съм първият български актьор на червения килим с толкова много номинации, и искам да кажа на всички млади хора, които идват от тази държава, на всички емигранти като мен, Америка е единствената държава, в която мечтите стават реалност. Благодаря!“.
Димитър Маринов изигра руснака виолончелист Юрий Тахт в „Зелената книга“, а наградата си той получи от легендарната прима на киното Джулия Робъртс. „За мен това е сбъдната мечта, моята приказка за Пепеляшка“, казва той в интервю по време на представянето на филма на Американските филмови награди (AFI). Маринов ще дойде лично в София и ще бъде гост на „София филм фест“, за да представи филма „Зелената книга“ на фестивала. В биографията си в IMDB Маринов сочи, че е съден от военен трибунал в България по обвинение, че е опитал да избяга на Запад, докато е бил в казармата. Въпреки това той завършва НАТФИЗ и през 1990 г., след турне с българска фолк джаз формация в Европа, Канада и САЩ, остава като политически бежанец в Ноксвил, Тенеси.
В следващите години работи като мияч на чинии, свири в ресторанти и през 1996 г. успява да стане собственик на кафене, ресторант и кетъринг фирма. През 1999 г. започва да играе в The San Diego Repertory Theatre, а година по-късно развива образователни програми за деца за Асоциацията на младите християни и зоопарка в Сан Диего. Маринов е женен за американка на име Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, помогнал на българина да се установи в САЩ.
Първото му прослушване и поява на голям екран е за филма Act of Valor, където играе руски учен и трафикант; определя „Зелената книга“ като „големия си пробив“. През 2017 г. Маринов участва и във филма „Снимка с Юки“ по едноименния разказ на Мирослав Пенков. При първото си прослушване за „Зелената книга“ Маринов е отхвърлен с мотива, че е „прекалено зрял“ за ролята на Олег, разказва той в интервю за телевизия KTLA 5. „Той е на 63, аз съм на 52, аз съм от комунистическа България, той – от СССР по времето на Хрушчов. Ние сме стегнати, скучни класически музиканти!“
„Месец и половина по-късно мениджърът ми се обади и каза: От „Зелената книга“ искат да те видят пак. – Какво имаш предвид? – попитах аз. – Ами върнали са се и очевидно искат да те видят пак, но трябва да свириш на чело. – Аз не умея да свиря на чело, цял живот съм свирил на цигулка! – Това е едно и също! – Не е! Колко време имам? – Пет дни.“ Маринов се заема със задачата, макар да признава, че след 6–7-часови практики жена му почти се е развела с него. На прослушването го питат: „Ти не беше ли цигулар, не знаехме, че свириш на чело. „И аз не знаех“, отговаря българинът.
Най-много на постижението на Маринов се зарадва близкият му приятел – актьорът и музикант Стефан Вълдобрев, който написа във Фейсбук профила си – „Митко Маринов беше най-големият в класа ни, беше преживял и препатил доста. От момчетата аз бях най-малък, единственият под 20. Това като че ли създаде някаква по-специална връзка между нас двамата – и в Академията и извън нея. Уреждаше разни участия и ме викаше да обикаляме заедно – той с цигулка, аз на китара. Даваше ми своята YAMAHA, която беше купил от Англия, чудесен инструмент. Когато в края на 1990-ата реши да замине завинаги за Щатите, ми я остави. Пъхна вътре два книжни лева, онези старите с гроздоберачката, дето й викахме Кина двулевката. Каза ми: Да ти върви много и тази китара да ти изкара много пари. Виждали сте ме понякога на концертите с нея. От бандата се чудят защо я нося, тъй като тя няма вход за кабел и се налага да се озвучава с микрофон, което е трудно. Но аз си знам, че е специална китара от специален човек. От тогава до днес, всяка една от песните, които познавате, е мислена с този инструмент. Двата лева също са си вътре :). Спомнях си за това снощи, докато гледах Митко с „Оскара“ в ръка. Гледах го с широка усмивка на лицето, радвах му се, вълнувах се с него. Той заслужава всичко, което му се случва, защото имаше смелостта да опита и таланта да го постигне.
В „Долби тиътър“ в Лос Анджелис бяха раздадени 24 златни статуетки. Рами Малек спечели „Оскар“ за най-добра мъжка роля за изпълнението си в „Бохемска рапсодия“. За най-добра женска роля беше отличена Оливия Колман за „Фаворитката“. Алфонсо Куарон взе „Оскар“ за най-добър режисьор. Реджина Кинг пък получи наградата за поддържаща женска роля за изпълнението й във филма „Ако Бийл стрийт можеше да говори“.
