България има авторитет в корпуса в Солун, казва заместник-началникът на отбраната
– Г-н генерал-лейтенант, когато в началото на април 2016 г. тръгнахте към новата си позиция – заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция, имахте ли опасения и съмнения в избора си? Или всичко беше на принципа „речено – сторено”?
– Знаете, че обикновено в армията човек не решава къде да отиде, той е назначен на една или друга позиция. Така беше и в този случай. Наистина стана малко изненадващо. Скоростно, в порядъка на няколко дни, разбрах, че съм един от офицерите, които се разглеждат за тази длъжност. След това получих и назначението. Разбира се, при всяка нова длъжност има предизвикателства. Тук освен всички останали въпроси, които ти минават през съзнанието – дали съм подготвен, дали ще се справя, имаше и един по-различен момент. Това беше ясното осъзнаване, че освен себе си, изпълнявайки толкова висока длъжност в този щаб, представям българското офицерство, Българската армия и България.
– Какви бяха първите ви стъпки на новата длъжност? Бързо ли се адаптирахте към работния ритъм?
– Така се случи, че още с явяването ми при командира на корпуса той ме информира, че разчита на мен като заместник-командир за предстоящото след три месеца най-голямо учение на корпуса за годината. Така че моята адаптация стана в хода на подготовката за учението. Това ми даде възможност да се опознаем с колегите в процеса на една по-динамична обстановка. Общо взето, така се случи адаптацията – в по-ускорени срокове.
– По какво всекидневието в корпуса приличаше на това в българските военни формирования?
– Нямаме такъв тип щаб в Българската армия – корпус. Имахме преди години. Сега офицерите, които служат, няма къде другаде да се сблъскат с предизвикателствата на корпусно ниво. За мен беше огромна чест и възможност да заемам такава длъжност и да видя това ниво. Другото различие е в това, че корпусът, както и останалите формирования от структурата на силите на НАТО, изпълняват по няколко функции, подготвят се по няколко типа задачи – като корпус, като компонентно командване на Сухопътните войски или като оперативен щаб за провеждане на малка съвместна операция. За всяка от тези дейности щабът се сертифицира отделно.
– Тази организация съответства ли донякъде на трите мисии на ВС у нас?
– Не точно, защото всички изброени задачи са изцяло в мисия „Отбрана”. Всъщност функцията на съвместен щаб за малка съвместна операция може да бъде аналогична на мисия втора в БА – „Подкрепа към международния мир и сигурност”.
– А в корпуса имаше ли функции като нашата трета мисия?
– Третата мисия на БА – „Принос към националната сигурност в мирно време” е чисто национална. Там я имаше, но само за гръцките колеги и за формированията на Гърция, които изпълняват национални задачи. Корпусът като структура на НАТО не беше привличан за изпълнение на такъв тип задачи. Отделни колеги гърци обаче бяха въвлечени интензивно в подготовката и изработването на планове за справяне с бежанския поток в Гърция. Но пак подчертавам – в национален формат, не в коалиционен.
– В интервю за нашия вестник, докато бяхте в Солун, споделихте, че е особено важно да си сверяваме часовниците с нашите съюзници в НАТО. Кои бяха основните дейности в корпуса, които лично ви бяха полезни за натрупването на управленски и командирски опит?
– Този израз – да си сверяваме часовниците, стои постоянно пред нас. Защото сферата на националната сигурност се влияе от средата за сигурност, която е доста динамична. В такъв смисъл съм го казал и го подчертавам пак. През втората ми година в корпуса имаше много голямо учение, което трябваше да го сертифицира като оперативен щаб. Участвах активно в подготовката и изпълнението на учението. Бяхме сертифицирани от SHAPE – Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Работата в корпуса като оперативен щаб ми беше изключително интересна и полезна като натрупан опит.
– Как се разбирахте с колегите и подчинените си от другите нации в корпуса?
– Воинската етика в НАТО е доста унифицирана. С колегите от други нации се контактува лесно, тъй като професионално си говорим на един език. Националните нюанси само внасят известен колорит в отношенията. Но като офицери споделяме едни и същи армейски ценности. Лесно е човек да се сработи с колегите, особено ако е научен на основни неща като работа в екип, взаимопомощ, честност в отношенията, откритост. НАТО е преди всичко съюз на страни, които имат еднакви демократични ценности. Това е здравата основа, която ни обединява както в индивидуален, така и в колективен план.
– Какви основни принципи на екипната работа спазвахте?
– Прилагахме професионално и на практика това, на което сме учени още от военните училища – лидерство, личен пример, откритост в отношенията, взаимопомощ, ясно поставяне на задачите. За мен като част от командването на Корпуса беше важно да стимулирам своите колеги да търсят нови решения и да аргументират своите позиции, да откриват нови подходи за решаването на задачите и да бъдат мотивирани да дават най-доброто, на което са способни. Тези принципи на екипната работа бяха основата, която определяше работата ми с колегите както от Гърция като формираща нация на този корпус, така и от всичките 12 нации, които бяха представени там.
– Как се отнасяха представителите на другите държави към България и БА?
– Отношението към България и нашата армия е основано на доказания професионализъм на българските военнослужещи при участието им в съвместни международни учения и подготовки. Афилирано формирование към корпуса е 61-ва механизирана бригада в Карлово, която участва със свои екипи в учения на корпуса. На последното учение изцяло български беше комуникационно-информационният модул на НАТО (DCM-F от Горна Малина – б. р.). Той осигуряваше учението в комуникационно отношение и получи позитивни оценки и заслуженото признание от колегите от другите армии. Щастлив съм да кажа, че България има авторитет в този корпус, който се дължи изцяло на колегите, участвали в ученията, тези, които са служили през годините, и тези, които служат там сега.
– Какво от придобития опит в Солун се стремите да прилагате днес като заместник-началник на отбраната?
– Офицерът се изгражда през целия си път като професионалист. Не мога да направя точно разлика – това го донесох оттук, а това – оттам. Но искам да подчертая, че сега ръководството на Щаба на отбраната е един екип – началникът на отбраната с двамата заместници. Аз подпомагам с моята дейност началника на отбраната. Искаме да предадем това усещане на колегите, защото в крайна сметка осъществяваме стратегическото ръководство на отбраната. Тази екипност е изключително важна и със сигналите, които излъчва. Влагаме усилия тези сигнали да бъдат позитивни и да бъдем пример за останалите колеги.
– Кои са основните направления, по които ще се развива БА, за да постигне още по-пълна интеграция в структурите на НАТО?
– Както е известно, в момента тече Стратегическият преглед на отбраната във ВС. Концентрирали сме се върху това да можем да произведем програма за развитие на ВС, която да е с обхват до 2032 г. и План за развитие на ВС 2026. Това е изключително амбициозна и наложителна задача, тъй като има изменения в средата на сигурност и нашата армия е длъжна да намери адекватния отговор, за да може да изпълнява предназначението си. Вярвам, че колкото по-пълно сме интегрирани в НАТО, толкова по-добре ще изпълняваме коалиционните си задължения. Но в същото време толкова по-добре ще бъдем подготвени и за изпълнение на конституционните си задължения, а именно – защита на суверенитета и териториалната цялост на нашата държава. НАТО е организация с огромни възможности в областта на военната наука, технологиите, достиженията на системите за командване и управление, развитието на всякакъв вид модели. Длъжни сме да се възползваме от тази възможност, за да можем да прилагаме новостите, които членството в Алианса ни дава, и по този начин да развием собствените си отбранителни способности. Защото в крайна сметка ние също сме НАТО. Алиансът е толкова силен, колкото са силни членовете му.
Армията има право да говори за дълг и чест
Армията, като един от стълбовете на държавността в България, има право да говори за морални норми и категории като дълг, чест, достойнство, любов към родината, саможертва, каза генерал-лейтенант Илиев. Той е назначен от началника на отбраната и с министерска заповед е определен да ръководи дейностите от кампанията „Бъди войник”. По тази инициатива са предвидени събития в 29 от най-големите градове в България. До днес се проведоха 8 от проявите, които преминават при все по-засилващ се интерес сред младите хора към службата в редиците на БА.
„Не бързаме с изводите въпреки позитивните сигнали. Целите на нашата кампания са, първо, да наберем кадрови войници за недостига във ВС. Второ – да поставим във фокуса на общественото внимание дейността на армията. С други думи – търсим подкрепата на обществото за всичко онова, което правим. И на трето място – да поставим на дневен ред патриотичното възпитание на младите хора”, изтъкна генерал-лейтенант Илиев. По думите му всяка институция в държавата е длъжна да се грижи за образоването и възпитанието на младото поколение.
„Имаме какво да допринесем в тази област. Работим тясно с Министерството на образованието и науката, в постоянен контакт сме с нашите колеги от военните окръжия, с командирите по места, с местната власт. Опитваме се да сме гъвкави, за да може към края на годината да отчетем, че сме постигнали целите си”, посочи заместник-началникът на отбраната. Той допълни, че трудности в окомплектоването на армията с кадрови войници има в почти всички страни от НАТО. В много от тях също се правят кампании. „Съвременният свят е по-комерсиален. Много от младите хора предпочитат да не се обвързват с такава дългосрочна ангажираност към една институция, която изисква пълно себеотдаване. Това го има във всички професионални армии. И всяка страна се бори с този проблем със свои средства. „Бъди войник” е изцяло български проект. Кампанията е разработена на базата на нашите специфики и на обстановката, в която се намираме. Това е първата инициатива от такъв мащаб, която организираме”, заяви генерал-лейтенант Илиев. „Как ще продължи кампанията в бъдеще, това ще определим, след като преминат проявите в 29-те града и направим обстоен анализ. С „Бъди войник” армията излиза сред хората и дава възможност на всеки не само да разгледа въоръжението, техниката и екипировката, но и да разбере повече за професията на военнослужещия, която изисква отдаденост, сила и воля. Ако младите хора припознаят себе си в тази кауза, това означава, че тяхното място е при нас, защото службата в Българската армия е патриотизъм в действие”, обобщи заместник-началникът на отбраната.
Модернизацията не се изчерпва с трите проекта
Разглеждаме трите основни проекта като стартиране на процеса на интензивната модернизация на армията, каза генерал-лейтенант Илиев. „Има доста подготвени проекти, някои от тях чакат своя ред, други вече се движат. Те са не по-малко важни от основните три, вече станали известни в нашето общество. Изграждането на ВС в адекватност на степента на заплаха е постоянен процес”, посочи той.
По думите му до неотдавна България не е била в състояние да отдели значителни средства за превъоръжаване. „Но сега виждаме една съвсем друга среда. Има вече гласуван Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Наред с модернизацията също има много важни неща, като попълването с личен състав – офицери, сержанти, войници, цивилни служители. Те трябва да са адекватни на сегашните изисквания на времето и на въоръженията. Инфраструктурата ни също трябва да бъде подготвена”, поясни генерал-лейтенант Илиев. И допълни: „Модернизацията и подготовката за съвременните заплахи изискват общи действия, всеобхватен подход от всички институции в държавата”.
