На книжния пазар е книгата на Надежда Недкова „Михаил Герджиков. Живот и дело“, ИК „Захарий Стоянов“. Премиерата й се състоя в литературния салон „Тракия” на Съюза на тракийските дружества. Авторката е изследовател със дълбоки познания по философия и филология. Представя се не толкова като благодарна внучка, а като познавач на всичко казано и писано за нейния дядо. С аналитичен поглед тя използва автентични архиви и документи. Професионалните й умения са доказани – работила е като архивистка в Тракийския научен институт при Центъра за българистика на БАН и е участвала в създаването на два документални сборника за Михаил Герджиков. Увлекателни и образни са езикът и стилът, с които пресъздава сложния образ на своя дядо – деец на ВМОРО, борец за национално освобождение, революционер, анархист, левичар, войвода, ръководител на Преображенското въстание, журналист, интелектуалец и патриот.
Повествованието проследява живота му – роден 1877 г. в Пловдив, още от юношеството си се запалва по идеите на анархизма под влиянието на д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев. На 18 г. Герджиков е изключен от Пловдивската гимназия, защото създава анархистка група. С гимназисти основават Централен революционен македонски комитет. През студентството в Женева общува с руски емигранти като Георгий Плеханов, сприятелява се с Георги П. Стаматов, Симеон Радев, Димо Николов, Слави Мерджанов, Петър Манджуков…
Книгата проследява връщането на Михаил Герджиков в България (1899), нелегалната му работа в Солун в ЦК на ВМОРО и другарството му с Гоце Делчев. Осем дни е в Битолския затвор, агитатор е в четата на Христо Чернопеев, за да стане сам войвода на чета. Бори се с върховизма, за да стигне до Първия конгрес на ВМОРО, чиито заседания се провеждат в бащината му къща. Дейността му се разгръща в Източна Тракия и в Странджа като пълномощник на ЦК и ревизор инспектор, лично предотвратява опитите на върховистите да превземат Одринско и така тракийци не се въвличат в междуособни войни и убийства, както става в Македония.
Михаил Герджиков е главният организатор на конгреса в Петрова нива, подготовката и избухването на въстанието, водач е на Странджанската комуна. Картини от трагедията при разгрома на въстанието Надежда Недкова извлича от богат документален материал, спомени и писма, които показват хладнокръвието и себеотрицанието на Герджиков.
Една от главите е посветена на революционерката Юстинияна (Янка) Каневчева от Охрид, родственица на братя Миладинови и Кузман Шапкарев, куриерка на ЦК на Вътрешната организация между София и Солун. Тя пренася стоте хиляди долара – откуп от отвличането на американската мисионерка Елен Стоун. Янка му става жена, ражда се дъщеря им Магда, но по-късно майката се разболява и умира от туберкулоза на 39 г. (1920).
По време на Балканската война подпоручик Михаил Герджиков е главен войвода на четите в Странджа. Отрядът му освобождава Граматиково, Царево и Ахтопол. По-късно живее в Цариград с дъщеря си Магда, а през 1929 г. прави конференция на националреволюционери, недоволни от разногласията в организацията. През 1931 г. се връща в България, подновява връзките си с дейците от Преображенското въстание, затиснати от немотията. До края на живота си (18 март 1947) остава верен на революционния си девиз: „Делото стои на пръв план. А докато можем да бъдем полезни за другите, дотогава ние не се нуждаем от никаква полза за себе си.”
На премиерата книгата беше представена от доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийският научен институт.
