620 000 войници от съветската 40-а армия влизат в Афганистан, за да въвеждат диктатура на пролетариата
Първоначално съветското правителство има намерение с въвеждането на войските в Афганистан през 1979 г. за няколко месеца, най-много за половин година, да подкрепи и стабилизира социалистическото правителство на Бабрак Кармал и след това да изтегли армията. Само че не става така. В страната съветската армия среща яростната съпротива на опозиционните сили, които получават обобщеното название муджахидини. Съпротивата е толкова упорита, че войната продължава десет години. През 1987 г. Михаил Горбачов започва преговори с афганистанското правителство и през 1988 г. Съветската армия започва изтеглянето, което завършва през 1989 г.
В тази война се изхарчват колосални средства, загиват или се разпиляват като бежанци милиони хора. Афганистан е доведен до разруха, само заради абсурдната идея да се въвежда „диктатура на пролетариата“, „там, където няма пролетариат“, както отбелязват западните анализатори. Деветдесет процента от афганистанското население живее в селските планински райони. Те най-често са трудно достъпни или съвсем недостъпни. Тази война е почти изцяло партизанска.
От разсекретените вече данни за войната се вижда, че през съветската 40-а армия, въведена в Афганистан под командването на генерал Борис Громов, преминават общо 620 000 войници. Във върховите моменти армията достига 115 000. Въоръжените сили на Демократична република Афганистан разполага с около 65 000 души армия. Силите на муджахидините са между 200 000–250 000.
По официални данни съветските войски дават 14 453 убити, 53 453 ранени и 264, обявени за изчезнали. Опозиционните сили свалят 451 съветски летателни апарата, включително 333 хеликоптера, унищожават 147 танка, 1314 бронирани машини, 433 артилерийски оръдия и минохвъргачки и 11 369 товарни автомобила и автоцистерни.
Афганистанските сили дават 18 000 жертви. Муджахидините губят във войната около 90 000 души. Най-жестоко от тази война страда цивилното население. 
Тук статистиката е твърде неуверена и казва, че числото на загиналите мирни жители е между 562 000 и 2 000 000. Пет милиона души напускат Афганистан като бежанци. Два милиона се разселват вътре в страната. Общо ранените в тази война афганистанци са около 3 000 000 души, и то главно цивилни.
Както стана дума, бунтовническите сили, наречени муджахидини, и малки маоитски групи водят партизанска война срещу Съветската армия и правителството на Демократична република Афганистан, най-вече в селските райони. Муджахидините получават подкрепа предимно от Съединените щати, Саудитска арабия и Пакистан. Съветското нахлуване в Афганистан се подкрепя от Ангола, Германската демократична република, Виетнам и Индия.
Афганистанските бунтовници получават огромни помощи и военно обучение в съседен Пакистан и Китай, които се финансират от САЩ и арабските монархии в Персийския залив. Според Архива за национална сигурност на САЩ, ЦРУ по това време играе значителна роля в утвърждаването на американското влияние в Афганистан чрез финансиране на военни операции, предназначени да осуетят съветската инвазия в страната.
Съветските войски окупират градовете и главните артерии за комуникация, докато муджахидините действат на 80 процента от територията на страната, извън градските райони. Селските райони са почти изцяло извън контрола на афганистанското правителство и съветските войски. От съветска страна се използва главно авиация за справяне с бунтовническите сили, като цели села се изравняват със земята, за да ги лишат от убежище, унищожават се жизненоважни канали за напояване, минират са огромни райони.
Международната общност налага редица санкции на Съветския съюз, а САЩ бойкотират Олимпийските игри през 1980 г. в Москва. Бойкотът и санкциите разгневяват съветското правителство и това довежда до ответния бойкот на съветската страна на Олимпиадата в Лос Анжелис през 1984 г. Освен това Договорът САЛТ-2 няма никога да бъде ратифициран от Конгреса на САЩ.
Маршал Сергей Ахромеев, бивш началник на съветския генерален щаб чрез свои източници дава пълната картина на разходите на СССР за войната в Афганистан. Според него Съветите са похарчили от 1979 до 1989 г. близо 37 млрд. рубли. Някои американски статистици казват, че в същото време САЩ са изразходвали за подкрепа на афганистанските опозиционни сили през целия период на войната до 3,7 млрд. долара, а за доставка на оръжие за Пакистан не по-малко от 12, 2 млрд. долара. Прави се още едно сравнение. През 1990 г. САЩ са похарчили в Афганистан 0,2 процента от БВП, а Съветският съюз около 3 процента за същата година.
Военните операции и “Панджшерския лъв”
Сред най-известните операции на Ограничения контингент на Съветските войски в Афганистан (ОКСВА) се отнасят т. нар. „Панджшерски операции“. Може да се каже, че те продължават през всичките 10 г. на пребиваването на съветските войски в Афганистан. Става дума за долината на р. Панджшер и на първо място за прохода „Саланг“. През този проход преминава пътят, който свързва Кабул с територията на Съветския съюз. Регионът се контролира от опозиционния лидер Ахмад Шах Масуд, известен като „Панджшерския лъв“. Срещу него между 1980 и 1985 г. съветските войски предприемат 9 мащабни въздушно-наземни операции.
Уникална е операцията „Магистрала“ по овладяването на гр. Хост от 23 ноември 1987 г. до 10 януари 1988 г. Градът открай време е блокиран от муджахидините. Опитите на афганистанските сили да превземат прохода Сате–Кандав са абсолютно неуспешни. В тази операция съветските десантчици използват „необикновени парашутисти“. Под куполите на парашутите няма хора, а торби с пясък. Командващият 40-а армия генерал Громов решава да използва „лъжливия десант“, за да открие огневите точки на противника. Идеята е на един от неговите офицери. В резултат на десанта невидимият противник открива огън с всичките си оръжия и позициите им са засечени. След мощна артилерийска и въздушна атака непристъпният проход е превзет.
Последната голяма планова военна операция на ОКСВА е „Тайфун“. Тя се провежда от 23 до 26 януари 1989 г. Това е извеждането на съветските войски от Афганистан. През централните и северните райони на Афганистан трябва да се „очисти коридор“ за извеждането на съветските войски, бойната техника и оборудването. Това включва и стратегическия проход „Саланг“. Военновъздушната дивизия, която излита да бомбардира прохода, носи огромно количество мощни авиобомби. Генерал Громов обаче издава заповед те да бъдат хвърлени над пустинята, за да не загиват цивилни. От своя страна Ахмад Шах Масуд оценява това и забранява обстрелването на военните колони. Операцията по извеждането протича нормално.
