Въстание било готвено и в Шумен, Троян, Чирпан. В русенското село Червена вода също имало „четица”, както пише Захарий, водачите на която – учителят Тома Кърджиев и свещениците поп Кръстю и поп Стоян били предадени от самия Червеноводски митрополит дядо Григорий. „Дядо Григорий станал предател, пише Захарий. Вижда се работата, че между него и вали-паша е имало някакъв си компромис, защото на Червена вода не били изпратени заптии, но владишкият гавазин, поменатият Янко. Той грабнал от селото Тома Кърджиев и двамата свещеници, които отвел в Русе.” Това е била хитра стъпка, защото „грабнатите” не оказали никаква съпротива, все пак български митрополит ги вика. Оттам пътят на Тома Кърджиев е през ареста към Стара Загора, окован във вериги.
Знамето на четата е ушито от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка. След друго българско предателство от някой си Кара Иван, за когото Захарий казва, че на тоя Черен Иван и душата му била черна, в плен попада и загива войводата на четата Върбан от Шумен. „А знамето можа да оцелее у един селянин, пише Захарий. После то се пренесе в Румъния и биде честито да се закълнат под него храбрите герои на „Радецки” заедно с дързостния им войвода Хр. Ботев.”
