Костадин Филипов,
Брок-Вевей-София
Швейцарците са практични до крайност, но и разумни до практичност. Такива, каквито са, те си имат своите фетиши. Един от тях е шоколадът, наред с кравите, чистотата, реда и точността. Не знам кой е най-старият или най-силният, но във всеки случай тази година отчитат (в точността не се съмнявайте!) двеста година от деня, в който Франсоа-Луи Кайе е произвел първия шоколад с тази марка. Замесил дошлото оттатък Атлантика какао с прясно мляко, издоено от кравите красавици наоколо, сложил захар и шоколадът тръгнал. И досега, два века оттогава, в Музея на шоколада във фабриката на фирмата в Брок, в кантона Фрибург, ще ви кажат, че техните шоколади са единствените в света, които се правят от прясно мляко. Всички останали фирми по света, в това число и останалите швейцарски, ползват мляко на прах.
Няма как да не им повярваш. Самата фабрика е построена на място, което предполага повече да се изградят я затворени туристически комплекси, я някое химическо заводче с димящи и смърдящи комини, я нещо друго, което да не си е на мястото. Тучни зелени ливади с крави върху тях, по-красиви от жените, както биха ви казали, над тях се издига вертикална скала на върха с обилна зеленина. Типичен алпийски пейзаж, с малките дървени къщи на селцето, с църквата с невисока камбанария – да снимаш и да пращаш картички с този пасторален пейзаж. И тъкмо тук наследниците на първопроходеца Франсоа-Луи в края на 19-и век чучнали фабриката си, нарушавайки по този начин дълголетната промишлено – строителна традиция предприятията да се строят там, където е работната ръка. Те решили, че
ще им е по-изгодно да отидат там, където е суровината
Намерили мястото край селцето Брок, на около 40-тина километра от брега на Женевското езеро при Вевей. Съобразили профила на сградата на фабриката с околния пейзаж по начин, по който те да са в относителна хармония. И заработили, създавайки постепенно имиджа на своя шоколад като най-доброто, което швейцарското прясно мляко и отвъдокеанското какао, забъркани внимателно и с любов, могат да дадат на любителите на шоколада.
Да си призная, изпитах леко разочарование, когато, търсейки Музея на шоколада, пристигнахме в Брок и попаднах на комплекс от модерни метални паралелопидни халета, които сега обкръжават първата сграда на Кайе. Тя, със строгата си фасада п
рилича повече на болнично заведение, отколкото на производствен дом. Сега там е настанен Музеят на шоколада, а модерните метални халета са част от производствения комплекс, който продължава да бълва трите стандартни вида от лакомството – млечен, бял и черен. Опитах се да поспоря с дъщеря си, която беше нашият гид в пътуването до Брок, че някак си не ми звучи екологично, та дори и естетически всичко това с модерните метални кубове. Но когато се огледаш и видиш чистотата наоколо, когато поемеш прозрачния въздух, който опиянява, когато аха да протегнеш ръка – и едва ли не докоснеш пасящите наблизо крави, си даваш сметка, че прословутата практичност на швейцарците и този път има право.
Иначе в Музея най-напред те вкарват да видиш историята на какаото и неговото пренасяне отвъд Атлантика от Латинска Америка. На трудния му път към трапезите на европейските кралски дворове и най-накрая – превръщането му благодарение на изобретателността на местните хора и в съчетание с природния вкус на естественото прясно мляко, в това, което днес е продукцията на „Кайе“. Всичко е направено със стил, използвани са мултимедийните технологии и практики, разказът е лек и увлекателен, като изненадите следват една след друга. В отделните зали може да се проследи цялото развитие на шоколадовото производство. Дори, ако предварително си дал заявка, можеш в работилницата сам да опиташ да направиш от гъстата сладка и вкусна смес. Докато в края на обиколката не стигнеш в залата за дегустация, където се предлагат поне тридесет вида шоколадови бонбони, опитването на които приключва при третия или най-много четвъртия вид. Защото колкото и да си лаком, колкото и предварително да си се настройвал, че „о, ако ми падне, ще видите вие!“, в крайна сметка приключваш още в началото. Вероятно тъкмо в това е и търговско-рекламният трик да се наситиш от дегустацията, но понеже пътеката така или иначе те отвежда в магазина с продуктите на „Кайе“,
няма начин да не си купиш нещо
Пък и си даваш сметка, че въпреки своята популярност, въпреки претенцията за използване на прясно мляко, въпреки чудесния вкус в устата след пробата, а може би точно заради всичко това накуп, „Кайе“ не се намират в България. Значи „Кайе“ стават за подаръци като нещо уникално и типично швейцарско
И взимаш плетената кошничка, за да я напълниш
Впрочем, и тук местните хора са си направили сметката. Цените на предлаганите продукти, излезли само преди часове от производствените халета, не са по-ниски от тези на супермаркетите, да речем. Някакви бонуси за това, че си пазарувал от фабриката няма. Сто грама „Кайе“ струва 2,30 франка, колкото и навън. Малко или много е това, не знам, но за качеството гарантирам. Както се казва, за тях е нормално, за нас – не.
Сега „Кайе“ е в състава на хранителния гигант „Нестле“, чиято централа е на брега на Женевското езеро, почти в центъра на Вевей. И доколкото знам, тази марка е единствената, която е част от „Нестле“. Други марки шоколади там не се произвеждат или предлагат. Със своята популярност и оборот на истински шоколад „Кайе“ им е достатъчен. Сливането на двете фирми – „Кайе“ и „Нестле“ е станало през 1929 г., когато в САЩ и в света е започвала Голямата депресия. Едни източници твърдят, че основателят на „Нестле“ Анри Нестле, просто си харесал закъсалия „Кайе“ и го купил. Други, които ми се струват по-достоверни, твърдят, че двете фирми чрез сливането си в тежък период на местната и на световната икономика са преодолели натиска на мощни американски фирми да бъдат купени заради високото качество на продукта. А и заради перспективата вложените средства да се върнат многократно в бъдеще. Тази версия ми изглежда по-вярна, защото акцентира не само на икономическата логика, но и на патриотичния порив на двете швейцарски фамилии да устоят на съблазънта да продават. И да запазят производството си там, където са го започнали. Въпреки конгломерата от най-различни националности и раси, какъвто представлява днес швейцарската нация, чувството на привързаност и патриотизмът са нейна ярка отлика.
И фетишите са част от тази отлика. Като погледнеш, и самата Швейцария като цяло е фетиш и мечта за много народи и държави от земното кълбо. Заради шоколада, който стана на двеста години, но и не само заради него…
