През пролетта догодина френският президент ще посети Скопие, за да обясни позицията си за началото на преговорите за членство.
Първата въпросителна падна. Президентът на Франция Емануел Макрон и неговият колега от Северна Македония Стево Пендаровски най-после се срещнаха и разговаряха. Това стана по време на Парижкия форум за мир, в който участваха и много други държавници и политици. Както често се случва, подобни прояви са удобно място за разговори, за които иначе трудно може да се намерят място и време при натоварения график на големите политически и държавнически имена. Но за Пендаровски това бе отличен шанс да се види с Емануел Макрон и
да „пие вода от извора“
както се казва. В смисъл, да чуе аргументите на френския държавен глава за неговите резерви по отношение на началото на преговорния процес за членство на Албания и на Северна Македония, с който той блокира решението на Европейския съвет на 18 октомври. Срещата пък бе и частичен успех на Пендаровски, който по негови признания в месеците преди октомври на няколко пъти е правил опити да се види с Макрон, но французинът е отбягвал това. Ако правилно съм разбрал, а то е и логично да се предположи, настояването на Пендаровски да се види, макар и за малко с Макрон, е станало по-настойчиво от момента, в който все повече стана „безпощадно ясно“, че от Париж няма да кажат „Да“ за начало на преговорния процес за пълноправно членство.
Затова казвам, че първата въпросителна – ще има ли разговор между Макрон и Пендаровски, падна. Втората беше какво ще произлезе от подобен разговор. Е, произлезе това, че в Скопие, а най-вероятно и в Тирана надеждите за успех на поправителния изпит през пролетта на следващата година се върнаха с нова сила… Да отворя една скоба – не знам по какви причини, но ето вече девет години не съм на кореспондентска работа в Скопие, а продължавам на пощата си да получавам редовно и бързо всички съобщения за медиите, които пресслужбата на президентската институция в Северна Македония изпраща. Така беше и по време на мандатите на Георге Иванов, така е и сега, при Стево Пендаровски. Не казвам, че не съм доволен, напротив. В течение съм на всички публични прояви, които държавният глава на съседната държава организира или в които участва. Така и сега – имам пред себе си пълния текст на пресконференцията, която Пендаровски е дал след разговора си с Макрон. В нея човек може да намери отговор на всички въпроси, които интересуваха хората оттатък границата след неуспеха на 18 октомври в Брюксел… Затварям скобата.
Какво може да се разбере от изложението на Пендаровски на пресконференцията след разговора му с Макрон? Първо, че наистина реалните мотиви на французина да спре Албания и Северна Македония да получат дата за преговори, не са свързани нито с вътрешната политика, нито с някакви други съображения, още по-малко с евентуални политически или лични капризи. Изразената от Макрон позиция за необходимост от преразглеждане на методологията при разширяването на Европейския съюз не е насочена към Скопие или Тирана, а просто й е дошло времето за реализация. Даже, както Макрон е потвърдил пред Пендаровски, в Париж вече е и изработен така нареченият нон-пейпър в размер на около две-три страници, който е разпратен до всички сегашни държави членки. Както става ясно, в този неофициален документ няма детайли за това, как процедурата за прием на нови членки ще се промени съгласно новата методология, а има само най-общи идеи и размисли за необходимостта от промяна.
Според очакванията на френския президент докъм края на март обсъждането на съдържанието на нон-пейпъра би трябвало да приключи, без това да означава, че всички страни членки са го одобрили. Всяка от тях има правото на съображения, поправки или дори несъгласия. Но така или иначе, времето до март следващата година трябва да бъде посветено на интензивни разговори вътре в европейските институции, за да се оформи обща позиция на всички страни членки. Макрон дори бил намекнал, че до срещата на върха на Европейския съюз на 6 май в Загреб в рамките на хърватското председателство на Съвета на ЕС отказът от октомври тази година би могъл да превърне в съгласие и Северна Македония наистина да получи дата за начало на преговори.
Лично аз нямам нищо против това да се случи, макар че още отсега изпитвам неудобството от факта, че този важен етап от европейската интеграция на Северна Македония няма да се свързва с България, а с Хърватия
„Решението от Загреб“, „В Загреб бариерата бе вдигната“ и други подобни клишета ще вървят из медийното пространство, минимизирайки и поставяйки на заден план усилията, които страната ни направи, за да вървят братовчедите оттатък границата по пътя на евроатлантическата интеграция. Какво да се прави, така е в политиката. Само че защо толкова често се случва на нас?
Второ, и то може да се види от думите на Пендаровски, казани пред френския му колега: „Казах му, че ние не бихме се съгласили на никаква алтернатива на пълноправното членство в ЕС. Ние не приемаме никаква друга алтернатива като Европейска икономическа зона или като съседи на ЕС. Каза ми точно – никога неговото намерение не е било да ни предлага алтернатива на пълноправното членство“. Добре де, но това означава ли, че шумно прокламираният „Мини Шенген“ между Сърбия, Албания и Северна Македония като форма на регионално сътрудничество в чакалнята за ЕС, е извън алтернативите, за които Пендаровски и Макрон са говорили? И като няма подкрепата на Париж, защо сръбският президент Александър Вучич така старателно тласка тази идея за спешна реализация, само за да задоволи личното си автократично его като лидер на Западните Балкани ли? И защо се „пробутва“ в ролята на нещо като посредник между Макрон и скопските политици, след като в разговора му с френския президент часове преди Пендаровски да се види с него, френският президент му бил заявил, че Северна Македония може да получи дата още през март, но под Айфеловата кула се страхували, че това може да повлияе на резултата от предсрочните избори на 12 април. Искали да бъдат коректни. Добре, ами ти къде се буташ, „братко, сърбине“? Ето, Скопие вече има пряк диалог с Париж, Макрон препоръча на Пендаровски да обяви на своите съграждани, че през първата половина на следващата година той ще намери време да отиде в Скопие, за да обясни лично и непосредствено на хората край Вардар своята позиция за необходимостта от промяна на методологията за разширяването на Европейския съюз. Та това си е истински пробив в отношенията между Париж и Скопие в личните контакти на институционално равнище между президентите на двете държави. Стига да бъде удържан и да му се придаде устойчив характер.
Трето, за пълно разочарование на опозицията в Северна Македония Макрон е заявил на Пендаровски, че мотивът за отлагането на решението за дата няма никаква връзка с вътрешнополитическите проблеми и свади в страната. Французинът не бил предявил никакви допълнителни условия за реформи или някакви допълнителни условия за членство, нито пък изобщо бил споменавал реформата на правосъдната система и съдбата на Специализираната прокуратура като ново изискване, което Скопие трябва да изпълни. Това впрочем сериозно разклаща становището на най-голямата опозиционна партия в държавата ВМРО–ДПМНЕ, която чрез своя лидер Християн Мицковски непрекъснато твърдеше, че „онези от Брюксел“ искали на всяка цена още реформи и че основната причина Макрон да каже „Не“ била тъкмо тази – какво става с правосъдната система.
Разбира се, по-задълбочен прочит на резултата от срещата на Макрон с Пендаровски може да ни доведе и до други изводи. Вероятно ще го направим по-нататък. Но е ясно, че когато държавниците си говорят очи в очи, нещата се избистрят по-лесно.
И надеждата, колкото и да е крехка, се появява отново.
