Автор: Проф. д-р Ганчо Ганчев, макроикономист
Спасителният Фонд за възстановяване „Следващо поколение ЕС” и следващата 7-годишна бюжетна рамка на Съюза преследват стратегическите цели, свързани с т. нар. Зелена сделка, с цифровата икономика и частично с образованието. Европейският парламент даде сигнал, че трябва да се направят корекции, което е въпрос на кръг от преговори между ЕК, ЕП и Европейския съвет. Но времето за това е малко и сме в нова вълна на пандемията. Тя породи необходимостта от спасителния план за възстановяване на европейската икономика.
Това е допълнителният проблем, който Европа трябва да реши. Изострянето му доведе до нови моменти в европейските финанси и до решение да се вземе колективен дълг.
Срещу емитирането му има голяма съпротива от т.нар. пестелива четворка: Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция и донякъде от Германия. А и досега не е напълно ясно как този дълг ще бъде обслужван: дали ще има общи наднационални данъци, или отделните страни ще го погасяват с вноски.
Обсъжда се създаване на допълнителни доходи за ЕС от данъци върху големите цифрови компании, международни корпорации, които работят на европейския пазар. Както и налагане на мита върху вноса по отношение на трети за ЕС страни, които разрешават големи въглеродни емисии, за да изравнят позициите им на конкурентно равнище с производителите от страните в ЕС, които са част от европейската Зелена сделка и плащат екологични данъци.
Пандемичната криза катализира необходимостта от по-радикални мерки от типа на колективния дълг. И показа, че ЕС не е изработил общи политики, които трябва да бъдат координирани, в областта на здравеопазването, в производството на лекарства. Оказа се, че ЕС е силно зависим от вноса на базови компоненти от Китай за фармацевтиката. Очаква се преструктуриране на тази промишленост за повече вътрешно задоволяване. ЕС е силно зависим от Китай и в автомобилната промишленост, както и от суровини и техника и от други страни извън ЕС и ще се ориентира към повече задоволяване на пазара със собствени продукти.
Кризата катализира задълбочаване на сътрудничеството във финансовата област, ще се разшири сътрудничеството по въпроса за свободното движение на хора, на работна сила, за да се запази достижението на ЕС. В европейската сигурност и отбрана също ще се стимулират общите политики.
Тук катализатор се оказва и политиката на президента Тръмп за намаляване на сътрудничеството между САЩ и ЕС в отбраната, което би трябвало да се компенсира с по-силно сътрудничество между страните от Съюза: в съвместното производство на военна техника, в общото развитие на технологии в отбраната и т.н. А това създава и по-благоприятни условия за участие на България в различни европейски проекти, с трансфериране на производства у нас, които сега са извън ЕС с ориентиране на европейската икономика навътре. И това ще е полезно за България.
Трябва да сме готови за това адаптиране към икономическите условия, които създаде тази криза. У нас основното предизвикателство е в изискванията на Зелената сделка за преструктуриране в енергийния сектор, второ, в прехода към цифрова икономика. Основният проблем е как да адаптираме енергетика към изискванията на Зелената сделка. В тази област засега нямаме стратегия.
Липсва ни и стратегия за ускорено прилагане на петото поколение интернет – 5G, решаващо от гледна точка на цифровизацията на икономиката и традиционно нерешения ни проблем с електронното правителство, вкл. електронни здравеопазване и образование.
В образованието ще има елементи на цифровизация, ще нараства ролята на неприсъственото образование, като все по-голяма част от информацията ще минава по електронен път. Което изисква инвестиране в преподготовка на учителите и преподавателите и адаптиране на учебните програми. Ще се роботизира и част от образованието, както и част от здравеопазването – бъдещето им е на хибридни системи. Ще се засили ролята на изкуствения интелект, но ролята на преподавателя и на лекаря няма да отпадне. На Запад в момента се спори дали да се привличат китайски 5G технологии, или да се работи с европейски и американски фирми.
Една от слабостите ни по пътя за модернизация и преструктуриране на икономиката беше прекалената концентрация върху класическите инженерни кадри и изоставане в компютърните науки. Огромна грешка е намаляване на интереса ни към подготовката на икономически кадри, които да работят с новите финтех (цифрови технологии с изкуствен интелект в областта на икономиката и финансите.) Истината е, че много западни компании прехвърлиха и продължават да прехвърлят финтех-производство в България. Страната ни се оказа благоприятно място за тях. Точно за това решаващо е преминаването ни към пето поколение интернет, а затова и към новото равнище в обучение в областта на икономиката и финансите.
Като страна с ядрена енергетика е перспективно да продължим да подготвяме ядрени специалисти, а ако мислим още по-далече, и специалисти в областта на термоядрената енергетика. Във Франция вече се изгражда термоядрен реактор с участието на десетки страни, основно от Европа, но и от САЩ, Китай, Индия. Явно бъдещето е в заместването на досегашните видове електростанции основно с термоядрени централи.
Много се говори, че заради ограниченията на пандемията ни очаква тежка икономическа криза през втората половина на годината. Но основните движещи икономики в света – САЩ и Китай, вече се възстановяват сравнително бързо. Чисто медицинската страна няма съществено значение за икономиката, а мерките, които държавите приемат за спиране на цели сектори в икономиката, като въздушния транспорт и големи производства, което води до икономически спад.
Заболелите и дори починалите от новия вирус нямат такъв голям дял от работната сила и съответно отражение в икономическия растеж. Защото 16 млн. заболели е пребрежимо малка част от работната сила в света. Затова дори пик на пандемията няма да се отрази на европейската икономика, която в началото на годината на практика беше спряла. Никое правителство вече не е склонно да предприема мерки за спиране на икономиката. Не се очаква много тежка криза, само туризмът може да пострада сериозно, но и няма да дойдат много негативни сигнали.
Тенденцията е към възстановяване, а към края на годината можем да очакваме и ваксина против новия вирус, което ще доведе до икономическа стабилизация в света. Покачиха се акциите на основните компании, които се очаква да предложат първите ваксини. И явно секторът на фармацевтиката ще претърпи бум. Такъв бум се очертава и в производството на електромобилите, в новите технологии, конкретно в цифровите и в целия им периметър на приложение, вкл. на онлайн търговията. Счита се, че за последните седмици основният собственик на компанията Amazon е забогатял с $20-30 млрд. Така че има сектори, които печелят от тази криза.
Загубите на транспорта с тирове и самолети може да се компенсират с големи инвестиции в нови технологии в жп транспортен парк с по-продължителен срок на изплащане. Такава политика би дала ефект след няколко години. Но сега например има идеи за нови технологии в този транспорт на базата на водородно гориво. За това обаче се изисква целенасочена и едновременна политика на всички страни от ЕС със съвместими технологии и при висока координация.
Всъщност кризата, предизвикана от пандемията, даде ускорение на отраслите, смятани за перспективни преди нея. Някои проблеми, считани за неразрешими, получават развитие, за което страните са принудени да търсят нови инструменти, вкл. финансови. Кризата ускорява някои решения и инвестициите във фундаментални научни изследвания. Подчертавам, че кризата ни върна към по-доброто използване на вътрешните фактори на растежа в отделните страни и в рамките на ЕС. В световен план от 2008 г. насам вътрешното производство расте по-бързо от ръста на световната търговия. Но все пак страните продължават да бъдат взаимно зависими и международното разделение на труда продължава да играе своята роля.
