“Дописки от хаоса на времето” е най-новата книга на Симеон Василев, политически коментатор, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, бивш кореспондент на БНТ в Бон и Берлин и програмен директор на Канал 1 на БНТ. Той е сред най-изявените журналисти – познавачи на геополитическите потайности и на големите играчи в световната политика. Неговите документални филми и книги, посветени на медиите, са винаги събития, най-малкото заради автентичността си във време на толкова резоньорски гласове.
Симеон Василев отстоява позицията, че
журналистите са незаменими за достоверното обяснение на света
Затова и “Дописки от хаоса на времето”, акцентираща върху кореспондентската журналистика, писана от първо лице, излезе на точното място в точното време, време на фейк-новини и на лесната журналистика copy-paste.
Авторът представя новите реалности на “ежедневните истории”, журналистиката, и професионалната роля на журналисти днес като радикално променени. Явно дигитализацията и глобализацията изтласкват в историята времената на Ърнест Хемингуей и на Симеон Радев, двама от особения вид кореспонденти и хроникьори на времето: единият тръгнал от журналистиката, за да стигне до Нобеловата награда за литература, а другият – от журналистиката към дипломацията и историята. Днес пред очите ни социалната мрежа ражда новия вид кореспондент. Симеон Василев го нарича гражданинът-кореспондент. Но казва, че за журналистиката са нужни не само лично мнение и информация, а и култура на коментар и способност за анализ на фактите. Без журналистиката тя е само непроверена стока от битпазара… А личният разказ на Хемингуей се превръща в роман за времето, дописките на Симеон Радев – в история на времето. А днес точно истинската журналистика е потребна, за да знаем “за кого бие камбаната”.
Аргументирано авторът доказва тезата си, че “каторжниците на историята”, журналистите, са незаменими за достоверното обяснение на света и процесите в него:
между сянката на миналото, мъглата на настоящето и миража на бъдещето
Като едни преводачи и посредници между обществата и културите. Без тях светът се превръща в нова Вавилонска кула.
Симеон Василев цитира Ръдиард Киплинг: “Имам шест верни слуги. Дължа всичко на тях. Техните имена са : кой, защо, кога, какво, къде и как.” И обобщава, че и писателите, и журналистите са дарени с чувствителност и усет за събития и личности.
И ако журналистът работи на принципа “казвам това, което виждам или знам”, при писателя е “пиша за това, което не сте видели или осмислили” през храсталаците на времето… “Дописките представляваха само скица с въглен. От нея аз се постарах да създам една картина”, цитира авторът изключителния кореспондент на в. “Фигаро” Анри Пиер дьо Вестин в книгата си “Пътуване в страната на въстаналите българи”.
Историята си ние също познаваме чрез литературата и журналистиката на Ботев, на Захари Стоянов. При големите писатели журналистиката “бие като камбана” и не може да се отдели от историята и литературата. “Медийната механика на властта” само разгаря борбата за умовете и сърцата на хората, която се води на терена на медиите. В това е конфликтът. За съжаление, често са криви именно медийните огледала. И все пак журналистиката е нервната система на света, казва авторът на “Дописки от хаоса на времето”, литературата е неговото сърце, а политиката е опорният апарат, за да придвижва обществото напред.
