20 години след гибелта на една от най-модерните руски атомни подводници в Баренцово море, на 12 август 2020 г., вдовицата на командира на лодката Ирина Лячина постави за 20-ти път цветя на гроба на 118-те подводничари на Серафимовското гробище в Санкт Петербург. Майките на капитан-лейтенанта Сергей Кокурин и на старши лейтенанта Александър Бражкин подариха на губернатора на Петербург Александър Беглов книга за трагедията, която двете издадоха в 30 екземпляра със собствени средства. Тя се казва „Курск – след 20 години. Тайните, скрити под водата“, а жените са изплакали мъката си на страниците й.
Тайната за потъването на „Курск“ ще остане завинаги, след като през 2002 г. следствието за трагедията беше официална затворено. Документите, които ще се появят след още 10 години, когато военната тайна падне, могат да разбулят причините за смъртта на подводничарите.
Най-модерният подводен руски крайцер, на който се приписват легендарни пробиви в американската система за отбрана в Средиземно море по време на войната в Югославия, и за който се твърди, че е успял да влезе през пролива Гибралтар напълно невидим за сонарите на щатските кораби и подводници, претърпява крушение при странни обстоятелства. Той участва в учения, в които трябва да проведе учебна стрелба с гордостта на руските торпеда „Шквал“ Учението се наблюдава от китайски военни, които искат да закупят подобен тип въоръжение. На борда има и крилати ракети с морско базиране с атомен заряд „Гранит“.
В учението участва тежкия ракетен крайцер „Петър Велики“, а в близост до руснаците в плиткото Баренцово море са три вражески подводници – две американски от класа „Лос Анджелис“ – „Толедо“ и „Мемфис“ и една британска.
Изведнъж вместо шума на торпедо се чува взрив, а след 2 минути и 18 секунди – още по-голям тътен, засечен от сеизмографски станции чак в Аляска. Следват най-малко 5 часа, в които няма обявена тревога, че руският флот е загубил своята подводница. И още близо 2 денонощия преди Русия да признае загубата и да се съгласи норвежки и британски дълбоководолази да помогнат в спасителна операция, защото оказва се, руският флот няма подобни подготвени кадри. Но вече е прекалено късно – последните 23-ма души, които са оцелели след взрива и са се затворили в 9-ти отсек на подводницата, са останали живи в продължение най-много на 15 часа след инцидента.
Официалната версия на Държавната комисия е представена от тогавашния главен прокурор на Русия Владимир Устинов. Той съобщава , че на подводницата е станал взрив на торпедо, вероятно поради дефект в бойната глава. Взривът е станал в четвърти торпеден отсек, където е имало две учебни торпеда „Кит“, създадени през 70-те години на миналия век. Явно те са имали дефект, който се е проявил в момента на изстрелването – изтекъл е водороден прекис, който се е взривил от искра. След този взрив „Курск“ се накланя на 60 градуса и започва да потъва към дъното. При удара следва втори взрив и той разрушава по-голямата част от носа на подводницата, заедно с възможността екипажа да я напусне.
Много по-рано, още часове след инцидента с „Курск“, когато 23-мата моряци в нея са били живи, плъзват и алтернативните теории за трагедията. След изваждането на подводницата от дълбочина 108 метра, на корпуса от дясната страна на „Курск“ се вижда кръгъл отвор с вдлъбнатини навътре, което говори за пробив на торпедо отвън навътре. Някои от военните експерти даже смятат, че кръглият отвор в руската подводница е нещо като фирмен знак на американското торпедо МК-48.
Бившият британски инженер и военен, специалист по торпеда Морис Страдлиг смята, че руската подводница е била потопена от торпедо, изстреляно от „Мемфис“, американска подводница.
Според експертите се е получило объркване от изплаването на „Курск“ на сонарните вълни и това е довело да грешно решение да се изстреля торпедо от компютъра на американската подводница.
Подводницата “Толедо” се намирала опасно близо под прикритието на “Мемфис”, който бил “в сянка”. В един момент “Курск” и “Толедо” се сблъскали (видеозапис на лежащия на дъното “Курск” показва дълги разрези на корпуса му) и за да попречи “Курск” да стреля по “Толедо”, “Мемфис” открил огън с торпедото Мк-48 срещу “Курск”. Висши военни в Русия и досега поддържат тази версия. Но пък тогава отверстието би било в задния отсек близо до опашните винтове, а не в предната част на „Курск“, опонират други експерти.
Не са малко и руски висши подводничари, които застъпват версията за физически сблъсък на Курск“ с американска подводница като вицеадмирала Олег Бурцев, който по време на прословутото учение командва флотилия подводници, в състава на които влиза и ракетоносния подводен крайцер К-141 „Курск“. Още повече, че веднага след потъването на „Курск“ „Толедо“ с много бавен ход от 17 възела отива в норвежко военно пристанище, където е ремонтирана.
Конспиративните теории твърдят, че и в Москва, и във Вашингтон били наясно, че американците са потопили „Курск“. Новоизбраният тогава руски президент Владимир Путин е бил в постоянна връзка с Бил Клинтън, и само това е предотвратило обратен удар от руснаците, които на секундата след взривовете на „Курск“ вадят военни кораби за борба с подводници. Американската следа е подкрепена от последващите събития и контакти на високо ниво между Москва и Вашингтон. Веднага в Москва каца за първи път шефът на ЦРУ Джордж Тенет, който уж признал, че подводницата „Мемфис“ в паника първа е открила огън. След визитата на Тенет в Москва САЩ опростили руския дълг и дадоха на Русия дългосрочен кредит от $10 милиарда, а Клинтън наредил и спиране на изграждането на системата за противоракетна отбрана, което по-късно е възобновено от президента на САЩ Джордж Буш-младши.
Факт е обаче, че Русия за първи път плати за смъртта на всеки от 118-те подводничари по 720 000 рубли, което по това време прави по 29 000 долара. Вероятно, за да изкупи част от вината си, че военният флот не изпълни дълга си докрай и поне да се опита да спаси 23-мата моряци в 9-ти отсек.
