Мирният политически преход в Беларус вече изглежда невъзможен.
„Работата е в това дали ще ме изберете, или не – къде ще ходите, ще ме изберете, и ако това ви устройва, аз ще работя.“ С тази крилата фраза се обръща президентът на Беларус Александър Лукашенко към избирателите преди няколко години. В интернет е пълно с подобни негови странни изказвания, заради които той обикновено е смятан за карикатурен диктатор, по-скоро комичен персонаж, отколкото класически злодей. Този образ бе налаган и от екзотичното поведение на Лукашенко, който сам си разпространява видеа, на които се вижда как вади картофи и бере дини на полето, играе хокей или пък става ясно, че е уредил поредната си млада любовница за депутат в парламента.
Беларуската политическа игра обаче загрубя след президентските избори през август м.г. Никой не се е съмнявал, че вотът на избирателите в тази страна се фалшифицира, но през миналата година Лукашенко надмина себе си и си нарисува такъв процент, че възмути всички. А и за пръв път той имаше реален съперник, който вероятно получи повече гласове от него – скромната домакиня Светлана Тихановская, която попадна в президентската битка случайно, политикът в нейното семейство бе съпругът й, но властите го арестуваха и той не можеше да се кандидатира. Фалшифицираният вот предизвика изключително масови протести, потушени с жестоки репресии.
Към тази пролет не без ценната помощ на Москва Лукашенко вече
бе успял да овладее ситуацията в страната
макар че недоволството срещу него продължава да виси във въздуха. Хиляди опозиционери бяха тикнати в затвора, независимите медии са ликвидирани, страхът, изглежда, надви негодуванието от управленските методи на диктатора, който впрочем е президент на Беларус от 1994 г. И изведнъж дойде гръм, който отново постави беларуската политическа криза на международната сцена. На 23 май Лукашенко се реши на безпрецедентна агресивна стъпка – под предлог получено съобщение за поставена бомба на борда беларуските власти принудиха самолет на компанията „Райънеър“, летящ от Атина за Вилнюс, да се отклони от курса си и да кацне в Минск. Там бе извършен обиск на машината и след като не бе намерена никаква бомба, тя продължи пътя си за литовската столица. Но без двама пасажери, които бяха арестувани от беларуските власти – бившият главен редактор на опозиционния сайт Нехта Роман Протасевич и приятелката му София Сапега, която е гражданка на Русия.
В Беларус 26-годишният Протасевич е
обвинен в „тероризъм“
заради ролята на канала „Нехта“ в организацията на протестите през миналата година. По такова обвинение може да получи и смъртна присъда (Беларус е единствената европейска страна, която не е отменила смъртното наказание).
Реакцията на европейските политици спрямо този истински акт на въздушно пиратство бе много остра. А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг го нарече „държавно отвличане“. Което е точно – при инцидента с принудителното кацане на самолета във въздуха е бил вдигнат дори изтребител на беларуските ВВС. При това властите в Минск обясниха действията си толкова нескопосно, че няма начин някой да им повярва. Те се позоваха на електронно писмо, изпратено уж от името на палестинската организация „Хамас“ до летището в Минск, в което се съобщавало за бомба, програмирана да се взриви, когато машината стигне Вилнюс. Компанията „Протон мейл“, чрез чиято услуга е пратено съобщението, съобщи обаче, че то е пуснато след приземяването на самолета в Минск. От организацията „Хамас“ пък възмутено отрекоха да са пращали каквито и да било писма в летището на беларуската столица.
Защо все пак Лукашенко се е решил на такова брутално действие и на какво разчита? На първо място той отправя послание към политическите си опоненти от беларуската опозиция, като им казва, че дългата ръка на неговите репресивни служби ще ги стигне навсякъде по света и никой не може да ги спаси.
Второто послание е към Москва
Лукашенко демонстрира, че е загърбил всякакви предишни флиртове със Запада и ще се опира единствено на Русия. Съответно и Кремъл трябва да заложи именно на дългогодишния диктатор в Минск и да не се хаби да му търси заместник. Мнозина наблюдатели смятат, че в цялата история има и личен мотив, свързан със засегнатото честолюбие на диктатора. Лукашенко е възмутен до дъното на душата си, че през миналата година един 26-годишен хлапак го е направил за смях, като чрез канала „Нехта“ е успял да координира протестите в Беларус. Самият Протасевич тогава, както и до злополучното си арестуване преди десетина дни живееше в Полша.
Какво следва от тук нататък? Лукашенко няма да пусне Протасевич, но и Европейският съюз този път е твърдо решен да накаже беларуския диктатор по-сурово. Затова настояват най-много съседите на Беларус Полша и Литва. Европейските страни вече закриха своите въздушни пространства за полети на беларуската държавна компания „Белавиа“ и забраниха на своите авиопревозвачи да летят над Беларус. До дни се очакват и още по-тежки икономически санкции. В Европейския съюз все още няма единно мнение дали да бъде ограничен износът на някои беларуски стоки. Истински удар върху режима в Минск би било ембаргото върху износа на калиеви торове и различни горива. Да, горива – в Беларус няма нефт, но страната го получава на преференциални цени от Русия и благодарение на останалите от съветско време големи нефтопреработващи заводи произвежда горива и за износ.
Но поредното грубо нарушение на правилата на политическата игра от страна на Лукашенко отново поставя Европейския съюз пред дилемата: Как да накаже диктатора и хората от неговото обкръжение, без да пострадат обикновените граждани на Беларус? И задоволителен отговор не може да бъде намерен. Без полети до Европа младите хора, които искат да се измъкнат от диктатурата на Лукашенко, просто няма как да стигнат до свободния свят. Ако се спре износът на Беларус за Европа, най-потърпевши отново ще бъдат обикновените хора. А председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече обяви, че Брюксел замразява предвидения пакет от помощи за Беларус на стойност 3 млрд. евро, докато в страната не започне мирен демократичен преход.
Всъщност над отношенията между Европейския съюз и Беларус през цялото време тегне сянката на Москва. Ясно е, че Лукашенко не би се решил на такава яростна конфронтация със Запада, ако не чувства подкрепата на Русия. Беларуската икономика е почти изцяло зависима от „големия славянски брат“. Санкциите от страна на ЕС означават просто, че
Москва ще трябва да развърже още повече кесията от която отброява рублите за Беларус. Но и тази политика си има граници – в отношенията между Минск и Москва договорката е „геополитическа лоялност срещу икономическа помощ“, а в Кремъл вече се убедиха, че Лукашенко няма никакво намерение да отиде докрай и да разтвори своята страна в обятията на Русия. Т.е. – обща руско-беларуска държава няма да има. Поради това някои наблюдатели смятат, че Беларус може да стане разменна монета в отношенията на Москва със Запада. И съдбата на Лукашенко да бъде решена на предстоящата в средата на този месец среща между Владимир Путин и Джо Байдън. Аз обаче не вярвам стопанинът на Кремъл да предаде своя дългогодишен своенравен приятел – двамата демонстрираха топлите си чувства и на срещата в Сочи в края на миналата седмица. Най-много като жест на добра воля към Запада да го посъветва да пусне Протасевич.
В заключение – инцидентът с приземяването на самолета на „Райънеър“ показва окончателното втвърдяване на режима на Лукашенко. От тук насетне изглежда почти невъзможно в Беларус да има мирно предаване на властта. Лукашенко е прежалил добрите отношения с Европейския съюз, а за Брюксел остава дилемата какво да прави с една диктатура, която се намира не някъде далеч в Африка или Централна Азия, а в географския център на Европа.
