Екипът на в. „Българска армия“ съвършено случайно попадна на странна случка. Няколко младежи се суетяха около транспортен трафопост, близо до трамвайното трасе, около спирката след Централна гара – София, в посока към надлез „Надежда“. Ситуацията е странна, защото младежите пресичат няколко пъти линиите на трамвая, оглеждат се подозрително и очевидно планират нещо. Няколко дни по-късно стана ясно, че случката далеч не е странна, а напротив – похвална дори. Младите хора изрисуваха въпросните сгради, прилежащи към трафопоста, със спрейове и така увековечиха полковник Борис Дрангов и Райна Княгиня – две от големите имена в пантеона на незабравимите българи.
Партерният етаж на един от високите блокове в столичния ж.к. „Банишора“ също даде пример за висок патриотичен дух. Там още по-усърдно бяха изписани мисли на Любен Каравелов, очертават се етническите граници на България от края на ХIХ и началото на ХХ в. Тук са поставени българското и революционното знаме, последното със знаменателния надпис „Свобода или смърт!“. В близост пък е и паното на Димитър Списаревски, за което в. „Българска армия“ писа многократно.
Вместо да виждаме политически лозунги, от които вече на всички ни се повдига, вместо да четем вулгаризми по фасадите на сградите, защо оттам да не надничат именно такива известни и светли личности от историята ни?
Един друг трафопост, но в столичния квартал „Иван Вазов“ също ни представя двама от исполините на националноосвободителното ни движение – Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Ето така, вместо да гледаме нецензурни картинки или спортни „заяждания“ от стената на въпросната сграда, там са изрисувани революционери, оставили имената си със златни букви в българската памет.
Обикновено с графити се цапа най-сладко, когато фасадата е чиста. Особено е валидно това, когато върху нея има нещо, което би подразнило някого пряко – политически лозунг, спортно противопоставяне, популистки призив. Тук обаче, в абсолютно всички случаи, на които се натъкнахме на патриотични графити, никой не си беше позволил да ги оскверни по какъвто и да било начин. Знаем, че голямо удоволствие доставя на някого да рисува мустаци и други атрибути по рекламни плакати и други, в този случай обаче българинът е наистина достоен за похвала, защото патриотичните графити в София, а и не само там, са непокътнати от вандали.
Като стана дума, Сопот също е един от градовете ни, където цели фасади на блокове са изрисувани с български възрожденци и приоритетно – генерал Вазов, разбира се. Така е и в Силистра, и не само там. Това показва, че този младежки порив да се ползват графитите не като художествена агресия, а като патриотично послание е характерно не само за София и не само е модерно, но е и красиво.
