Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Професор Димитър Йончев: Путин разчиташе войната вече да е приключила

[post-views]
Професор Димитър Йончев: Путин разчиташе  войната вече  да е приключила

– Проф. Йончев, как войната в Украйна пренарежда света?
– Войната на Русия в Украйна е само началото на един доста дълъг процес. С тези събития започва пътят към един нов световен ред. Военната активност го направи по-видим, а самият процес на промяна започна около 2014 г. с много кръстосани интереси. Оттогава тля един огън, който се разпали сега. С две думи, няма как да продължим по начина, по който в света живеехме досега. Промениха се относителните тегла и възможностите на участниците, появиха се нови възможности, пренаредиха се приоритети. И Китай, и Русия, а и страни от втория ешелон поставят на масата исканията си и се оказва, че имат с какво да ги защитават. Днес, 2022 г., не е времето от 90-те, не е дори и това от 2000-та. И новият ред трябва да е баланс между трите сили – САЩ, Русия и Китай. Но залог в тази игра е Европейският съюз.

– Какви са реалните цели на президента Путин?
– Целта му до голяма степен е обявена като „демилитаризиране и денацификация” на Украйна. Управлението в Киев беше неприемливо за Москва. И целият риск заради силно негативната световна реакция руският президент поема в името на по-големи цели – да осигури минимално защитно пространство между Руската федерация и НАТО, т.е. да има политически контрол върху Украйна. Смятам, че той получи за това официален знак, когато президентът на САЩ Байдън заяви, че там натовски войски няма да влязат. Но срещу това няма да има и „Северен поток”- 2, нито ос Берлин–Москва, каквато имаше от години. А оттеглянето на канцлера Меркел от властта създаде вакуум, който се запълни с действия на новото германско ръководство, противоречащи на това, което беше правила тя – линията да използва руския ресурс.

– Какви са вариантите за бъдещето на Украйна?
– Съобразно появата на държавността на страната, експертите бяха единодушни, че федералният принцип на управление ще уважи културните различия и ценности на всички, практически несъвместими, общности: католици, православни, хора, които изповядват западната култура и други – които изповядват руската, особеностите на татарската общност. Необходима е висока степен на самостоятелност на различните области. На тази основа се създаде и документът, наречен „Мински споразумения”, който изискваше промяна в конституцията за даване на специален статут на Донецка и Луганска област. Това щеше да спести 7-те години кръвопролития. Затова бъдещето на Украйна е само едно: като държавно образувание – федеративно, с уважение към особеностите на областите и правителство, способно да разговаря с всички, без крайно негативна линия към Русия.

– А какви ще са пораженията за Европа от конфликта и санкциите спрямо Москва?
– Активни европейци станаха съседите на Русия, бившите соцстрани, които са по-близо до фронтовата линия. А големите държави – Франция и Германия, подкрепят санкциите срещу Москва, но по-внимателно. Въпреки това Германия счупи една традиция от 1945-а – възбраната да не изнася оръжие, нито войници в точки на конфликти. Днес това е една друга Германия. Донякъде Франция и Италия си останаха последователни. Новото не е толкова във военната област, но акцентът е в информационната война, битка като истинска война в максимални мащаби за разлика от военните действия. А реално общоевропейската отбрана ще се случи трудно. Това изисква сериозни разходи, а заедно – НАТО и европейска система за отбрана, се дублират. А има и двусмислие във функциите, което не е изчистено. Все пак ЕС си остава икономически ориентирана общност и печалбата е важна. А бъдещето на ЕС с идеята за разширение се сблъсква с това, че той няма визията да се движи към единен политически субект. А в реалната политика решенията се вземат бързо. Тук 27-те трудно постигат скорост в това. Доколкото нямаме общ политически субект – федерация, но имаме общо икономическо пространство.

– Какво видяхме до тук във войната в Украйна, какви стратегия и тактика?
– Не видяхме пълномащабно развърнати фронтови линии, направления на удари, няма настъпателни операции. Има движение на отделни колони, поразяване на определени цели. Това не е класическо военно поведение, а използване на въоръжените сили, за да се решават ограничени задачи. Войната се състои от настъпателни и отбранителни операции като основни инструменти на стратегическото ръководство. А от това, което се случва в Украйна, в момента не можем да правим изводи за състоянието на въоръжените сили на Русия.

– Какво означава за Путин успех в Украйна?
– Според мен в някаква степен той вече има успех. Системното налагане на санкции от години събуди потенциала на руската икономика, която вече произвежда неща, внасяни до 2014 г. И Русия постави на масата на световната политика претенцията, че иска да бъде призната и да сложи червени линии „докъде–срещу нея”. И така да задава дневния ред в света след годините разпад с изчезването на Съветския съюз от картата. Кой задава дневния ред на световната общност днес… Това за Москва е един реален резултат. Руснаците реагират и във финансовата система и не са изненадани от това, което се случва. По отношение на външната политика и геополитиката преди 6 месеца Путин постави въпроса за гаранциите за сигурност на Русия, за неразширяването на НАТО до границите й. Което беше заявка: Да се разберем „кой докъде е” по времето, когато някои я наричаха регионална сила. Русия успява да вади резерви, а политически успя да постави въпроса за собственото си присъствие като геополитическа сила. Путин днес прави и опит докъде ще стигнат западните реакции. Този опит ще бъде детайлно прочетен от Китай. Така Москва и Пекин се оказват с общ враг, общ интерес и сходни истории. Това е бариерата пред САЩ за влияние в Азия в следващите 10 години, а то нарежда нова картина. Когато Никсън вкара Китай в играта, светът не стана триъгълен, защото Пекин не стана третия ъгъл в триъгълника, а трябваше да избира между Москва и Вашингтон. И Мао Цзедун избра Вашингтон. Това пак остави света двуполюсен. Днес Китай не е придърпан към никого, има икономическа мощ и потенциал и поддържа добра азиатска политика срещу разцепване на Азия през XXI век. А Путин си остава голяма кост в гърлото на другите големи.

– Възможно ли е все пак прекратяване на войната чрез дипломация?
– Разбира се. От военна гледна точка смятам, че Путин разчиташе вече тя да е приключена. Аналогично със събитията в Казахстан от януари т.г. – за дни.

– Къде сбъркаха сега руснаците?
– Не мога да го твърдя, но като военен ще кажа, че имат прекалено дълбоки навлизания, а снабдителните им линии много изостават. Но сигурно са си направили изводите в Москва. И имат интерес да свършат колкото може по-бързо. В Украйна обаче видяхме какво е информационна война на живо. И ако хората навремето скрито слушаха „Гласът на Америка” или през Втората световна война – Москва и Би Би Си–Лондон, днес кого да слушат… Йордан Радичков щеше да ни каже, че това е Суматохата и да ни посъветва да не влизаме в нея, да изчакаме малко.

Най-ново

Единична публикация

Избрани