Полковник, проф. д-р Мануш Христов – (Продължение от миналия брой)
Курсистите летят на FW-44 („Врабче”), FW-56 („Комар”), „Авиа-В-122” („Оса”), „Арадо-65” („Орел”), „Хайнкел-51” („Сокол”).
Новоизграденото летище Долна Митрополия приема първите „бойни птици” на 26 март 1942 г. Те се пребазират от летище Марино поле край Карлово в изпълнение на Поверителна заповед №46/12 март 1942 г. на Командира на Въздушните войски. Въз основа на нея временният Командир на 6-и изтребителен полк отдава своя заповед №41 от 26 март 1942 г.
Земният ешелон, под ръководството на аеротехника на школата офицерски кандидат Недялко Христов Ловджиев се премества с влак на 25 март 1942 г. до новото летище, за да посрещне самолетите на следващия ден.
Въздушният ешелон под ръководството на капитан Добри Доневски
излита в 09,20 мин. от летище Марино поле и в 10,40 мин. каца на летище Долна Митрополия, където е радушно посрещнат от местната общественост. Със същата заповед се обявяват командният, инструкторският състав и техническият персонал за обслужване на самолетите, както и списъкът на приетите за обучение летци. За командир на Изтребителната школа – Долна Митрополия, е назначен капитан Добри Бочев Доневски, а за инструктори летци: подпоручик Петър Димитров Манолев, подофицер Йордан Фердинандов Петров и подофицер Недю Колев Недев.
Преместването на летище Долна Митрополия е съпътствано от ред кадрови промени. След отделянето на Школата от 6-и изтребителен полк инструкторите летци поручик Николай Йорданов и поручик Васил Шишков получават назначения като командири на ята в новите формирования.
С цел да се подсили инструкторският състав на мястото на досегашните двама летци, които остават на служба в 6-и изтребителен полк, командването на Въздушните войски изпраща поручиците – летци Димитър Светозаров Списаревски и Богдан Попйорданов Илиев – и двамата от 57-и випуск на Военното училище. Малко по-късно, след като капитан Добри Доневски е приет във Военната академия, за командир на школата отново е изпратен и назначен капитан Кръстьо Атанасов. Техническият състав, предвиден за обслужване на самолетите, наброява 45 подофицери, кандидат-подофицери и войници, а за фелдфебел на школата е назначен подофицер Димитър Николов Толев.
Летателната материална част, предвидена за обучение на курсистите, включва: FW-44 („Врабче”); FW-56 („Комар”); „Авиа-В-122” („Оса”); „Арадо-65” („Орел”); „Хайнкел-51” („Сокол”). Малко по-късно, в периода 1943–1944 г., са получени още 34 самолета от следните типове: „Авиа-В-534” („Доган”); „Бюкер Бестман”; „Арадо-96” („Сойка”); „Авиа В-135-В”; „Ме-108” („Лебед”).
Обучението в Школата се осъществява в съответствие с преведеното от немски език пособие „Наставления за подготовка на летеца изтребител”. В продължение на трите месеца обучение
всеки курсист лети на всичките 6 типа самолети
като средният нальот е 39 ч и 15 мин при 120 кацания. За времето на своето съществуване в продължение на 6 години Школата обучава 13 випуска бойни летци изтребители. Анализът на дейностите по изграждането на летище Долна Митрополия и предислоцирането в летищния район на Изтребителната школа за висш пилотаж води до следните изводи в две основни направления. По отношение на дейностите, свързани с изграждане на летищната мрежа, и по-конкретно за летище Долна Митрополия, се открояват три периода в цялостната дейност по развръщане на летищната мрежа и изграждане на летищната инфраструктура. Първият период обхваща времето от 1937 до 1939 г., когато е извършена предварително плановата дейност, насочена към създаване на необходимите условия за реализиране на строителната кампания. Вторият периодобхваща времето от 1939 до 1940 г. – практическа реализация на широкомащабния план във всичките му насоки. Третият период– от 1941–1942 г., се характеризира със завършването на разгърнатата строителна програма.
Осъщественият анализ разкрива една многопосочна и богата по замисъл и съдържание добре обмислена, всестранно планирана и перспективно насочена и стройно организирана дейност – колосален по своите количествени и качествени измерения труд на личния състав, положен в условията на остър дефицит от финансови и материални средства. Личният състав проявява високи професионализъм, всеотдайност и находчивост при преодоляване на възникналите проблеми и трудности. Създадена е необходимата основа за уникалния количествен и качествен скок, осъществен от Въздушните войски през разглеждания период.
По отношение на Изтребителната школа за висш пилотаж и нейната дейност от летище Долна Митрополия е отбелязано, че създаването на формированието е поредната решителна стъпка в изграждането на
въздушния компонент като елемент от военната мощ на страната
Вероятността от въвличане на изтребителните части в реални бойни действия изисква непрекъснато усъвършенстване на придобитите умения за водене на въздушен бой и обучението на нов летателен състав. В едни от най-напрегнатите и отговорните за страната събития Школата започва своята дейност и осигурява така необходимите на изтребителните ята и орляци подготвени кадри. Изтребителната школа дава своя реален принос за осъществяване на количествения и качествения скок от нашите Въздушни войски в общия процес на военното строителство. Чрез школата се съхраняват и възраждат бойните традиции, положени от българските летци в периода 1912–1918 г. Обединените усилия на командно-инструкторския състав и на обучаемите курсисти от школата довеждат до издигане на нивото на летателната подготовка в съответствие със съвременните изисквания и с отчитане на бойния опит. По този начин за кратък период от време (1938–1944 г.) са подготвени бъдещите защитници на нашите въздушни простори. Те не само успяват да получат солидна подготовка, но и да наберат достатъчно вяра в собствените умения и способности. В защита на небето на България през 1943–1944 г. те изправят снага и влизат в противоборство с едни от най-развитите и мощни военновъздушни флотове като тези на САЩ и Англия. Показателен в това отношение е следният факт. След обучението на 13-и випуск целият команден и инструкторски състав отправя искане към командването на войските да бъде включен като попълнение на 3/6 изтребителен орляк – Божурище. По този начин изтребителната защита на столицата
София е подсилена в един от най–критичните моменти
Във въздушните боеве с превъзхождащите сили на противника се сражават крило в крило инструктори и летци, преминали обучението си в Школата. С удържаните въздушни победи и проявения героизъм се открояват имената на: Стоян Стоянов, Кръстьо Атанасов, Чудомир Топлодолски, Петър Манолев, Любен Кондаков, Димитър Списаревски, Петър Бочев, Борис Дамев и др. Оределите редици на изтребителните орляци са последната надежда и защита на невинното население от нальотите на противника, който се стреми да наложи с бомбени удари „справедливостта” на своята кауза.
През първата половина на септември 1944 г., когато немските войски са съсредоточени на нашата западна граница, оцелелите в тежките боеве летци изтребители отново са във вихъра на боя. Изпълнените разузнавателни задачи и щурмовите удари от въздуха подпомагат прикриващите части и отряди, назначени за отбраната на основните оперативни направления. След това, през октомври и ноември, възпитаниците на Школата с авиационна поддръжка от въздуха подпомагат настъпателните операции на обединенията за окончателния разгром на Вермахта на Балканите. С това те дават своя героичен дан за признаване на приноса на България за победата над фашизма.
Ветераните от Школата участват и в започналия процес на трансформация на Въздушните войски и тяхното изграждане и модернизиране в съответствие с новите реалности на времето. Така с течение на времето Българските ВВС са се превърнали в кауза, на която са служили и са обричали своя живот хиляди синове на Майка България. Така е било и така следва да бъде, за да има не само исторически памет и приемственост, но и развитие на бойните традиции!
