Български „универсален боец“ оцеляваше в Алпите в продължение на 2 седмици в края на март. Младши сержант Йовко Йовков участва в специализиран планински лагер заедно с пехотинеца от Бригадното командване – Благоевград, старши сержант Кирил Георгиев в словенския скикурорт Поклюка в Юлийските Алпи. Двамата откриваха и спасяваха затрупани хора в лавина
изграждаха биваци в снежни планински условия, състезаваха се в слалом и скибягане заедно с високотренирани бойци от още 21 натовски държави.
В няколко поредни години българските участници са избирани сред личния състав на 101-ви алпийски полк в Смолян, но тази година за първи път сред пехотинците участва и представител на Военновъздушните сили. Базата в Словения позволява обучение в няколко обучителни центрове с висока надморска височина. Центърът в Екселенс е специализиран във водене на планинска война. Обучителните планове бяха направени така, че редуваха ден натоварване с ден теория разказва за „Българска армия“ младши сержант Йовков. Според него словенската армия е малка на брой, но бойците са отлично подготвени и много добре екипирани.
Екипировката на всеки натовски войник по време на лагера включва сак със сгъваеми ски, който се носи като раница. „Това при алпийски способ за катерене е много удобно, защото всичко се прибира в сака“, казва Йовков. Към ските вървят иновативни ски обувки с две щипки с механизъм за заключване в задната част. При заключено положение езикът е стегнат като при алпийски обувки, при отключено – войникът може да ходи нормално като с нормални обувки.
„Ски обувките имат две положения, при заключено положение са отзад с две панти, има зъбче, което, като е заключено, можеш да катериш баири с тях. Това е много удобно за придвижване в дълбок сняг, отдолу се залепят кожи за по-голямо сцепление, които
не позволяват ските да се плъзгат назад. Специално за занятията бяха поканени главните сержанти от няколко армии, като сред тях блести и българският главен сержант Калин Крумов, който като гост-лектор изнесе лекции по лидерска подготовка на сержантския състав.
Инструкторският състав – сержантите, е организиран на ниво взвод и отделение. Те трябва да направят спойка и да скъсят дистанцията между офицера като мениджър и да поднесат информацията по-достъпна и практически насочена към войнишкия състав“, разказва впечатленията си Йовков, за когото лидерството е изключително важно за мотивационното развитие
на сержанта и офицера. Знаете девиза – „Умри, но свръзка дай!“. Обучението в Поклюка затвърди уменията ми свързочникът да се придвижва навсякъде – през планински зъбери и сняг, за да даде връзка, шегува се Йовков, като уточнява, че отдавна в армията ни вече няма кабели и катушки, а битката се решава от добре премислени решения със сателитни криптирани връзки.
Едно от най-полезните обучения са практическите занимания в екип. Участниците са разделени в тимове по 8 души, като на младши сержант Йовко Йовков се пада решаване на ребуса как да оцелее с лодка в океана. Има 15 артикула, сред които трябва да избере най-важните за спасяването си. Сред тях е уред за навигация – секстант, карта на Атлантика и др. Всеки участник трябва да избере своя комплект, а след това съвместно с екипа си заедно да изберат общо решение. Йовков избира огледало, което при слънце ще осветява пътека в океана, навес, за да се пази от слънце и дъжд, и алкохол, който може да бъде запален на резервната надуваема лодка. Всичко това може да бъде забелязано от спасяващ екип, който да им помогне да оцелеят.
Фото авторът
Накрая все пак екипното начало побеждава, като най-важното според осмината участници е водата. „Водата е средство за физическо оцеляване през първите дни, но тя не носи възможности за забелязване, за да бъдеш спасен“, смята Йовков. Той забелязал, че балканците дават решение и веднага започна да се аргументират защо са избрали него, докато французи и германци например са по-обрани – говорят ясно и точно, като се опитват да бъдат максимално близки до някакъв единен стандарт за действие и общи правила.
Младши сержант Йовко Йовков с право може да се нарече „универсален боец“. В предучилищна възраст влиза в частно училище, където до 7. клас учи английски. След това тренира бокс в „ЦСКА–Септември“ и ходи по национални първенства. Учи информационни технологии в академията СофтУни. На 20 години става гвардеец, след това работи в националния учебен комплекс „Чаралица“ като специалист по информационните системи. През 2015 г. става част от Военновъздушните сили, а миналата година завършва сержантското училище в Долна Митрополия. В същото време учи и Националната спортна академия, като завършва две бакалавърски и една магистърска степен – „Спорт и сигурност“. В момента е началник на пост „Комуникационна и информационна поддръжка“ (КИП).
„С единия крак съм на земята – при спорта и всекидневното бягане. С другия съм в дигиталния свят, в „облака“, така да се каже“, казва Йовков. За него дигиталният свят е преминаване от субективното към обективното. „Досега решенията са били взимани вследствие на субективни решения на командири като резултат от някакъв натрупан опит и знания. В настоящия свят всяка дейност оставя следи, които могат да бъдат документирани, обработени статистически и анализирани. Въз основа на тези анализи се подготвят програми, които да доведат до по-ефективна дейност – била тя в спорта, в армията или военната работа.
Военен IT специалист и физическа подготовка вероятно са две крайности. Но и двете трябва да вървят в хармония. Това, което е научил от опита си от безкрайното учение, са думите на негов преподавател: „Застоят на ума води до глупост, а застоят на кръвта води до болест“. Затова 3 часа от дневното разписание на младши сержант Йовко Йовков минават в бягане и четене покрай всички занимания с оправяне на компютри, разработка на софтуер и поддържане на комуникационно-информационните системи в щаба на ВВС.
Следващата голяма мечта на младши сержант Йовко Йовков е да започне докторантура в Националната спортна академия, а темата му ще е физическата подготовка в армията.
