Димитър ИЛИЕВ
Сглобяването на тимове на най-ниско ниво след това се мултиплицира до най-големите армейски съединения.
Осем бойци и един командир. Това е отделението – най-малката част от Българската армия. Бойците са с превръзки на очите и занятието им изглежда досущ като епичните боеве край украинския Мариупол. Липсва само оглушителният звук на взривовете от мини и ракети. Но пък се чува отчетливо гласът на командира – единственият, който е останал със зрение след химическа атака и който ще изведе подчинените си бойци от огъня на противника и ще ги отведе на безопасно място, където отново да се съберат ротите заедно. За целта се изискват две неща – доверие на „ослепелите” бойци към техния командир и способността му да издава кратки, ясни команди, които да бъдат разбрани на секундата и изпълнени от бойците.
Това е
обикновен тренировъчен ден от общо 90-те
за войниците в Центъра за подготовка и обучение към 12-а авиобаза в Долна Митрополия. Обучаемите са специализантите от курса за длъжностна квалификация „Младши сержант – първи модул”, които тренират задачи по лидерска подготовка. Методически ръководител на занятието е сержант Мирослав Аладжов – инструктор по общовойскова подготовка, администрация и логистика в Центъра.
Учебните цели на тренировката са обучаемите да придобият необходимите практически знания и умения за взаимодействие в група, да се наблюдават индивидуалните стилове за справяне с поставената задача, вземане на групово решение, съставяне на план за действие, както и да се повишат техните психическа и волева устойчивост и физическа натренираност.
Бойците формират два отбора, а първото предизвикателство е именно изпълнението на лидерска задача „Самуиловите войници”, която описахме в началото. Втората задача е откриване и сглобяване на АК-7,62 мм и пистолет „Макаров (ПМ). На определеното за занятието място са разпръснати части от пистолет „Макаров” и АК-7,62 мм, които обучаемите трябва да открият, а след това да сглобят. Сложността на задачата е повишена с условието, че участниците са със завързани очи и трябва да работят по двойки.
Третата задача, с която отборите се справят, е
построяването на „най-дългата линия”
За целта те имат право да използват единствено наличната си екипировка. Войниците използваха дори пари и дебитни карти, за да удължат метража на линията, но пък не се сетиха да откопчаят ремъка на автомата и също да го сложат в редицата.
Последната за деня задача е „Слушай гласа”, което е упражнение от четвъртата, последна, фаза на обучението. Условието в нея е командирът на отбора да преведе през трасе с препятствия своя подчинен, който е със завързани очи. Задачата на противниковия отбор е да усложни обстановката, като дава грешни напътствия. От обучаемия се изисква пълна концентрация, за да се абстрахира от обкръжаващата го среда и да може да разпознава само гласа и указанията на своя командир. „Направих уловка, момичетата, които бях пуснал за безопасност и да предпазват хората от инциденти, даваха грешни напътствия, защото, ако излезеш от трасето, губиш играта. А в този момент трябва да слушаш единствено гласа на командира си”, разказа пред в. „Българска армия” сержант Аладжов.
Накрая, с пот на челата, бойците от сержантския курс усетиха и силата на бойната авиация, след като един РС-9М „Пилатус” мина на главите им и им помаха за поздрав. Командирът на 12-а авиационна база полковник Петър Банков лично наблюдава повечето от занятията и остана доволен от отдадеността, емоционалния заряд и хъс на обучаемите. Така завърши един тренировъчен ден на младши сержанти в 12-а авиобаза.
Водачите на бойни единици изпъкват бързо
Казва сержант Мирослав Аладжов, инструктор по общовойскова подготовка, администрация и логистика в Центъра по подготовка
– Сержант Аладжов, кои са основните курсове в обучението на Центъра за подготовка?
– Курсовете са „Войник – първи модул”, който е за новопостъпили войници. Това е периодът на първоначално обучение и общовойскова подготовка. След това следват курсове за младши сержанти. Във втория модул се получава професия, или т. нар. военноотчетна специалност (ВОС). Това са авиационни, технически и логистични специалисти. В Центъра за подготовка и обучение в Долна Митрополия към 12-а авиобаза се обучават кадри за ВВС.
– Сега сте накрая на обучението и сработвате екипите на отделението? Какво носят отделните упражнения на бойците?
– Изпълнихме 4 упражнения. При упражнението „Самуиловите войници” се чува единствено гласът на командира. Идеята е бойците да имат доверие на командира. Войниците са попаднали в засада, нашата дивизия е разпръсната на отделения, които са попаднали в заразен участък. В този участък единствен се спасява, в случая зрението си, командирът. С неговите напътствия и заповеди той трябва да ги изведе изпод огъня на противника на безопасно място. Целта е да създаде доверие и войниците да вярват на командира си. Той пък също трябва да владее доста лидерски качества – да издава кратки и ясни команди, които да създават ред и увереност в успешния край. Не всеки може да се справи с тази задача. Специализантите до последно не знаеха какво ще изпълняват. Нямаше нищо предварително нагласено, само защото на обучението ще присъства командирът на авиобазата.
– Обучението е разделено на 4 фази, като всяка от тях носи различни компетентности на войниците от отделението…
– Първата е чрез теоретична и практическа подготовка да се роди себеопознаване. Войниците трябва да си имат доверие, да се чувстват като екип. Карам момчетата да подготвят слайдове и да разказват за себе си – за хобито си, за някакво пътешествие или лично преживяване. Идеята е те да свикнат да разкриват себе си и да говорят пред аудитория. Така останалите разбират този човек – като психология, като себеоценка, като светоусещане. Дори понякога, докато някой говори, аз провокирам двама от последния чин например да говорят и да създават усещането, че никой не се интересува от разказа на войника. Само и само, за да видя каква ще е реакцията – дали ще стане агресивен, дали ще се затвори в себе си, дали ще съумее да „овладее” публиката. В първата фаза са игрите без лидер. Всеки от групата трябва да вземе собствено решение, но да се изслушват помежду си.
– След това трябва да бъде избран кой ще ръководи тези войници?
– Да, това е началото на втората фаза, в която се намесва командирът на отделение. Той започва изграждане на отбора. Ако досега сме слушали идеите на всеки от екипа и личното му решение на даден проблем, то сега всички слушат общото решение на командира – дали е формален, или неформален лидер, но сме го избрали той да формулира и огласи общо решение. Всички слушат него. Това е подготовка и за самия командир – обяснил съм му правилата, той вече със свои думи, без моя намеса показва, разпределя задачите на отделението. Това е голяма стъпка, от войник да стане командир не е лесно, защото трябва да носи отговорност. Тук трябва да се „прескочи брегът” – да започнеш да мислиш за хората около теб. Тук се виждат лидерите, изплува образът и на неформалния лидер сред 8-те бойци от отделението. Защото понякога мога и аз да сбъркам с избора на лидер. Третата фаза правим боеспособна група, това е отличната, натренираната бойна единица. Четвъртата фаза ошлайфане на придобитите умения – непрекъснат стремеж към перфекционизъм в сработването на отделението.
– Кое е най-важното в сглобяването на един тим?
– Цялата съвкупност – от доверие помежду си, доверието към командира и колко е важно. Уменията от отделението и взвода като успешна бойна единица след това се мултиплицират в рота, батальон и нататък. Това е основата, без която няма успешна по-голяма структура. На мен е много важно и се опитвам да го налагам – всеки един войник трябва да има тактическо мислене – това обединява всичко като теория и практика – от строева подготовка до армейските устави.
