„Преди години всеки полк имаше оркестър. Числеността беше около 14 човека. Тогава имаше около 70 оркестъра в армията. Сега са останали 8-9, предимно с представителни цели“. Това споделя пред военния вестник военният диригент полковник о. з. Иван Денов.
„В онези години имаше истинска нужда от военни оркестри, а кадрите идваха единствено от военномузикалното училище „Маестро Георги Атанасов“. Това беше едно стабилно училище с отличен преподавателски състав по специалностите. Преподаваха се всички духови инструменти, както и дървени, медни, ударни. Образованието беше равно на средно-музикално. Със завършването се присвояваше и първо сержантско звание, с което нашите обучаеми отиваха като свръхсрочнослужещи по съответните оркестри, където бяха изпращани по заявки и където имаше нужда. Училището имаше голям авторитет сред останалите музикални училища. По отношение на обучението на духови инструменти бяхме водещи“, спомня си маестро Иван Денов.
Преди създаването на военномузикалното училище в София е съществувала музикална школа „Чайковски“, където се е обучавал и самият Иван Денов. През годините са съществували и така наречените музикантски ученици, които са се обучавали в съответните оркестри и са оставали там на свръхсрочна служба.
„За да станеш военен диригент задължително се изискваше висше образование, независимо от профила – диригентски или инструментален. Полагаше се много обстоен изпит по дирижиране, прима виста, хармония, музикални форми. След успешен изпит и по преценка на Министерството на отбраната и със съгласието на кандидата, той биваше изпращан във войсковите части, където имаше щатен военен духов оркестър“, разказва ветеранът полковник о.з. Денов.
Според маестрото, който е ученик на легендарния Дико Илиев, именно военните оркестри са първите зърна на родната ни музикална култура. Ако можеше да се върне в годините назад, той е категоричен, че би повторил същия си професионален път, при това с най-голямо желание. Така е, когато човек истински обича професията си.
„Военните музиканти днес също са професионални изпълнители, независимо, къде са завършили, но те се приемат във военните оркестри с изпити. Военномузикалното училище в общи линии даваше по-добра подготовка, защото беше профилирано и се съчетаваше с военната служба. Изучаваха се и уставите. Наблюдавам наши военни оркестри сега и съм удовлетворен, защото диригентите са подготвени, особено подполковник Ради Радев, който има завидна музикална култура. Бих искал да пожелая на съвременните военни диригенти да избират повече български произведения, като се започне от Емануил Манолов и се стигне до главния диригент на Българската армия подполковник Ради Радев – един чудесен композитор“. Така, според него, ще се подържат свежи и нашите музикални традиции.
„Офицерската кариера се съчетаваше с музикалната. Имахме Правилник на военните духови оркестри, който беше като закон. Там бяха описани всички задължения и права. Никога не сме имали провали в това отношение. През 1979 г. ме произведоха предсрочно една година от майор в подполковник за блестящо изпълнение на воинския и музикантски дълг на фестивал на армейската художествена самодейност. Аз съм единственият диригент в българската музикантска история, произведен предсрочно в звание“, гордее се полк. о.з. Денов.
По думите му, съдбата на военния музикант е такава, каквато е и на всички останали музиканти. Разлика между симфоничния, оперния и военния музикант няма. Професионалните отговорности са еднакво заложени.
Според него, в момента е трудно да бъде възстановено военномузикалното училище, защото няма толкова много военни оркестри. Въпреки това обаче военните музиканти винаги са изпълнявали с достойнство и чест своите войскови и музикантски задължения.
