Кинофестивалът се завърна с френски блясък
На фона на войната в Украйна, но за пръв път след пандемията 75-ият френски кинофестивал в Кан се проведе на живо „в пълен състав”. Имаше и протести на червения килим, както и диалог за смисъла на киното по време на война.
Иранската актриса Зар Амир Ебрахими взе наградата за най-добра главна женска роля във филма на Али Абаси „Свещеният паяк”, представен във Франция под името „Нощите на Машхад”. На церемонията актрисата, говорейки на фарси, благодари на Франция, че я е приютила, след като през 2008 г. се налага да напусне родината си. Филмът е за журналистическо разследване на посегателства над проститутки в гр. Машхад, дело на сериен убиец. Южнокореецът Сон Кан-хо е най-добър актьор в главна мъжка роля във филма на японеца Хирокадзу Корееда „Брокерът” (във Франция – под името „Добрите звезди”). Героят е замесен в трафик на бебета.
Наградата на журито си поделиха филмите „Близост” на Лукас Донт и „Звезди по пладне” на Клер Дени. А заглавието „Триъгълник на тъгата” (Швеция–Германия–Франция–Великобритания) на шведския режисьор Рубен Йостлунд взе „Златната палма” за най-добър филм. Той печели тази награда и през 2017 г. с „Квадратът”, а „палмата” е присъждана 2 пъти само в четири случая и само един режисьор я получава в две последователни години. В сегашния си политически некоректен филм сатира Рубен Йостлунд осмива култа към външния вид, необуздания материализъм и патриархата, порядките в съвременното общество. Режисьорът разглежда класовата система, но не само противопоставянето богати–бедни, а и мъже–жени и бели–черни. Сарказмът към каймака на световния елит, към лустрото и безполезността и фалша му, към безсмислието на консуматорския ритъм дава диагноза на едно лицемерно и заситено общество, сляпо за истинските проблеми на света.
Тази година най-впечатляващите холивудски продукции: „Елвис”, „Топ Гън: Маверик” и „Три хиляди години копнеж” са представени извън конкурсната програма. На фестивала триумфира и филмът „Ноември” за атентатите в Париж. А френският дебют „Най-лошите” на режисьорите Лиз Акока и Роман Гере спечели наградата в раздела „Особен поглед”, насочен към младите творци.
Петима са белгийските лауреати т.г. в Кан – Феликс ван Грьонинген и Шарлот Вандермерш за „Осемте планини”, Лукас Донт за „Близо” и братята Дарден за „Тори и Локита”. Специален приз за 75-годишнината на фестивала получиха Жан-Пиер и Люк Дарден, а почетни „Златни палми” – Форест Уитакър и Том Круз.
А „Топ Гън: Маверик” най-сетне е на екран с яростен въздушен екшън и е ясно, че ще е сред хитовете на лятото – без комиксови герои и с оригиналната каскада на Том Круз в спиращи дъха въздушни акробатики. Той е военен инструктор на летателен отряд, подготвян за секретна мисия. Актьорът е бил „ескортиран” при появата си на червения килим от военни самолети.
Организаторите на кинофестивала са поръчали на швейцарските бижутери от „Шопар” нов трофей „Златна палма”, изработен от розов кварц, а част от листата на палмовата клонка са инкрустирани с диаманти. Френски шик, но и добро кино на Лазурния бряг на 75-ия кинофестивал в Кан.
Възход и падение в театър „София”
Последната премиера на театър „София” – „Лулу”, е пиеса на Франк Ведекинд, сред големите немски драматурзи и поети, и разкрива възхода и падението на главната героиня Лулу. Играе я най-младото попълнение на трупата Елеонора Иванова. Първата й главна роля, участие във всяка сцена на спектакъла, голямо предизвикателство. Тя се справя запомнящо.
Класикът на съвременния театър Ведекинд създава произведения, забранявани и преследвани. Най-значимото му е „Лулу”, което обединява „Земният дух” и „Кутията на Пандора”. Разказва историята на млада жена в развлекателната индустрия, която преминава през различни прояви на продажби и илюзия – от златната ера на киното до днешната епоха на интернет. „Лулу” е и за метафизичната сила на любовта и за способността й да променя и поглъща индивиди и общества. „Лулу” е симулакрум, който не прикрива истината – той е истината, която крие това, че няма такава, казва режисьорът Крис Шарков. Партньорите на Елеонора Иванова са от обичаните от публиката актьори на тази сцена – героят на Мартин Димитров прави Лулу известна актриса. Тя е жената, която мъжете искат да имат, готови на всичко. Живеят по нейните правила, които могат да са опасни. Другите познати актьори са Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Дария Симеонова, Михаил Милчев. Преводът на пиесата е на Владко Мурдаров – име, знак за качество. Сценографията – на Никола Тороманов, а музиката – на Емилиян Гацов – Елби. Последна премиера преди генерален ремонт на театъра.
НАКРАТКО
В Лондон групата АББА се събра за първи път от 1982 г. насам, когато се разпадна. Събитието представи високотехнологичното си шоу Voyage, което връща Агнета, Ани-Фрид, Бьорн и Бени на сцената, но с 40 г. по-млади чрез свои аватари (3D холограми) с визия от времето им на върха на славата. Заедно с хитовете си Mamma Mia, Knowing Me, Knowing You, SOS и Dancing Queen в 90-минутния спектакъл са включени и песни от новия им албум Voyage от м.г.
На 5 юни (неделя от 11,00 ч.) Младежкият театър „Николай Бинев” създава празник за малките си зрители. След представлението „Бременските музиканти” от Братя Грим героите от сцената ще се срещнат с малките зрители във фоайето. Децата ще могат да се снимат с актьорите още в костюмите на героите и да си поговорят с тях. Ще има и подаръци – книжки и играчки. Детските спектакли този сезон продължават до 17 юли.
За 53-ти път най-старият столичен фестивал – „Софийски музикални седмици” продължава до 2 юли. В програмата му има премиери, традиция и новаторство. И днес фестивалът е мост между Изтока и Запада, както са го замислили основателите му. Географията на събитието се разширява, а се честват и годишнини с творби на Франц Шуберт, Цезар Франк, Александър Скрябин, проф. Влади Симеонов, Александър Райчев и Лазар Николов. Софийската филхармония с диригент маестро Найден Тодоров току-що се завърна от бляскав концерт в Златната зала на „Музикферайн” във Виена, а на 16 юни тя ще има концерт с пианиста Людмил Ангелов и цигуларя Марио Хосен. Програмата на фестивала е тук: www.sofiaweeks.com/programa/
Европа – предупреждение за Апокалипсиса
Новата книга на Георги Тенев „Атлантически експрес“ (издателство „Колибри“) е роман предупреждение и провокация към въображението и разума. Той е автор на романи и сборници с разкази.
Атлантическият експрес напуска Европа по крехкия виадукт през океана. На борда са бежанците от Стария континент, загубили своите илюзии. Индустрията и науката са претърпели провал – животът е превърнат във форма за синтетично оцеляване. Зад новата стена на Изток се крие огромна и неясна заплаха. Апокалипсисът на Европа е неизбежен.
А свръхпроект на високоразвита цивилизация търси нови планети и еволюционно безсмъртие. Въпросът е как ще се преплетат пътищата и съдбите на отминалите аналогови поколения и бъдещите хора хибриди. И дали тяхната среща ще бъде катастрофа, край или начало на времето. Научнофантастичен, антиутопичен и смущаващо актуален „Атлантически експрес” напомня, че литературата може да бъде страшна, когато очите й са обърнати навътре към човека и той се окаже бездна, по-дълбока и от междупланетната празнота.
