От септември започваме мащабно изграждане на инфраструктурата за новия изтребител, казва заместник-командирът на Военновъздушните сили
– Г-н бригаден генерал, каква е оценката Ви за открития летателен ден на Летище Граф Игнатиево? Съумяват ли пилотите да поддържат пилотно майсторство с малкия нальот?
– Динамичният (въздушният) показ в рамките на открития летателен ден на Летище Граф Игнатиево е част от плана на Военновъздушните сили за тържественото отбелязване на 110-ата годишнина от създаването им през 2022 г. Той е планиран в началото на годината и не е инцидентно хрумване на командването на ВВС. Подготовката и организацията започна преди 2 месеца със срещи с местната власт в Пловдив. Проведохме методически съвет в командването на ВВС, разширен съвет с командирите на всички авиобази и на зенитно-ракетната база за статичния показ и на изпълняваните упражнения във въздуха. Всички демонстрации на способности са по упражнения от програмите за бойна подготовка. Изпълняваните елементи са от методическите схеми, като се спазват мерките за безопасност.
Според изготвения план-сценарий пилотите демонстрираха различни мисии като „Товар на външно окачване”, „Търсене и спасяване на катапултирал се пилот във враждебна среда”, „Визуално въздушно разузнаване и доразузнаване на периметъра”, „Непосредствена авиационна поддръжка”, „Бойно маневриране”, „Осигуряване на периметъра”, „Инфилтрация на спасителния екип по способа „Въженоспасителна система” и извличане с лебедка”, „Евакуация на катапултирал се пилот” и „Ексфилтрация на спасителния екип”. Демонстрирана беше и тренировъчна мисия за Air Policing – „Съпровождане и прелитане над ПИК”, „Принуждаване на самолета нарушител да кацне”, „Кацане на самолета нарушител”, „Блокиране на летището от въздуха” и „Кацане на изтребителите”. Последва изпълнение на мисия „Блокиране на терористи от въздуха”. Изпълнена бе и мисия „Пожарогасене от въздуха” с елементи „Визуално въздушно разузнаване и целеуказване от въздуха”, „Пожарогасене от въздуха” – със система Bambi Bucket. Мисия „Доразузнаване на резултатите и бойно маневриране” с вертолет AS 365N3+ Dauphin от състава на Военноморските сили. Мисия „Маневрен въздушен бой между единични изтребители” със самолети МиГ-29. Мисия „Бойно маневриране” със самолети С-27J „Спартан” и мисия „Десантиране по парашутен способ” на група парашутисти от самолет L-410.
Последва изпълнението на елементи от мисии, които спомагат за усъвършенстване на същите – „Зона прост пилотаж на малка височина със самолет Су-25”, „Зони сложен пилотаж на малка височина със самолети РС-9М, L-39ZA и МиГ-29. На практика зрителите видяха всички типове машини, които са в летателна годност.
Целите бяха, от една страна, да се мотивира летателният състав, за да демонстрират това, което са тренирали до момента. От друга страна, посланието бе към българските граждани, че въпреки дългогодишната ресурсна неосигуреност, критично и опасно ниския нальот на пилотите от ВВС в продължение на години бойната авиация е жива и изпълнява в пълен обем мисии и задачи, спуснати за изпълнение.
– За пореден път командвахте тактическото учение с бойни стрелби край Шабла. На него за първи път модернизираните български щурмови самолети Су-25 използваха навигационно бомбопускане. Какви са конкретните резултати от учението „Въздушен страж”?
– Тази година не участваха зенитно-ракетните войски. Тренирахме съвместни полети за стрелба по въздушни и морски цели. Участваха вертолети Ми-17 и AS-532, а стрелбите бяха с Ми-17, Су-25 и МиГ-29. Характерното беше чувствителната обстановка предвид катастрофата миналата година. След обстойна теоретична подготовка и промяна на параметрите на стрелбите всичко завърши успешно. Светещата парашутна мишена СПМ-100 бе пусната на височина 9000 м вместо досегашните 7000 м. Така осигурихме по-дълго падане на мишената, за да може стрелящият МиГ-29 да я порази от по-голяма височина. Майорите Димитър Григоров и Георги Филипов поразиха мишените успешно въпреки облачността. Самите стрелби се изпълниха над облаците и от земята не се виждаше. Но пък се видяха падащи парченца от успешно поразените СПМ-100.
Другата новост бе навигационното бомбопускане от хоризонтален полет. Това се направи за първи път след модернизацията на Су-25. Имахме много тренировъчни полети с бомбопускане от малка височина до 1000 м, но сухоземният полигон „Елена” е прекалено малък като площ и преценихме, че рискът за бомбопускане там от височина над 1000 м е необосновано голям.
Сега над морето за първи път бе извършено навигационно бомбопускане по малоразмерна морска мишена, т. нар. „Морско конче”, изцяло над морска повърхност, при липса на всякакви ориентири, от височина 5000 м. Мишената бе на 10 км от брега, като целеуказването е изцяло по координати, които бяха заложени преди това в компютъра на самолета. Системата сама изчислява скорост, височина, вятър и казва кога да бъде извършено бомбопускането.
Паралелно с това с помощта на дронове от ВА „Г. С. Раковски” на изнесен монитор в командния пункт виждахме и видеозаснемахме резултатите в реално време – попаденията бяха повече от отлични – само на от 20 до 40 м от целта. Безспорно дроновете се налагат като ефективно средство за наблюдение и разузнаване, приносът им е огромен. Но все пак на всяко действие има и противодействие. Паралелно с развитието на безпилотните апарати има и антидронова защита. Податливи са на смущения, има ограничения по разстояние и във вземането на решения. Така че не трябва да отписваме пилотираните самолети.
– Имаше ли през тази година някакъв извод – в организационно отношение, в психоподготовката на пилотите, който да оправдае смъртта на подполковник Валентин Терзиев?
– Излезе официален доклад от звеното, което се занимава с разследването на авиационните инциденти. Абсолютно съм съгласен с изводите за катастрофата, напълно възможно е. Какъв извод си направихме ние? Казах ви за подготовката на нощните стрелби. Първото нещо бе да прегледаме регламентиращите документи – не само за подготовката на пилотите, но и за правилата за използването на полигон „Шабла”. Бяха въведени промени, както в правилата за изпълнението на самите стрелби, така и в организацията на стрелбите. Второто нещо бе радиолокационното осигуряване. За тези стрелби осигурихме още един радиовисотомер. Беше подобрена и организацията на работата на ръководителите „Бойно управление”. Променихме методическите схеми. За съжаление, не успяхме да осигурим повече нальот заради ограничените ресурси и наблегнахме на теоретичната подготовка. Но мога да заявя, че пропуски в самата организация за учението през 2021 г. не сме имали. Това, което сме имали като технически възможности към онзи момент, сме го използвали максимално. Не искам да оневинявам никого. Изрично проверих инструкцията на СПМ-100, никъде в нея не е записана вертикална скорост на падане на мишената – максимална, средна или каквато и да било. Това е визуално, субективно. Командата към пилота е – „Плавно снижение, до 2000 м”. От командния пункт е нямало как да знаят реалната височина на полета, оттам те следят само целта.
– Как вървят работите по подготовка на летищната инфраструктура в Авиобаза Граф Игнатиево, за да приеме новия български изтребител?
– Реализацията на обектите на Летище Граф Игнатиево като основно летище за базиране на новия самолет се изпълнява съгласно изготвения график с готовност за посрещане на самолет F-16 Block 70 в началото на 2025 г. Но както има обективни, така има и субективни фактори. Работата започна през 2018 г. Разработен беше т. нар. „ мастър план”, който включваше всички необходими обекти и съоръжения.
Получи се забавяне, тъй като получавахме различна информация относно изискванията към обектите. Наложи се да правим постъпки за нови площи заради променените изисквания към обектите. Проучихме и опита на Португалия, Италия, Румъния. В северната ни съседка бързо построиха обектите и съоръженията, но след това не успяха да ги сертифицират, разрушиха ги и ги построиха отново. Гледаме да избегнем подобни грешки. В момента обектите са на етап проектиране. Има издадени около 10 разрешения за строеж на сгради и съоръжения, строителството на част от които се очаква да стартира буквално до дни. Успоредно с Граф Игнатиево вървят строително-монтажни работи и в авиобазите в Безмер и Крумово. Но най-важни са обективните фактори – цената на строителните материали расте, офертите на компаниите вече са коренно различни.
– Как всъщност успявате да поддържате бойните способности на пилотите и броя часове във въздуха?
– Това става с огромни усилия от Министерството на отбраната, Щаба на отбраната и Командването на ВВС и всички авиационни бази. След идването на F-16 се изисква да се придобият начални оперативни способности и след още определен период достигаме до пълни способности. Така че разчитаме, ако през 2025 г. започнат доставките на самолета, в следващите 2–3 години да се придобият началните, а след още 2–3 години и пълните способности – т.е. докъм 2028–2030 г.
Според командването на ВВС най-ефективният и целесъобразен начин за поддържане на способностите на авиацията и за изпълнение на мисиите и задачите ѝ, най-вече за бойно дежурство по „еър полисинг”, което си е бойна мисия в мирно време, е да се поддържа МиГ-29. Мотивите са, че експлоатационният ресурс на МиГ-29 покрива този период. Той може да бъде използван до 2028–2029 г., някои от машините и до 2030 г. На второ място, за МиГ-29 имаме инфраструктура, подготвен летателен състав, макар и недостатъчен като брой, но дежурствата по „еър полисинга” продължават да се носят от български пилоти на български самолети. Не сме прекъснали и за един ден. Имаме подготвен инженерно-технически състав за поддръжката на този самолет. Ако се премине на вариант временно да се използва някакъв заместващ тип самолет, това ще изисква инфраструктура, специалисти, което ще ни забави във времето. Правят се усилия, търсят се варианти заради войната в Украйна и наложените санкции на Русия и липсата на достъп до резервни части за всички самолети и вертолети съветско производство. В най-напреднала фаза са разговорите с Полша, получихме официално писмо за готовност за преглед и анализ на състоянието на авиационната техника. Става дума за резервни части, ремонт на определени агрегати и най-важното – двигатели, за които ще стартираме обществена поръчка за доставка, – нови или втора употреба. Те ще ни дадат нов хоризонт за подготовка на пилотите и адекватен нальот.
– Колко боеспособни пилоти на F-16 ще се завърнат от САЩ от първоначално изпратените 8 пилоти? Говори се, че 3-ма са били върнати поради недостатъчно придобити високи способности? Какви са причините за това и как може да бъде решен подобен проблем?
– Съгласно договора за придобиване на самолети F-16 Block 70 за българските ВВС ще бъдат обучени 14 пилота в САЩ. Графикът за обучение се актуализира регулярно в зависимост от постигнатите резултати и се съгласува с българската страна. По информация от предварителни разговори както с американската страна, така и с други страни, които придобиват самолети F-16 Block 70, се очаква немалко (около 20–25 на сто) от личния състав, изпратен за обучение да не успее да завърши успешно курса. Твърдя, че дори да има неуспеваемост, тя не се дължи на лична или летателна дисциплина, или на липса на мотивация на пилотите. В случай на неуспеваемост при някой от първите изпратени имаме резервни пилоти, които могат да заминат на обучение.
Трудността при подбора бе да се подбере сплав от опитни и млади пилоти. Първите – да поемат методическата и организационната подготовка, вторите – да има по-дълъг хоризонт на служба.
– Как успявате да мотивирате останалите летци, които няма да се качат на Ф-16 да останат в редовете на ВВС? Какви програми за преквалификация успяват да използват?
– Много хора мислят, че това средно поколение български летци е безвъзвратно загубено. Аз не съм на това мнение и ще ви кажа защо. Трябва да обучим 14 летци на F-16. Това не означава, че само те ще летят на този самолет. Там ще има подготвени не само водени, но и водачи на групи, част от които ще бъдат и инструктори. Те ще обучават и следващите пилоти на F-16. Но на нас ще са ни необходими и пилоти, които да пилотират и поддържат МиГ-29. Така че в следващите 7–8 години тези пилоти ще могат да бъдат използвани и да летят. Останалите пилоти ще продължават подготовката си на PC-9, на L-39 и като достигнат 200 ч на боен самолет, ще бъдат организирани курсове и за трите вида самолети на въоръжение в бойната авиация.
Това същото важи и за младото поколение, но различното е, че випускът тази година в Долна Митрополия ще бъдат назначени в 12-а авиобаза. Те ще продължат подготовката си на PC-9, L-39 и когато достигнат часовете, отиват в другите авиобази. Така ще има ритмичност на подготовката и плавен преход в различните етапи на подготовката, което е изключително важно за практическия им опит.
– Как се развиват българските Военновъздушни сили навръх 110-годишнината от основаването си?
– Командването на ВВС носи голямата отговорност пред целия личен състав, положил усилия за изграждането на българските ВВС, такива каквито са те в момента.
ВВС винаги са отправени с поглед в бъдещето, като високотехнологичен вид въоръжена сила, за която процесът на превъоръжаване с най-нови достижения в областта на отбранителната индустрия не е самоцел. Поддържането на съществуващите отбранителни способности и придобиването на нови такива продължава да бъде предизвикателство предвид динамично променящата се среда на сигурност и нестабилната международната икономическа обстановка. Инвестициите в сигурността са вложения и гаранция за бъдещ просперитет и независимост.
Но навръх своята 110-годишнина мястото на ВВС е там, където нашите горди предци са отредили мястото им, на бойния си пост, пазейки нашето чисто и свято синьо небе.
Хората, които работят във ВВС, заслужават това признание, което например получиха по време на открития летателен ден в Авиобаза Граф Игнатиево. Те са оптимисти, които гледат с вяра в утрешния ден. Защото загубим ли вярата, значи сме предали. А досега няма български пилот, който да се е предал.
