Бойна техника и технологии, Вестник Българска Армия

РСЗО HIMARS – новата дълга ръка на Украйна

юли 24, 2022
09:07
605

[post-views]

Високомобилната реактивна система M142 (High Mobility Artillery Rocket System) е лека система за залпов огън.

Украйна наследи през 1991 г. въоръжението на 3 съветски военни окръга – Киевския, Одеския и Прикарпатския, но 31 години по-късно продължи да разчита на същото съветско въоръжение – стволните гаубици Д-20 и оръдия 2А36 „Гиацинт-Б“; самоходните артилерийски установки (САУ) 2С1 „Гвоздика“, 2С3 „Акация“, 2С7 „Пион“ и 2С19 „Мста“; реактивните системи за залпов огън (РСЗО) БМ-21 „Град“, 9К57 „Ураган“ и 9К58 „Смерч“. Разликата бе в ракетното въоръжение – Украйна разполага само със съветската оперативно тактическа ракета ОТР-21 „Точка-У“ с максимална далекобойност 120 km, докато Русия освен цялото изброено по-горе въоръжение (без ОТР-21) разполага и с ОТР 9К720 „Искандер-М“ с далекобойност 500 km; семейството ракети „Калибр“ с надводен, подводен и сухопътен старт с обсег над 1500 km; крилатите ракети Х-101 с въздушен старт и далечина на полета 5000 km и Х-555 с далечина на полета 2000 km.

Далекобойните високоточни ракети направиха разликата в огневите възможности на двете армии и в края на май превъзходството на Русия в артилерията стана очевидно. Това принуди западните съюзници на Украйна, главно САЩ, да започнат доставите на високоточни артилерийски и реактивни системи – гаубиците М777 и РСЗО HIMARS. Бяха доставени 8 РСЗО HIMARS, а с поредния пакет военна помощ от САЩ в средата на юли 2022 г. е предвидено доставката на още 4 единици. HIMARS бяха доставени именно във вариант РСЗО, а не оперативно-тактическа ракета (ОТР) ATACAMS, поради опасения, че появата на ОТР ще принуди Русия да нанесе удари по територията на страни от НАТО.

Дори във вариант РСЗО HIMARS бързо направи разликата и след няколко точни удара по руски логистични бази и складове за муниции, Русия почувства осезателно присъствието й. За съжаление украинските сили започнаха да използват системите и за обстрел на цивилни цели, като град Нова Каховка в Херсонска област. Това заедно с ежедневния обстрел на Донецк, Горловка и други градове във ДНР от гаубиците М777 принуди руският министър на отбраната Сергей Шойгу в средата на юли 2022 г. при инспекцията на руските войски в Донбас да постави като приоритетна цел унищожаването на високоточното артилерийско и реактивно въоръжение – гаубиците М777 и РСЗО HIMARS

На 17 юли Русия заяви, че е унищожила една РСЗО HIMARS по време на презареждане на пусковата установка.

Коя е РСЗО HIMARS, която стана цел №1 за рускатарамия?

Високомобилната артилерийска реактивна система M142 (High Mobility Artillery Rocket System – HIMARS) е лека система за залпов огън, разработена в края на 90-те години за армията на САЩ и монтирана на рамата на 5-тонен камион M1140 от новото семейство средни тактически превозни средства (FMTV) на армията на САЩ.

Високомобилната РСЗО M142 HIMARS е колесната версия на верижната РСЗО M270. На M142 е монтиран един пакет с ракети, идентичен с пакетите, използвани от M270. Тя е аеротранспотируема с ВТС Н-130, С-5 и С-17. Както шасито, така и пусковата установка се произвеждат от Lockheed Martin Missiles & Fire Control в Камдън (Арканзас).

Бойно използване

На 14 февруари 2010 г. по време на операция Moshtarak Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан съобщиха, че 2 ракети, изстреляни от РСЗО M142, са паднали на 300 m преди набелязаната цел, убивайки 12 цивилни. ISAF спряха използването на M142 до приключване на анализа на инцидента. Той показа, че смъртта на цивилните се дължи на използването им като жив щит от талибаните, а присъствието им на това място не е било известно на силите на ISAF.

На 4 март 2016 г. американска M142 изстреля ракети в Сирия за първи път в подкрепа на сирийските бунтовници, борещи се с ИДИЛ, от пускови установки, базирани в съседна Йордания.

На 26 април 2016 г. бе обявено, че САЩ ще разположат M142 в Турция, близо до границата със Сирия, като част от битката с ИДИЛ. В началото на септември международните медии и САЩ съобщиха, че с M142 са нанесли удар по цели на ИДИЛ в Сирия близо до турската граница.

На 24 май 2018 г. удар на M142 уби 50 талибански бойци и лидери в Муса Кала (Афганистан). Три ракети удрят сграда в рамките на 14 секунди.

Въздействие върху руските сили в Украйна

На 25 юни 2022 г. Украйна започна да използва HIMARS срещу руските сили в Украйна. Според шефа на ГЩ на Украйна ген. Валерий Залужний: „Артилеристите на Украйна поразяват военни обекти на противника на наша, украинска, територия“. Украинските военни твърдят, че този първи удар по руска база в Изюм е убил над 40 войници.

На 1 юли 2022 г. инструктор от САЩ разкри, че Украйна е използвала системата за унищожаване на руски командни пунктове „избирайки цели и след това точно удряйки ги и унижавайки руския капацитет“.

Русия ясно заяви през юни 2022 г., че РСЗО M270 и M142 HIMARS са най-опасните и мощни оръжия, налични в украинската армия, и че е от жизненоважно значение да ги унищожат още при доставката им.

Според Вадим Денисенко от украинското МВР, цитиран от CNN, „…благодарение на оръжията, които Украйна получи, успяхме да унищожим приблизително две дузини складове с оръжия и запаси от ГСМ. Това със сигурност ще повлияе на интензивността на руския огън. Ракетите летят твърде бързо и твърде ниско, за да може руската ПВО да ги прихване“. Друго предимство на M142 HIMARS е мобилността – способността бързо да сменя позициите. Това се постига не само с по-добрата базова машина, но и с възможностите за по-бързо зареждане в сравнение с руските аналози.

Боеприпасите

Смята се, че доставените на Украйна РСЗО HIMARS разполагат само с ракети за залпов огън тип GMLRS. Те имат увеличена далекобойност с помощта на GPS насочване в добавка към инерционна навигационна система. Ракетите GMLRS бяха въведени през 2005 г. Вариантите M30 и M31 са идентични, с изключение на бойните глави. Към 1 декември 2021 г. са произведени 50 000 ракети GMLRS, като годишното производство надхвърля 9000 ракети. Всеки ракетен пакет на HIMARS съдържа 6 такива ракети.

Ракетите M30 имат 404 суббоеприпаса DPICM M101. Далечината на стрелбата е 15–92 км. Произведени са 3936 между 2004 г. и 2009 г., след което производството е спряно в полза на M30A1. Останалите ракети M30 се актуализират до варианта M30A1 или M31A1.

Ракети M30A1 е с алтернативна бойна глава. Далекобойността е 15–92 км. При този вариант суббоеприпасите се заменят с приблизително 182 000 предварително оформени волфрамови фрагменти, гарантирайки че няма неексплодирали боеприпаси. В производство е от 2015 г. Тази бойна глава е по-добра, не само защото не използва забранените касетъчни боеприпаси, но също така превъзхожда нормалния високоексплозивен вариант, който е много впечатляващ, защото произвежда голям взрив и големи шрапнели, но М30А1 е с хиляди малки пелети и покрива смъртоносно много по-голяма площ.

Основни тактико-технически характеристики