ЦончоДРАГАНСКИ
При уволнението всички получиха грамота и камуфлажното си облекло.
По това време преди 15 години в Българската армия служиха последните наборни войници, влезли в казармата в края на март 2007 г. Официално наборът се водеше 1988 г., но бяха повикани и неотслужили младежи, родени през 1986 и 1987 г. Всички те участваха в занятия и учения, стреляха по полигоните и даваха бойни дежурства.
В края на ноември 2007 г. се състояха тържествени ритуали по изпращането на последните наборни войници. В гарнизон Пловдив 150 наборни войници се сбогуваха със службата си в армията. Набор 1988 година – трета смяна, ще остане в историята като последният и затова на него бе обърнато особено внимание. На тържеството в района на 68-а бригада „Специални сили” (сега Съвместно командване на специалните операции) майор Красимир Кънчев прочете заповедта на министъра на отбраната и началника на ГЩ на БА, чрез която с грамота се награждават всички наборни войници за достойно изпълнения от тях дълг пред родината. Те получиха и комплекта камуфлажно облекло, ползвано по време на службата им.
„Днешният ден е особен за Българската армия и нашето общество, защото предстои да уволним и изпратим в резерва последните наборни войници, служили в армията ни. С това се затваря една
страница от нашата история
започната още със създаването на армията – основният състав да се попълва с наборни войници“, заяви в словото си тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски генерал-майор Атанас Самандов. В продължения на много години наборните войници, заедно с командния състав, бяха гръбнака на Българската армия. Те участваха с офицерите и сержантите в много тактически учения, бойни стрелби и дежурства и винаги с чест изпълняваха всички поставени задачи. И макар, че наборите се сменяха един след друг, в армията идваха младежи с високо чувство на патриотизъм и отговорност, които възприемаха бойната служба като върховен дълг към отечеството си. В днешния ден на раздяла има тъга, но и много оптимизъм. Тъгата е затова, че днес се разделяме не само с последните наборни войници, а и с хората, с които бяхме и работихме през последните няколко месеца. Оптимизмът идва от това, че ние, вашите командири сме уверени, че с качествата, които придобихте по време на службата си в армията, ще бъдете в състояние да се справите успешно с предизвикателствата на живота и ще намерите своята най-добра житейска реализация“, заключи генерал-майор Самандов.
„Вярваме, че с чест и гордост изпълнихме достойно воинския си дълг. Изказваме благодарност на всички офицери и сержанти, които със своя всеотдаен труд и висок професионализъм допринесоха за това да станем
по–мъжествени и по–мъдри
Надяваме се, да сме оставили добри спомени по време на службата си“, отговори в словото си редник Димитър Георгиев.
„Войници от набор 1988 година – трета смяна, вие момчета сте последните, които поставят края на традицията на наборната военна служба. Пред Българската армия предстои нов период и път на развитие, а именно, пълната й професионализация“, обърна се към 75-те наборни войници на тържеството в Асеновград, по случай тяхното уволнение, тогавашният командир на 4-а артилерийска бригада (сега 4-и артилерийски полк) бригаден генерал Ангел Главев. Представителят на уволняващите се редник Георги Павлов отговори прочувствено на приветствията: „В нашите сърца винаги ще отеква гърмът на мощните оръдия и свистенето на реактивната артилерия“.
На вълнуващо тържество в Пловдив военнослужещите и гражданските лица от 91-ви позиционен полк (сега 91-ви инженерен батальон) изпратиха последните 17 наборни войници, служили в поделението. „Днешният ден е особен, защото предстои да уволним последните наборни войници, служили в нашия полк, с което се затваря една страница от историята ни. В продължение на години ние сме свикнали заедно с вас, наборните войници, да изпълняваме поставените задачи“, подчерта в словото си тогавашният командир на полка полковник Вартерес Кочиян. И допълни, че войниците, наред с кадровите военнослужещи, са били
гръбнакът на поделението
„и с вашата помощ успяхме да направим всичко това, което сме постигнали досега“.
В чест на уволнението си последните наборни войници от поделението засадиха дърво. Открита бе и възпоменателна плоча за спомен от тях. Всички заедно напуснаха портала на поделението, изпратени с ръкоплясканията на своите командири.
Защо припомням всичко това след 15 години? Защото не трябва да бъдат забравяни наборните войници, служили в Българската армия. А и ще остават все по-малко офицерите и сержантите, които са имали такива подчинени.
Говорих преди време с полковник от запаса, командвал ракетно поделение. Той сподели, че е срещнал свой бивш войник, който в разговора си продължавал да употребява понятието изделие вместо ракета, а отдавна ги няма и ракетите, и самото поделение.
Позволявам си да спомена и някои имена на войници, с които заедно съм служил през офицерските си години в армията и оставили
трайни спомени
Само някои, защото те са толкова много. Няма да забравя, например, ефрейтор Георги Кепов от Сливен, един изключително добър радиотелеграфист. Веднъж, като се завърна от бойно дежурство, сам предложи да застъпи в караул на следващия ден, заедно с другите от взвода и обоснова скромно решението си – какво ще правя без тях! Ефрейтор Николай Даскалов приемаше морзовата азбука над 100 знака в минута и непрекъснато се съревноваваше със своя началник сержант Стефан Попов, дори един път го победи. Близнаците редниците Кирил и Димитър Бирови бяха в различни специалности. Приличаха си много и началниците им често ги бъркаха. Караха Кирил да свърши дейност, специфична за специалността на Димитър и обратно. И двамата усвоиха и двете специалности.
Редник Иван Дишков отначало изоставаше с усвояването на телеграфията. Но навакса пропуснатото и откровено сподели – сега наистина разбрах, че с труд и постоянство всичко се постига. Ще забравя ли някога инициативността на софиянеца ефрейтор Петър Захариев? След като се уволни дойде в поделението и обясни, че е ходил в съседния полк, за да се скара на свой братовчед войник за допуснатите от него нарушения.
Редник Георги Горанов от врачанското село Голямо Бабино никога не се оплака от стария си военен автомобил, поддържаше го отлично и все хвалеше качествата на машината си. При една тревога в мразовита нощ шофьорът редник Стоян Стоянов от Пазарджик внимателно бе обгърнал с шинела си капака над двигателя на автомобила си, за да загрее по-бързо.
Наборни войници от 95-и свързочен полк в Пловдив още през първата година на службата си покриваха изисквания за клас, ставаха и началници на станции. Но така е било и във всички поделения на Българската армия.
Никога няма да забравя едно неочаквано посещение. Наборните войници от поделението, в което служих, преди уволнението си работиха в Овощарския институт в Пловдив. И една вечер моите преки подчинени ме изненадаха вкъщи, бяха преминали пеш целия град, за да се видим, преди да се сбогуваме. И досега този жест го приемам като едно голямо признание.
От 1 януари 2008 г. Българската армия стана изцяло професионална. През годините кадровите войници успешно се справят със задълженията си, притежават високи бойни способности и имат безспорен авторитет не само у нас, но и зад граница. Но нека си спомним и за наборните войници – те заслужават признание и дълбок поклон за достойната си служба.
