За първи път лейтенантите – авиатори остават заедно още една година в авиобазата в Долна Митрополия
Задружна лейтенантска седморка пилоти се вля в редовете на армията. За първи път след дипломирането си пилотското класно от ВВВУ „Бенковски“
не се разпръсна из различни летища
в страната, а остана в 12-а авиобаза в Долна Митрополия. Тук младите пилоти за една година ще трябва да натрупат още по около 100 часа във въздуха, за да имат право да се качат в кабините на машините от изтребителната авиация. Всички от пилотско класно „841“ искат да станат пилоти на изтребители и никой не е пожелал да се присъедини към транспортната авиация, което е прецедент в последните десетина години, когато първенецът на випуска почти винаги избираше „ТРАП-а в София“.
„Седморката очевидно е критичната маса хора – идеалната рецепта за задружно класно. Нито много, за да се разделим на групички, нито прекалено малко, за да си омръзнем. Паднахме се хората, които трябва да сме вътре“, казва лейтенант Ивайло Захариев, който е първи по бал в пилотския випуск. Когато чуят седморка се сещат за себе си, а не например за култовия британски филм „Седморката на Блейк“. Революцията, присъща на Блейк и компания, също не е в кръвта им, те просто искат да влязат в
стандартите за отличен пилот
който знае как да лети безопасно и да върши това, което би защитило страната му.
Символ на близкото им приятелство става емблемата на класното, която седмината измислили. Дълго се чудели какъв да е девизът. Много им харесвала фразата „Севън фингърс фист“ – „Юмрукът от седем пръсти“. Накрая изписали фамилиите си околовръст на „техния” самолет PC-9 „Пилатус“ на фона на кокардата на българските Военновъздушни сили.
Всевишният очевидно толкова харесал символиката, че решил да ги остави още една година заедно. Седморката се влива в редовете на 12-а авиобаза. Ивайло Захариев, Божидар Гушев и Радостин Павлов са командири на авиозвена, а Богомил Луканов, Петко Илиев, Лъчезар Михайлов и Стефан Влахов са назначени за старши пилоти.
Пилотската седморка си има своя „батко“ – Ивайло Захариев, който е отличникът на класното. Лейтенантите трудно признават, че той е лидерът на „бандата“ и казват, че всички са равнопоставени. Роденият в Пловдив и живял в Бургас пилот
идва последен в класното
почти месец след сформирането му. Дойдох и се вплетох в колектива им като последната фигурка на незавършен пъзел“, казва Захариев.
Влизането на Ивайло Захариев в пилотското класно също сякаш е белязано от помощта на висши сили. Дотогава момчето от Бургас е републикански шампион по авиомоделизъм, ходи по състезания и в чужбина. Завършва като отличник на випуска механотехникума в града. Мечтата му е да полети в Космоса, а това означава първо да стане военен пилот. Но в две поредни години – 2015 и 2016 г. лекарската комисия във Военномедицинска академия отказва Захариев да е годен за военен пилот. Ивайло започва да работи като монтьор – първо в автосерзвиз, след това в Нефтозавода, а накрая и във фирма за трактори. Още през 2016 г. се записва в училището като цивилен задочен студент по авиационна техника и технологии. „Но нещо все ме човърка отвътре. Отивам на изпити и гледам курсантите строени на плаца“, казва лейтенантът. През 2018 г. пропуска предварителната и редовната сесия за кандидатстване. И изведнъж във фийда на профила му във Фейсбук идва съобщение от страницата на ВВВУ „Бенковски“ за допълнителен прием, защото бройката в пилотското класно не е попълнена. „Казах си – ще опитам за последен път. А пък каквото стане“. Ивайло пътува до Велико Търново, за да подаде документите си. Кандидатства с матурата по математика, трябва да държи изпити по английски и физическа подготовка. След това потегля до София за медицинската комисия във ВМА.
Този път късметът е с него
Оттук насетне нямаше какво да ме спре, направо прелетях през тестовете, казва Ивайло Захариев. Не виня никого, така е трябвало да стане, дори Бог ми е направил услуга, защото за тези 3 години срещнах различни хора по сервизите, с които и досега съм приятел. Но най-важното – нямаше да се срещна с тези хора от моето пилотско класно. „Избрани като с конкурс, млади, усмихнати мотивирани“, разказва Ивайло.
През четирите години обучение винаги са се подкрепяли – по-напредналите обясняват на по-зле представящите се лекциите. „Когато е трябвало сме настъпвали и газта – искахме да учим не стари модели самолети, а тези, които сега са на въоръжение в армиите по света и в България“, обяснява Ивайло.
Когато полетяват за пръв път на практиката след първи курс, виждат стар надпис на покрива на една от сградите – „041“. Това е някаква грешка, решават пилотите и решават веднага да я поправят. Купуват баки с фасаген и поправят надписа на „841“ – номера на тяхното класно. „Видяха го само тези, които летяха – ние и инструкторите ни. Дори го използвахме като ориентир“, допълва отличникът на пилотското класно лейтенант Лъчезар Михайлов, родом от Златоград.
Във въздуха
научават колко относително е всичко
Идва време и за първия парашутен скок от спартана на летище Чешнегирово. На всеки 2 секунди трябва да скочи някой, защото самолетът се движи с висока скорост и последните ще се приземят извън летището. Няма време за мислене, макар страхът да превърта целия живот пред очите ти. Накрая се оказа, че седмината са ни блъснали да скочим инструкторите, а не е било наше желание.
На земята всичко става по собствено желание. На 26 март Ивайло Захариев предлага годеж на приятелката си Бетина, а класното действа като в спецоперация – едните разпъват плакат с надпис „Бети, ще се омъжиш ли за мен“, другите отцепват района от родителите на Ивайло и отвличат вниманието им.
От седморката четирима имат сериозни приятелки. Преди три седмици дори се е появил и първия „наследник“ в класното“. Врачанинът лейтенант Радостин Павлов станал баща на 18 юли на сина си Калоян.
Свързват ни общите интереси и цели. Заедно порастваме – осъзнаваме какво е отговорност, задължение. Знаем, че сме бойни пилоти, които познават отлично както авиацията, но и
понятия като воинска чест и родолюбие
казва Ивайло. Конкуренция няма, в авиацията е вредно и опасно да се конкурираме. Напротив, всеки гледа да научи нещо от другия и да усъвършенства себе си, допълва го Лъчезар.
„Всички имаме собствени автомобили и почти няма фенове на една и съща марка. Но пък знаем, че силно желаем да полетим първо на МиГ-29, а след това и на Ф-16, казват седморката пилоти от класно с код „841“.
