Веднага след ГКПП „Калотина“ си проличава, че сме в друга държава. Макар и да не е член на ЕС, Сърбия се радва на далеч по-европейски облик от милата ни татковина, въпреки че само допреди двайсет години страната беше с изцяло съсипана инфраструктура след въздушните удари от страна на НАТО заради етническото прочистване на Косово.
Отправили сме се на автомобилна екскурзия през Централна Европа, предстоят ни Унгария, Словакия, Полша и Чехия. По пътя решаваме да се отбием за кратка следобедна празходка в Нови Сад.
Половин час преди града десният бряг на река Дунав става планински, впускаме се през пасища, гори и лозя. От двете страни на пътя могат да се видят традиционните селски къщи – салаши, специфични с островърхите си двускатни покриви. Великолепна местност е осеяна с древни крепости и православни манастири и плодородни лозя. Това е Национален парк Фрушка гора. Преди 90 милиона години тези склонове са били бреговете на древен остров в Панонското море. Днес районът е любимо място за отдих на западните ни съседи.
В Нови Сад имахме известен проблем с платеното паркиране, изпратихме sms според указанията на близката табела, но съобщението така и не пристигна по предназначение. Появи се някакъв служител с електрикова жилетка, който, като го питахме, махна великодушно с ръка и каза, че днес е събота и за българи паркирането е безплатно. Разхождайки се из централната част на града, по търговската улица, чувството, че си поел назад във времето, трайно се настанява у теб.
Няма големи стъклени фасади, всички витрини, дори и на най-скъпите магазини, са съвсем дискретни. Сградите в пастелни нюанси са от средата на ХIХ век, построени след като Нови Сад е бил почти напълно разрушен през 1848 г. след революцията срещу австроунгарската империя.
Тук има множество кафенета, ресторанти и бирарии, през лятото стотици жители и гости на града изпращат края на деня с халба в ръка. На централния площад „Слобода“ се намират две от най-красивите сгради във втория по големина сръбски град – католическата катедрала „Дева Мария“ и Кметството. Между тях се извисява петметровият паметник на сръбския революционер Светозар Милетич, който като градоначалник бил трън в петата на австроунгарската империя. От началото на XIX век градът става център на сръбската национална култура и Възраждане, заради което го наричат „Сръбска Атина“. Тук е основана първата сръбска гимназия, първото професионално позорище (театър), тук се премества от Будапеща сръбското книжовно дружество „Матица српска“, основано в 1826 г.
През 1868 г. българският възрожденец Любен Каравелов (женен за сръбкиня) живее в Нови Сад. Тук той публикува в списание „Матица“ повестта си на сръбски език „Je ли крива судбина?“ („Крива ли е съдбата?“). През май същата година заедно със сръбския книжовен деец Владимир Йованович Каравелов е арестуван и обвинен в съучастничество в убийството на сръбския княз Михайло Обренович, следствие на което лежи осем месеца в Петроварадинската крепост и Пещенския затвор. Мъчителните разпити и моралните терзания са повод да напише тук и повестта си „Из мртвог дома“ („От мъртвия дом“) и други произведения, които
отреждат на Каравелов важно място и в сръбската литература. По това време в Нови Сад се издават книги и вестници и на български език.
В района на града има три моста над река Дунав, които бяха разрушени през 1999 г. при въздушните бомбардировки на НАТО над Сърбия. „Мостът на свободата“ е най-новият, пуснат е в експлоатация през ноември 1981 г. Новосадчани казват за него, че е направо булевард над Дунава между двата бряга. Трите моста на Нови Сад са били разрушавани общо 11 пъти през последните 100 години, подвиг достоен за уважение. Тези мостове свързват града с Петровардинската крепост. Безспорно тя е един от символите на града, издига се на десния бряг на Дунав, построена е през XVII век от френския архитект Себастиан дьо Вобан.
Мнозина наричат Петровардинската крепост Гибралтар на Дунава. Тя е едно от най-големите и най-добре запазените в Европа фортификационни съоръжения, шедьовър на бароковата военна архитектура. Местните казват, че трябват дни, за да я разгледаш цялата. Разположена високо над една от портите на комплекса, като часови на пост с пушка на рамо стърчи бароковата часовникова кула на крепостта.
Беше три и половина следобед, а кулата показваше шест и петнайсет. Веднага оставах с впечатлението, че нещо не е наред с циферблата й, че голямата стрелка е заменена с малката. Всъщност това било сторено, за да могат рибарите по Дунав от километри да разбират с приблизителна точност колко е часът.
С Дунавския парк също не ни провървя, намерихме го в ремонт, арестуван зад строителни огради. През пролетта и лятото това е изискано озеленено пространство на покой, с езерце около скулптура на нимфа, върби и вековен английски дъб.
Сърбите, както знаете, са хора на живота. Приготвят невероятна скара с каймак за гарнитура, майстори са на дюлевата ракия и балканската етно музика. Между другото, понасям чалга единствено по радиото на път през Сърбия. И мисля, че е грехота да минеш през съседите и да не хапнеш поне една плескавица или порция чевапчета. Именно храната и дюлевата ракия са причината много българи да преминават често „Калотина“.
Сядаме в една бирария на име „Градската пивница“. Шофорът през цялото време дава зор да побързаме. Опасяваше се, че общинския служител го преметна с безплатното паркиране и ще намерим колата или със скоба, или вдигната от паяк.
Българите сме си недоверчиви към сърбите. И не без право. Сърбали сме им попарата – пардон – горчивата бира в нашия случай. Чувал съм българи да разправят, че с приятели като сърбите, врагове не ни трябват. Току виж ни направили македонци. След петата ракия.
