Автор: Подполковник Георги ГЕОРГИЕВ
На 16 октомври 2022 г. се навършват 110 години от спасяване на знамето на 7-и Преславски пехотен полк, събитие, наподобяващо спасяването на Самарското знаме.
Бойното знаме е символ на всяка войскова част. В „Общъ войнишки учебникъ” от 1936 г. кратко и ясно е определено значението му: „Знамето служи за водач на войските на бойното поле. Около него се групират всички и начело с него побеждават”. Пленяването на бойното знаме се приема за позор, а частта се разформирова. Ето защо опазването му по време на бой и спасяването му в критични ситуации се приема за особени храброст и героизъм.
7-и Преславски полк е формиран през 1884 г. на основата на Врачанската №8, Орханийската №11 и Разградската №22 пеши дружини. За знаме на полка се приема знамето на Врачанската дружина. Това знаме се извисявало над Сливница и Пирот (1885 г.), Лозенград-Караагач и Чаталджа (1912-1913 г.), Тутракан-Черна вода и Тулча (1915-1918 г.).
В тези войни всеки български полк е имал трудни и кръвопролитни боеве, в които полковата светиня е била в опасност. За 7-и Преславски полк това е боят на 16 октомври 1912 г., тогава хубав и слънчев есенен ден. Този ден е най-кръвопролитният ден за Българската армия в Люлебургаз-Бунархисарската операция. Полкът е острието на атаката на IV пехотна дивизия и има за задача да настъпи южно от с. Караагач в посока р. Карагачдере.
Противникът е разположен на левия стръмен бряг на реката и има тактическо и огнево предимство. В 15 ч. преславци достигат реката, но с мощния си артилерийски и впоследствие стрелкови огън противникът ги спира и преминава в контраатака. В тези критични минути полковият знаменосец пада ранен. Един след друг са ранени още няколко войници, опитали да задържат знамето. Накрая знамето попада в ръцете на редник Иван Тотев Цонев от 15-а рота на 4-та дружина, подкрепен от група войници, командването на която е поето от подпоручик Христо Йорданов Михнев – командир на взвод в 8-а рота от 2-ра дружина. Така знамето е изнесено успешно от бойното поле.
(Снимката е предоставена от НВИМ за публикация само във в. „Българска армия“.)
За проявените героизъм и съобразителност участвалите в спасяването са отличени. Редник Цонев е произведен в чин младши подофицер и остава полкови знаменосец до края на войните. През 1913 г. младши подпоручик. Цонев е награден с орден „За храброст” IV степен.
През 1937 г., вече окъсано, напоено с кръв и подвизите на преславци, знамето на полка бива подменено. Понастоящем светинята на 7-и Преславски пехотен полк се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
През 2011 г. на стената на Военния клуб в Шумен е поставена паметна плоча „Спасители на шуменските бойни знамена”, на която са изписани имената на героите, опазили честта на своите части и допринесли да няма пленено наше знаме. Гарнизон Шумен не забравя своите герои и помни редник Иван Тотев Цонев.
