На сцената излизат новите герои – „лошите деца на века” с факела на свободомислието
Зрителят, който иска да се скрие от злободневието в дебрите на добрата театрална класика, получава в началото на сезона 3 възможности. В театър „Възраждане” Шекспировата „Зимна приказка” създаде Лилия Абаджиева, в Малък градски театър „Зад канала – „Червено и черно” по Стендал постави за първи път у нас Бина Харалампиева. А с актьорите от Молиеровия „Мизантроп” засели красивата Камерна сцена „Миракъл” на Театър „Българска армия” режисьорът Красимир Спасов.
На Военната сцена те връхлита вихър от страсти и любови, приятелства и предателства, копнежи и нелюбов, хора, фалшиво имитиращи чувства и сърдечност в една от най-поставяните комедии на френския класик Жан-Батист Молиер. Пиеса, представена за първи път на 4 юни 1666 г. на сцената на „Пале Роя” в Париж – а в главнтата роля – самият Молиер… Но проблемите на времето и морала, разказани тогава, са също толкова любопитни и за днешния човек. Светският блясък, но и обществото, пропито от фалш, ласкателство, лицемерие, от себелюбие и двуличие, само е сменило дрехата си и живее в ритъма на днешния свят. Или в неговата аритмия. Без нищо да се промени.
В комедията има и трагизъм, защото Алцест (Владимир Матеев) е вдигнал високо летвата на благородството, честността и добродетелта – в личните отношения и в обществото: или–или, без компромиси. И не се дава, не приема човека и света, устроени не по неговата мярка. До пълно разочарование и изпепеляване, до избрания финал.
В пиесата обаче проследяваме 7 дни от живота на героя, но в 1833 г. – епохата на романтизма. Времето на Мюсе, Жорж Санд, Юго, когато на обществената сцена, в Париж, центъра на света, излизат „лошите деца на века” – новите герои с факела на свободомислието и плурализма, срещу обществените порядки и нрави, но неминуемо обречени на страдание.
Актьорският екип е доказателство за приемствеността на талантите в този театър: от Милен Миланов, Георги Кадурин и Стойко Пеев до бляскавия „дует” Гергана Данданова–Стефка Янорова и младите Луизабел Николова, Владимир Матеев и Васил Дуев – Тайг гост. А Красимир Спасов ни превежда през времето и епохите в пиршество от енергия, в която спектакълът искри като шампанско – и на един дъх.
Киномания 2022 – от световни премиери до златни класики
Очакваната Киномания 2022 се открива на 17 ноември в зала 1 на НДК с българския филм „Майка” на режисьора Зорница София. Създаден по истински случай за стремежа да имаш дете и за смисъла на майчинството (с актрисата от театър „София” Дария Симеонова).
Програмата включва заглавия, носители на международни отличия, които ще имат национална премиера – най-доброто от седмото изкуство за последните 2 години, златни класики и български премиери. Точните дати и часове на прожекциите са на www.ndk.bg и на www.kinomania.bg. С почит в раздела „Класически удоволствия” са филми на големи режисьори като Годар, Еторе Скола, Трюфо, Бунюел, Касаветис, Пазолини. А ще има и Детска киномания.
Събитие ще е гостуването на световноизвестния актьор и режисьор Микеле Плачидо. Италианската звезда с 50-годишна кариера лично ще представи 14-ия си режисиран филм „Сянката на Караваджо” на 19 ноември в НДК, дни след световната му премиера на фестивала в Рим. Във филма Плачидо е режисьор, съсценарист и изпълнител на една от главните роли. У нас той е любим на много зрители с образа си на комисар Корадо Катани в сериала „Октопод”. Срещата с публиката е преди филма.
Действието на филма събитие „Сянката на Караваджо” се развива през 1600 г. в Италия, където брилянтният художник е бунтар срещу догмите на църквата. В продукцията има и българска следа – Мони Овадия, роден в Пловдив, играе известния италиански свещеник Филипо Нери.
Ще гледаме и дългоочаквания, почти биографичен филм, на световноизвестния режисьор Стивън Спилбърг „Семейство Фейбълман” – с Наградата на публиката на фестивала в Торонто. Във филма легендарният Дейвид Линч се превъплъщава в образа на Джон Форд.
Това 36-о издание на Киномания представя и впечатляваща селекция от френски филми.
„Гранд хотел Европа” – светът от днес
Ако Стефан Цвайг е написал „Светът от вчера”, то Иля Пфайфер ни предлага светът от днес. „Гранд хотел Европа” на издателство „Колибри” е и художествена литература, и есеистика, роман за голяма любов, но и за великата история на Стария континент, за незавидното му настояще и за проблематичното му бъдеще, за привлекателната и разрушителната сила на туризма, за предимствата и пороците на глобализацията, за предразсъдъците на западняка и за участта на бежанците.
Писателят се настанява в разположения някъде в Италия Гранд хотел „Европа”, за да напише книга за туризма и да си отговори на въпроса къде са се объркали нещата с Клио, в която се е влюбил в Генуа и с която е заживял във Венеция. Заедно с това нараства любопитството му към чудатите обитатели на хотела, дошли сякаш от една далечна и по-елегантна епоха. И това е най-краткото резюме на това произведение. В тази книга има всичко – сериозни размисли и хаплива ирония, еротика, и мистерия.
Иля Леонард Пфайфер (роден 1968 г.) е нидерландски поет и писател, от най-разпознаваемите гласове на съвременната нидерландска литература. От 2008 г. живее в Генуа.
„Дама пика” – съновидение или реалност в Операта
Софийската опера представя премиерата си – операта „Дама пика” от Чайковски на 18 ноември. Режисьор е Вера Петрова. Според нея Достоевски определя „Дама пика” като „връх в изкуството на фантастичното”.
Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин „Дама пика” (1834 г.), започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е и едноименната опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949, определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика. Но теоретичните спорове около реалистичните и фантастичните елементи в повестта продължават да занимават изследователите на Пушкин. Според режисьора „Едно е ясно – в „Дама пика” пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото ни изглеждат”, казва Вера Петрова.
Чайковски създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава възможност за трансформация на живота. Той според екипа закодира в думата „игра” философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят, какъвто го излъчваме към пространството. А Ганди казва: „Единствените демони, с които трябва да се борим, са тези, които са вътре у нас”.
Всички образи с изключение на Герман са плод на видението му в неговия фантастичен сън: Черната дама, Графинята. Самият Герман в съня си може да бъде и Човек, и Бог. „Дама пика” не е само игра на карти.
На 11 (довечера), 12 и 13 ноември Театър „Българска армия” празнува 30 години „Секс, наркотици и рокендрол” на сцената си: 30 сезона с един и същи състав – съвсем като за „Гинес”: Ивайло Христов (вече професор, доктор и преподавател в НАТФИЗ), Дони и Коцето.
