С военната музика напред войската постигаше мечтата си за национално обединение.
След победата на българската войска при Лозенград през 1912 г. кореспондентът на английския „Дейли Телеграф“ възкликва: „Превземането на града е един от най-големите триумфи, които историята познава“. А западната преса, впечатлена от героизма на воините ни, дава на българите определението „прусаците на Балканите“. В чест на епохалната първа победа над някогашния завоевател народният поет Иван Вазов пише стихотворението „Лозенград“. Войската постига своите бляскави успехи с военната музика в авангарда. Тя дава импулс за устрем и воля за успех.
В Заповед № 256/17 авг. 1910 г. на министъра на войната е отбелязано, че „назначението на военната музика помага за нравственото и военното възпитание и обучението на войника в мирно време, за поддържане на бодростта му при изпълнение на трудните походи, а във време на боя – за въодушевлението и насърчението му в критическите моменти.
Военната (полковата) музика е отделна команда, в частта при която е съставена и носи името „Музикантска команда”, подчинена във всяко отношение на полковия адютант.
Попълването на военните музики с музиканти става чрез приемане на доброволци (завършили най-малко ІV отделение в общообразователните училища) и новобранци (със задължителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър успех, „могат да бъдат приемани на свръхсрочна служба в музиката и получат подофицерско звание, ако се отличават с добро поведение, усърдие и точност в службата, служат за пример на другарите си по изпълнението на тази служба, владеят много добре своя инструмент и изпълняват Дисциплинарния устав и вътрешната служба”.
Именно такъв пример за подражание е Стойо Иванов Крушкин, име, което остава в летописа на музикалната ни култура. Роден е в с. Бистрица, Софийско, през 1882 г. На 23 април 1898 г. е приет на действителна служба като музикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. В Циркуляр № 37 от 1890 г. по Военното ведомство е отбелязано, че „музикантските ученици са трябва да прослужват на действителна служба не по-малко от 4 години и само след изтичането на условните години се уволняват в запас на армията или се зачисляват на свръхсрочна служба”.
Стойо изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри, валсове и други за духов състав и салонен оркестър. Стига до чин „вахмистър”.
Във връзка с обявената обща мобилизация на Въоръжените сили в България на 17 септември 1912 г. и предстоящата война с Турция Лейбгвардейският на Негово Величество полк формира допълняющ ескадрон и започва мобилизиране по предварителен план.
На 22 октомври 1912 г. Първа армия (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града.
Така българите вследствие на първоначалния си устрем завладяват без бой Лозенград и укрепленията му, като са тържествено посрещнати от местното българско население.
Още от 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещият вахмистър Стойо Иванов се отчислява от котлова храна и заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.
За отлична служба по време на военните действия Негово Царско Височество престолонаследник Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга” на военна лента.
В края на 1913 г. Стойо заминава за САЩ заедно със своя приятел и колега Христо Серафимов от Сапарева баня, където създават първия български оркестър в Стилтън, Пенсилвания – Bulgarian Balkan Band.
Как „Лоазан стана Георги“ в чест на победата
Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя е част от оперативния план на българското Главно командване за разгром на турската Източна армия.
Една интересна лична история свързва Стойо Крушкин с тази операция. Точно при превземането на Лозенград се ражда синът му. В чест на тази голяма и бляскава победа Стойо иска да кръсти детето Лозан. Посъветван е обаче от неговия приятел, колега и бъдещ съратник Христо Серафимов, да кръсти момчето Георги. Неговите аргументи са, че именно покровителят на войската св. Великомъченик Георги Победоносец трябва да бъде прославен с името на едно момче, което се ражда в деня на първата голяма победа на войската ни по време на Балканската война и така синът на Стойо е кръстен Георги.
По-късно момчето става офицер и участва във Втората световна война по бойните полета в Македония и Косово, като за това получава и военни отличия.
