Франция и още 20 държави започват да обмислят варианти за усвояване на един „неизползван“ въздушен регион, който обичайно се нарича близък космос. Това е по-високото, но не достатъчно близко въздушно пространство, което започва от височина 20 км над земната повърхност и достига до 100 км над морското равнище. В този интервал е твърде високо за военната авиация и твърде ниско за разузнавателните сателити, за да могат „да застанат на орбита“.
Земното въздушно пространство, където летят самолетите на военната и гражданската авиация, вече страда от висок трафик. Това става проблем и в космическото пространство, над мезосферата, където е претъпкано с космически апарати.
По тази причина военните стратези планират дълбоко технологично гмуркане в пренебрегваните досега слоеве между 20-ия и 100-тния км над земята. В тази нерегулирана от международното право зона няма въздушен и космически трафик. И в последно време благодарение на развитието на технологиите дотам вече се издигат балони и дронове, захранвани със слънчева енергия.
Атмосферата на Земята е разделена на четири слоя. Най-близо до повърхността е тропосферата, която достига до 12 км височина. Стратосферата е слоят нагоре, който е до 50 км над морското равнище. Следва мезосферата, която е между 85 и 100 км.
Мезосферата е най-студеният слой, където температурата е 100 градуса по Целзий. Този слой предпазва планетата от големи метеорити, които изгарят при навлизане в него. След мезосферата идва термосферата, разделена на йоносфера и екзосфера, където се намира Международната космическа станция. Това е най-дебелият слой, в който слънчевата радиация предизвиква температури до 1500 градуса по Целзий.
Допреди 10 години слоят между 20-ия и 100-тния километър не е представлявал интерес за военните. Тогава технологиите не позволяват успешното достигане до него и усвояването му в интерес на националната сигурност. Днес обаче не е така. Три големи европейски компании вече разработват балони и дронове, захранвани със слънчева енергия. Индустрията дори действа изпреварващо. Този височинен пласт над земята от 80 км е интересен за държавите и заради това, че не е регламентиран от международното законодателство. По това законодателство всяка държава разполага с въздушното си пространство до 20 км височина. По същия начин международното право не допуска териториални води над 22 км. Затова е важно новите апарати за наблюдение и разузнаване да летят по-високо.
Френско-италианският консорциум „Талес Аления Спейс“ работи върху балон, наречен „Стратобус“. Този балон, предназначен да лети в стратосферата, може да носи до 250 кг сензори много по-близо до земята, отколкото всеки сателит. Може да „виси“ във въздуха на 19 км височина и да е програмиран така, че да остане да наблюдава дадено място в продължение на една година. При това, без да нарушава никакви правила на въздушния трафик. Планирано е първият прототип на „Стратобус“ с дължина 120 м да се издигне през 2025 г. Най-вероятно това ще стане във въздушното пространство над Канарските острови.
Европейската компания „Еърбъс“ разработи огромния безпилотен летателен апарат, захранван със слънчева енергия, наречен „Зефир“. Миналата година „Зефир“ по време на изпитанията в Аризона – САЩ, летя 64 дни и накрая се разби в пустинята. По време на тестовете дронът успя да направи снимки с висока резолюция на обекти до 18 см големина.
Програмата за разработването на „Зефир“ е закупена още през 2013 г. и вече се финансира от британската компания „КинетиК“ и Министерството на отбраната на Обединеното кралство.
Дронът „Зефир“ е система за полети на голяма надморска височина, с висока издръжливост и способност да предава качествени данни от огромни райони в реално време. Конструкцията му е свръхлека, направена от въглеродни влакна, тежи по-малко от 75 кг и има размах на крилата 25 м. Системата може да събира и да предава информация от височина до 18 км. Горната част на крилата му са покрити изцяло със слънчеви панели.
Роботи за защита на морското дъно
Военните от Европа и САЩ, използвайки своите специални умения и оборудване за подводни операции, започват да разработват технологии за превенция и защита на критичната подводна инфраструктура, засягаща националната и енергийната сигурност на много държави. Това включва надводни и подводни дронове от различни класове и сензори.
Става дума за гъста мрежа от кабели и тръбопроводи, при това с огромна дължина. Изчислено е, че към 2021 г. в световен мащаб само подводните кабели са с обща дължина над 1 480 000 км. Морското дъно на планетата заема площ от над 250 млн. кв. км. Около три четвърти от морското дъно е достъпно на 3000 м. Останалата част – на 6000 м. Две френски компании създадоха подводен дрон „Манта“, който да работи до 6000 м дълбочина. Дронът е вече реален продукт и притежава 8 часа автономност, като през 2023 г. тя ще бъде увеличена на 24 часа.
Каски с добавена реалност и за пехотата
НАСА постави задача пред американската индустрия да разработи система за предоставяне на добавена реалност. Системата трябва да е монтирана върху шлемовете на астронавтите. Целта е да се улесни работата на космическите екипажи извън космическия кораб. Това ще спести много време, защото астронавтите ще получават информация в реално време и ще могат да реагират веднага, без да чакат указания от Земята.
Добавената информация съчетава изгледа от физическия свят с цифрови изображения, видео, текст или друга информация.
Министерството на отбраната на САЩ инвестира в създаването на технология за добавена реалност за пехотата. Приборът трябва да е лек, да се монтира на каската и да не вреди на зрението на войника. Той е особено ценен за Силите за специални операции, защото дава възможност да се види позицията на противника зад укрития или сгради, както и да се проследи движението му в реално време. Системата, предназначена за пехотата, трябва е издръжлива и да работи при лоши климатични условия, включително мъгла, прах и дъжд. Трябва да издържа и до осем часа под вода.
