Палмово, рапично и други рафинирани масла имат вреден ефект върху бъбреците, казва началникът на Клиниката по нефрология на ВМА.
– Проф. Робева, какви поражения получава бъбречната система при преболедувалите COVID?
– Както при всяка друга инфекция и при тази от COVID вируса възникват сериозни проблеми при бъбреците, а при нея и в по-висока степен. Особено при пациенти с предшестващо бъбречно заболяване. Възможно е да настъпи тласък на основното заболяване или обостряне при пациент в пълна или частична ремисия. Това се характеризира с покачване на креатинина в зависимост от изходното състояние преди COVID заразата. Отключват се и редица бъбречни заболявания, особено от типа на имунните бъбречни увреждания. В нашата и световната нефрологична литература са регистрирани случаи на отключване на най-различни гломерулонефрити. Тези заболявания са имунно обусловени и най-вероятно са свързани с дефектен имунен отговор, получен при вирусната инфекция. Особено показателен беше случаят с възрастна пациентка с прекарана пневмония след COVID, която отключва и бъбречно увреждане с голяма белтъчна загуба, с отоци (т. нар. нефрозен синдром) в тежко състояние с бъбречна недостатъчност. След биопсия се започна лечение и тя постигна пълна ремисия след няколко месеца и високо възстановяване на бъбречната функция. Имаше и други случаи на гломерулонефрит и подозираме връзката с прекаран COVID.
– А колко време след прекарване на COVID се случват тези усложнения?
– При някои от пациентите, особено при влошаване или активиране на предсъществуващо заболяване това става още в хода на самото заболяване от вирусната инфекция – 7–10 дни или малко по-късно. Отключването на ново заболяване е в период докъм месец. Но възможността за връзка с преболедуването от COVID е изключително висока. А освен гломерулонефритени увреждания могат да се отключат и други имунни болести на целия организъм, т.нар. болести на съединителната тъкан, където се наблюдават и бъбречни увреждания, както и лупус, васкулити, тубулоинтерспециални увреждания. Те също имат връзка с COVID и могат да доведат до остра бъбречна недостатъчност – преходна или която да остави следи като по-лека или по-тежка бъбречна недостатъчност с различна динамика по-нататък. При наш пациент наблюдавахме и отключване на диабетна нефропатия непосредствено след COVID. Също необичайно, защото тя се отключва при втори тип диабет след известна продължителност на диабета. А тук се отключва след кратко преболедуване от COVID, което се потвърди и с биопсия.
– Препоръчвате ли след прекаран COVID да се изследва общата кръвна картина?
– Вирусната инфекция е рискова за отключване на най-различни заболявания – ендокринни, сърдечни, белодробни, бъбречни. Бъбречната функция най-точно се измерва чрез креатинина и креатининовия клирънс. Освен бъбречната функция може да се проследят и уринната находка за отделянето на белтък в урината, наличието на еритроцити и левкоцити, а ако болният има и определени оплаквания – да се изследва стерилната урина, особено при уроинфекции, характерни след вирусна инфекция. Такова кръвно изследване е желателно да се направи месец след преболедуване от COVID, а след това може и след 3–4 до 6 месеца за установяване на по-късни последици.
– Какви симптоми не бива да подминаваме?
– Те са според типа на бъбречното увреждане. При влошаване на бъбречната функция след предишно такова например при креатинин, който от 150 е станал 200 или 300 единици, пациентът може да няма субективни оплаквания. Затова единствено проследяването му може да покаже влошаването на бъбречната функция. Но при по-високо увреждане могат да се появят и анемия, болезненост в костите, да се повиши артериалното налягане, да се получат ритъмни сърдечни разстройства, мускулни оплаквания, да се наруши алкално-киселинното равновесие. А отоци могат да се появят не само по краката – те започват по лицето сутрин и полека-лека могат да обхванат цялото тяло – до краката вечер. Ако преди заболяването пациентът е имал по-високо кръвно налягане, то може да се повиши допълнително. Една от причините е именно нарушаването на бъбречната функция. При част от пациентите протича преходна остра бъбречна недостатъчност. А при други, най-често с хронична бъбречна недостатъчност, бъбречните функции се влошават в хода на COVID заболяването. Но проследяването на серумния креатинин позволява контрол на бъбречната функция. А при появата на белтък в урината задължително се изследва и кръвта за нивото на албумина и общия белтък, защото отоците са бъбречни при голяма белтъчна загуба и спадане на албумина в кръвта. Допълнителна диагностика правим чрез бъбречна биопсия и така разграничаваме типа и степента на увреждания.
– Говорим за отговорността и на самия пациент за евентуални изследвания след преболедуването от COVID?
– Пациентът трябва да знае, че след вирусната зараза има риск от последващи увреждания и да инициира проследяването им. Трудно е това да го направи само личният лекар, той може да съдейства и да го предупреди след заболяването за определени изследвания. Но грижата, инициативата е в ръцете на самия пациент, макар тя да е двустранна.
– Каква е наследствеността при бъбречните заболявания и какви са тенденциите при тях?
– Смята се, че повечето от бъбречните заболявания без бъбречната поликистоза и някои по-редки синдроми не са така категорично наследствени. Но при част от имунните бъбречни заболявания понякога откриваме родственици – предшественици на пациента с подобно заболяване. Т.е. генетиката има значение, защото може да обуславя един неправилен имунен отговор при стимулация отвън. Генетиката създава предразположение, но решаващи са факторите на околната среда за проява на тази наследственост. С малки изключения като например поликистозата. Има определени райони у нас в зависимост от качествата на водата, които могат да играят някаква роля на предразполагащ фактор за образуване на бъбречни камъни. В миналото много се говореше за т.нар. Балканска ендемична нефропатия, но това остана ненапълно изяснено. А и у нас, и в света се смята, че около 10% от населението боледува от хронично бъбречно заболяване – от началното увреждане, когато още няма бъбречна недостатъчност, до крайните етапи. Проучване за България отпреди около 10 години документира около 12% заболеваемост. Важно е активно да се търсят бъбречните болести в ранните фази на бъбречното увреждане, когато пациентите могат да имат най-голяма полза от лечението.
– Какви са най-рисковите ни навици за бъбречното здраве?
– По принцип такива наши лоши навици важат и за сърдечно-съдовите болести, и за ендокринните. Едно от важните неща е да се научим да пием достатъчно вода. Не прекалено много, но около 30 милилитра на килограм тегло дневно. Или 1,5-2 литра средно, а през лятото – повече, за да компенсираме изпотяването. Защото обезводняването влияе зле на бъбречната функция. Много важна е и физическата активност, която намалява затлъстяването, свързано и със захарния диабет – все важни фактори за бъбречното увреждане. Важни са и ранното откриване и правилното лечение на артериалната хипертония, която в част от случаите е породена от бъбречното увреждане, но в много по-голям процент тя е самостоятелно заболяване, което вторично уврежда бъбрека. Т.е. доброто лечение на хипертонията с правилния ни начин на живот, с избягването на солта, с физическата активност и по-ниското ни тегло ще намали заболяването и увреждането на бъбреците. Тютюнопушенето също косвено влияе, както и храни с мазнини като палмово, рапично и други рафинирани масла с вреден ефект върху бъбреците. Най-добрите мазнини са олиото и зехтина, а масло може да се хапва в малки количества. Защото рафинираните мазнини влияят на кръвоносните съдове, а оттам и на оросяването на бъбрека. За годините на пандемията и след тях повече говорим за здравето си и може би се научаваме как изобщо по-добре да се грижим за себе си. А добрата колаборация между лекаря и пациента определя и състоянието на здравето ни.
