„Корабът „Св. св. Кирил и Методий“ вече е включен и във флотилията изследователски кораби на Европейския съюз, казва началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Атанас ПАНАЙОТОВ
- Г-н флотилен адмирал, зад кърмата на „Св. св. Кирил и Методий“ остана поредната българска експедиция до Антарктида. Как бихте определили това събитие?
– Тази експедиция е сбъдната мечта на поколения изследователи. Това, което ни впечатлява, е тяхното възхищение от факта, че този кораб го има, че той работи специално за тях. Българската полярна база бе закрита на 4-ти срещу 5-и март. Учените са изтеглени от базата и с научноизследователския кораб (НИК) са превозени до чилийското пристанище Пунта Аренас, откъдето със самолет се прибират в България. Постигнатите резултати се оценяват от тях много високо както от ръководителя на експедицията Христо Пимпирев, така и от всички антарктици. Много работа е свършена за един относително кратък период. С участието на хора от екипажа завърши изграждането на фундаментите на новата лаборатория. Беше построено още едно хале за съхраняване на техника и оборудване на плажа на Ливингстън. В голяма степен бе реализирана екологичната операция – преобладаващата част от отпадъци и останки от варели са събрани, пресовани, качени на борда. Базата бе заредена с различни видове горива, с оборудване. Свалено бе на брега цялото необходимо имущество и всичко това рязко ускори темпа на строителството на базата. Бе увеличен обхватът на провежданите научни изследвания.
– Експедицията имаше и международни аспекти, какви бяха те?
– България започна да връща своите „дългове“ към Испания. В плана на експедицията бе заложено нашият кораб да пренесе голямо количество оборудване, материали и храна за две испански бази – „Хуан Карлос I“, на Ливингстън, и втората – „Габриел де Кастиля“ на о. Дисепшън. Но, подхождайки към района, се оказа, че корабът на Испания „Хесперидес“ има технически проблеми с два от четирите си двигателя. След кратък ремонт на море, той бе изпратен към Пунта Аренас за възстановяване. И за един сериозен период от време „Св. св. Кирил и Методий“ пое функцията да осигурява двете експедиции – с една българска и с две испански бази.
– Основният акцент е бил поставен върху осигуряването на нашата база, нали така?
– Предизвикателство бе довършването на логистичните операции на необорудван бряг. Тези действия на екипажа бяха подпомогнати от логистиците на българската антарктическа база. Техният лидер Йордан Тодоров и екипът му са хора с невероятен опит и свършиха уникална работа. За първи път приложихме в широк мащаб технология, която по принцип не е нова, но не беше използвана от испанските колеги в тези размери. Направихме стоварване на тежко оборудване със салове и като подбирахме правилно времето на отделните операции, успяхме да стоварим цялото планирано имущество – както за нашата, така и за испанските бази. Това стана в района на о. Ливингстън и о. Дисепшън при проблематично време.
– Това проблематично време ви постави и някои извънредни задачи, какви бяха те?
– На фона на плановите задачи корабът участва в решаването и на две извънредни. Едната: евакуация на испански изследовател от плажа Беърс, а втората – спасяване на море в района на п-в Хана Пойнт, където група от 12 испански и двама канадски изследователи с две лодки бедстваха поради авария на едната от тях. Заради лошото време те нямаха възможност да се завърнат до своята база само с едната лодка. Веднага след получаването на сигнала на „Св. св. Кирил и Методий“ бе направена екстрена подготовка за отплаване към Хана Пойнт и там със своите спасителни средства екипажът извърши евакуационната операция. Приети бяха 14-те изследователя, беше им оказана първа помощ. Те бяха измръзнали, престояли над 12 часа с термокостюми на този леден плаж. Бяха евакуирани и двете испански лодки.
- Какви изводи бяха направени?
– Командирът на кораба, неговият екипаж в безупречно взаимодействие с българските полярници изпълниха не само целия спектър от планирани дейности, но и много повече от предвиденото. В този контекст е важно да се отбележи и взаимодействието ни с ВМС на Аржентина. Благодарение на началника на Генералния щаб на аржентинските ВМС адмирал Хулио Гуардия и на директора по подготовката на аржентинските ВМС контраадмирал Марсело Тарапов (почетен професор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“) ние бяхме подготвени за плаването – двама наши офицери завършиха курс по антарктическо плаване в учебен център на ВМС на Аржентина, впоследствие тук, в България, получихме ценни съвети от контраадмирал Тарапов. Той ни организира и посрещане във военноморската база в Мар дел Плата. Подкрепа получихме и от местната власт – от кмета на града г-н Монтенегро. Ремонтните органи в тази военноморска база ни оказаха пълно съдействие при отстраняването на макар и немногото проблеми, които възникнаха по време на плаването през океана. Аржентина е изключително добронамерена към нас и към нашите стремежи да изучаваме Антарктида.
– Имахте и аржентински офицер на борда, как работихте с него?
– С решение на командването на ВМС на Аржентина на борда се качи техен офицер – капитан-лейтенант Хуан Николау, с опит от две полярни експедиции, който бе съветник на командира на нашия кораб по време на плаването в тези особени акватории. Те се характеризират със специфични хидрометеорологични условия, с много рязка промяна на времето в пролива Дрейк и въобще на Антарктида. Плавахме в райони, където няма извършени пълни хидрографски промери и има рискове от засядане върху плитчини. Голямо предизвикателство в навигационно отношение е влизането в акваторията на о. Дисепшън и преминаването през т.нар. „Двери на Нептун“.
– На снимките тези места изглеждат много негостоприемни, така ли е?
– В средата на този проход, който е от порядъка на 3–4 кабелта, има плитчини и оптималният маршрут за подхождане към о. Дисепшън е в близост до доста високи скали и трябва да стоиш на дистанция, по-малка от един кабелт от тях. Доста изнервяща маневра, особено ако я правиш за първи път! Благодарение на професионализма на екипажа и аржентинската подкрепа всичко премина нормално. Разчитахме на метеорологичните данни, които получавахме от аржентинските ВМС. Параходство БМФ АД ни подкрепяше с т.нар. „рутинг“ – предложения за евентуална промяна на планирания курс във връзка с метеорологичната прогноза. Специални благодарности за помощта! Всичко това – и усилията на екипажа, и логистиката, доведоха до резултати, които са изключително положителни. Разбира се, задачите ще бъдат напълно изпълнени тогава, когато корабът се прибере в България и когато цялото оборудване бъде разтоварено на нашия бряг.
– Само с Испания и с Аржентина ли взаимодействахте по време на тази експедиция?
- И с Турция. В обратния си курс корабът пренася и два палета с около един тон проби и научно оборудване в интерес на турската полярна програма. Това ще е още един жест на нашето сътрудничество с турските учени.
Всъщност това, което изненадва в района на Антарктида, е атмосферата на взаимопомощ и солидарност, която я има между учените и изследователите от различните страни: всеки е готов да помага на всеки.
– Какво беше взаимодействието с изследователите на борда?
– На много високо ниво. На борда имаше няколко тима: на логистиците, на специалистите по поддръжката на базата, на строителите, които създават новата лаборатория, на изследователите и представителите на медиите. Всички бяхме заедно по време на прехода от Мар дел Плата до Ливингстън (около седмица), което сплоти тези хора. Те се включиха в живота на кораба, в подготовката на храната, сервирането и т.н. Още по време на прехода започна стиковката между различните екипи и членовете на екипажа. Особено важно бе взаимодействието между логистиците и палубната команда. Буквално веднага, след като първата лодка достигна брега на Ливингстън, с втората лодка започнаха каргооперациите: горива, храни, критично важни материали за живота на екипите на сушата. При това – изключително през нощта.
– Какви са денят и нощта на Антарктида?
– Всъщност за логистичните операции в Антарктика няма ден и няма нощ. Важното за нас бе вълнението на морето. И когато то позволява извършването на товарно-разтоварни операции, се работи с максимални усилия, и то непрекъснато. Нерядко операциите свършваха след полунощ, а следващите дейности започваха в 4 ч. сутринта. Тук ограничаващият фактор са студът и способността на хората, които работят с лодките, да издържат повече време с термокостюмите, преди да се преохладят. Старши помощник-капитанът, боцманът и останалите членове на палубната команда действаха безотказно, но с разум и при спазването на препоръчаните от аржентинските колеги процедури в тези специфични условия. Макар че за първи път екипажът извършваше товарно-разтоварни операции с такъв мащаб, не бе допуснат никакъв инцидент. Мога да кажа, че в нашите ВМС в момента няма екипаж с такова ниво на подготовка за тези дейности.
– Това сигурно наложи на моряците да слизат и на брега?
– Да, те работеха и на брега. Разбира се, по такъв начин, че да няма проблеми с живучестта на кораба, с носенето на вахтите, с поддържането на готовност за снемане от котва и даване на ход. Работеха основно при създаването на такива конструкции, които изискваха сериозна инженерна подготовка. Помагаха и в екологичната операция, при пресоването на екоотпадъците. Когато за първи път слязох на брега, видях на плажа на Ливингстън голямо количество (между 300 и 400) ръждясали варели, които през годините са били използвани с различни цели. Всички те са събрани, натоварени са на кораба и ще бъдат утилизирани в България.
– Каква е Вашата оценка за практикуващите на борда курсанти?
– Това плаване на „Св. св. Кирил и Методий“ бе използвано и за практика на курсанти. От Варна до Картахена – краткосрочна практика на 24 курсанти и трима ръководители. Сега, на връщане, от Картахена до Варна, отново ще има такава практика. Както при първия път отново ще използваме и самолет „Спартан“ на ВВС за трансфера на курсантите и техните ръководители. Освен това трима четвъртокурсници: главните старшини Рафаел Кънев, Кристиан Красимиров и Никола Липчев, по собствено желание с решение на Академичния съвет преминаха на индивидуален план за обучение, като започнаха дългосрочна практика на кораба. Двама от тях изпълняват задълженията на дубльор-механик, а третият – на дубльор-вахтен офицер на мостика. Очарован съм от израстването им! Определено имат изградена нагласа за скорошното заемане на офицерска позиция. Изпитах ги по една от дисциплините, по която им преподавам, резултатите им са отлични.
– С какво се характеризира плаването в Южния океан?
– От навигационна гледна точка плаването в Южния океан – зоната на Антарктида, която е под 60-ия паралел, има две нетипични особености. Едната е преминаването през пролива Дрейк. То е голямо предизвикателство, особено за кораби с неголямо водоизместване, какъвто е нашият. Буквално през два–три дни вървят циклонални области в посока запад–изток, а източно от Аржентина, към Шетлъндските острови, обикновено се формират циклонални зони, които пък тръгват от север на юг. Така че всеки кораб при преминаването през пролива е под кръстосаното въздействие на тези циклонални области. Затова, използвайки съветите на аржентинските колеги, обърнахме голямо внимание на планирането на прехода, като отчитахме и невисоката скорост на кораба. Тъй като този преход е по-голям от две денонощия, е много важно да бъде избран правилният момент за влизане в пролива. Това обикновено става в периферията на отхождащия циклон – тогава, когато вятърът пада, но има високо (над 3–4 м) вълнение. И преходът трябва да приключи, преди да си застигнат от следващия циклон. Всичко това е на фона на преминаващите високоскоростни циклонални зони от север на юг, където отново трябва да бъдеш в периферията им. Имахме възможността добре да планираме и първия, и втория преход през Дрейк. При първия даже успяхме да създадем доста комфортни условия за преминаването ни, което се отрази положително както на „пътниците“ на борда, така и на корабните системи.
– Коя е втората нетипична особеност?
– Ледовете! В района, в който оперираше корабът, в края на тамошното лято вероятността за появата на големи ледени блокове бе малко вероятна. По съветите на контраадмирал Тарапов настроихме радиолокационните станции в такъв режим, че да можем да виждаме наближаването на по-големи ледени късове. Засилихме визуалното наблюдение. Стремихме се основните преходи, които са по-близо до брега, да не бъдат в тъмната част на денонощието, защото там е най-висока вероятността за поява на ледени блокове. Добре беше, че навигационното зазоряване започваше някъде около 04,00 ч. сутринта, а смрачаването – след 22,00 ч. Сериозно предизвикателство е и стоенето на котва в района на Ливингстън, защото в Южния залив на острова, близо до големия ледник, наречен „Пимпирев“, се наблюдава интересно явление. При по-силно слънцегреене започва активно разрушаване на ледника: в океана се откъсват огромни късове от глетчера. Разбира се, те се саморазрушават, но доста сериозни останки от тях, под влияние на течението, се движат в залива. По принцип тези размери на ледени късове не представляват драматична опасност за кораба, но по данни на испанските колеги има случаи, когато те късат и котвени вериги. Затова на кораба се води непрекъснато наблюдение. Образуваната „ледена супа“ е голямо предизвикателство за работните лодки, с които дебаркират хора и товари, и особено когато с тях се управляват понтони. Затова от водачите на лодките се изискват сериозни умения да маневрират с тях. Иначе тези ледени късове имат приказни форми с различни цветове. Понякога върху тях пристигат и „гости“ като леопардови тюлени – най-сериозните хищници в района.
Следващото пътуване вече се планира
„Има я амбицията за изпълнение на строителната програма за базата в Ливингстън – следващата стъпка е монтажът на металните конструкции и пренасянето им заедно с панелите до място, както и изграждането на лабораторията. Това предполага едно доста по-ранно отиване до зоната на операцията, тъй като в първата експедиция бяхме лимитирани от сроковете за ремонт на кораба и сдаването на първите курсови задачи от екипажа. А сега корабът още в началото на ноември трябва да се отправи към Антарктида, за да бъде преди новата година в зоната. Така ще бъде осигурен по-продължителен период на строително-ремонтни дейности“, казва флотилен адмирал Медникаров.
В момента се планират ремонтно-възстановителни дейности на кораба, които трябва да направим през лятото. Текат процедури за обществени поръчки по доставката на допълнително оборудване за кораба и за базата на острова. „Планираме плаване край бреговете на нашето Черноморие за изучаване на лоцията му от курсантите от първи и втори курс. На борда ще има и студенти, и ученици от морските гимназии. Много е вероятно и участието на НИК 421 в учението на ВМС „Бриз 2023“. Планираме и допълнителни упражнения с логистиците за усъвършенстване на товарно-разтоварните операции“, каза още началникът на Морското училище.
Ще продължат експериментите за повишаване на сигурността на комуникациите във водите на Антарктида. Вече се пишат две дисертации, тематично свързани с плаванията, експлоатацията и модернизацията на кораба. Подготвя се и монографичен труд, свързан със специфичните проблеми по поддържането му. Това плаване на „Св. Св. Кирил и Методий“ е актив, който може да се използва комплексно. Корабът вече е включен и във флотилията изследователски кораби на Европейския съюз. „Мислим за осъществяването на партньорство и с ВМС на Италия, които оперират изследователския кораб на НАТО“, допълни флотилен адмирал Медникаров.
Флаговете на „Св. св. Кирил и Методий“ влизат в музея
Вече е факт това, че първият български военен кораб развя своя флаг в Антарктида, първият български адмиралски флаг – също. Те ще станат част от експозицията на бъдещия музеен кът, който ще бъде устроен във ВВМУ. „Аржентинските колеги ни подариха парчета от реите на баркентината „Уругуай“, която е тръгнала през 1916 г. да спасява бедстваща част от експедицията на Ърнест Шекълтън. Те също ще бъдат изложени в този музеен кът, за който вече имаме достатъчно много експонати. Но освен материалните неща за мен и моите подчинени ще останат вярата в нашите възможности, увереността във високия професионализъм на екипажа на кораба и неговия командир и готовността да развеем българския военноморски флаг в Световния океан“, споделя началникът на Морското училище.
Корабният лекар е и дрон-оператор
„Много важна фигура в екипажа е лекарят старши лейтенант д-р Петко Гинев. Страхотно организиран, с безспорни професионални качества“, споделя флотилен адмирал Медникаров.
Става ясно, че докторът активно участва в живота на кораба не само като медик, но и като психолог. Той е и част от логистичната структура. Следи за поддържането на санитарните норми, за качеството на храната – от зареждането на продуктите до тяхното приготвяне и сервиране.
„Стана и нещатният дрон-оператор на кораба. По негово предложение специфична медицинска техника, характерна за ендоскопията, бе използвана за целите на кораборемонта. Колегите от Военномедицинска академия и генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски могат само да се гордеят с такъв специалист“, категоричен е флотилен адмирал Медникаров.
