Япония ще започне да купува крилати ракети „Томахок“ от САЩ още през фискалната 2025 г., една година по-рано от първоначално планираното, в отговор на влошаването на ситуацията със сигурността в азиатския регион, заяви вчера японският министър на отбраната Минору Кихара, цитиран от Киодо и Ройтерс. Първоначалните планове са предвиждали закупуването на ракетите в периода 2026-2027 година.
Кихара, който зае поста при разместването на кабинета в средата на септември, направи съобщението на пресконференция във Вашингтон, след първите си разговори на четири очи с американския си колега Лойд Остин. Той заяви, че очаква правителството на САЩ да предприеме необходимите стъпки за одобряване на покупката от Конгреса.
Правителството в Токио е заделило 1,6 млрд. долара за покупката, която е част от най-голямото подсилване на японската армия след Втората световна война.
Япония разработва и свои собствени ракети, но това ще отнеме време, затова е решила междувременно да си осигури ракети „Томахок“. Токио иска ракетите да дадат на армията му възможност да нанася удари по цели, разположени далеч от страната, за да възпира потенциални нападения, включително от Китай. Изстрелваната от кораби версия на „Томахок“, която може да прелети над 1000 км, ще има достатъчен обсег за поразяване на цели на китайска територия.
Остин също потвърди подкрепата си за решението на Япония да изгради възможности за нанасяне на „контраудар“ по време на разговорите с японския си колега в сряда. Вашингтон и Токио засилват координацията в областта на сигурността пред лицето на нарастващите заплахи от страна на Северна Корея и засилващата се настойчивост на Китай, отбелязва южнокорейската агенция Йонхап.
Пред какви заплахи е изправена страната?
В документа за националната отбранителна стратегия от 16.12.2022 г., публикуван на сайта на японското правителство, се посочват изрично военната активност на Китай, чийто бюджет за отбрана е по-голям от японския от 1998 г. насам и вече го надхвърля 4,8 пъти; развитието на ядрени и ракетни технологии от страна на Северна Корея; военната активност на Русия в Далечния Изток.
Според същия документ: “до 2027 г. Япония ще укрепи капацитета си, за да позволи въоръжаването си с ракети, включително модели, изстрелвани от сушата и от кораби. За тази цел бързо ще бъдат закупени ракети, произведени в чужбина. По този начин ще се осигури достатъчен капацитет преди създаването на увеличено производство на местни ракети”. Закупуването на ракети „Томахок“ се вписва в изпълнението на тази стратегия.
А какво предстои в бъдеще?
“В бъдеще, приблизително до десет години, Япония ще засили капацитета си за и ще придобие способност да използва ракети, изстрелвани от самолети, както и хиперскоростни ракети с нерегулярни траектории, хиперзвукови управляеми ракети и други ракети с автономно действие.
Освен това Япония ще разполага с възможности за постоянно събиране на точна информация за прицелване в плавателни съдове и десантни сили, което е от съществено значение за използването на ракети, позволяващи на персонала да избегне ответната стрелба, както ще разполага с технологии, свързани с командването и контрола, за предаване на информацията в реално време. Япония ще притежава и способности за анализ на информацията, включително оценка на резултатите след реакция, както и устойчивост и резервни структури на информационните мрежи”.
Може да се предполага, че правителството в Токио ще следва създадените от самото него планове, така че на практика знаем какво друго се очаква да закупи японската страна – радарни и комуникационни системи, системи за водене на кибервойна, различни видове ракети, включително изстрелвани от самолети.
Тежестта на историята и съответствието между плановете и Конституцията
След участието си във Втората световна война като част от Оста Рим-Берлин-Токио, което поставя край и на японската колониална експанзия в Далечния Изток, през 1947 г. Япония получава конституция, станала известна с пацифизма си. Както отбелязва Фондация за мир Сасакава, “Япония излиза от Втората световна война с нова конституция, според която се отказва дори от правото на самозащита, да не говорим за поддържане на постоянна армия, с очакването, че Организацията на обединените нации и международната общност ще се погрижат за нейната отбрана. Въпреки това, тъй като Студената война прави ООН неработеща и неспособна да ѝ осигури защита, възстановяването на суверенитета чрез мир принуждава Япония да се превъоръжи за собствената си отбрана. Конституцията, която се отказва от войната, обаче така и не е променена. Правителството реагираше на промените в обстоятелствата, като всеки път коригираше своето тълкуване, за да бъде в съответствие с конституцията. Това започна със създаването на Закона за силите за самоотбрана през 1954 г. и завърши с разработването на Закона за мира и сигурността през 2015 г., който позволи упражняването на правото на колективна самоотбрана, идея, която в миналото беше категорично отричана. Нещо повече, в Стратегията за национална сигурност и в Стратегията за национална отбрана, издадени в края на 2022 г., е заложена новата политика за придобиване на “способности за контраудар”. Междувременно вече се закупува свързаното с това оборудване и дори се разглежда “План за съвместни операции на Япония и САЩ”.
Буквално чл. 9 от японската Конституция гласи:
“В искрен стремеж към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и от заплахата или употребата на сила като средство за разрешаване на международни спорове. За да бъде постигната целта на предходния параграф няма да бъдат поддържани сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на държавите да воюват няма да бъде признато.”
Реформирането на този член беше една от водещите цели на убития неотдавна премиер Шиндзо Абе, припомня Институтът за политика за сигурност и развитие. През 2013 г. под негово ръководство беше приета първата след Втората световна война Стратегия за национална сигурност.
Абе използваше термина “проактивен пацифизъм”, визирайки подход, при който увеличаването на японските военни способности би помогнало за поддържането на глобалния мир и стабилност, припомня “Джапан таймс”.
Всяка промяна, било в японската Конституция или в отбранителните стратегии, със сигурност ще разгневи Пекин, който “редовно споменава японската войнственост по време на войната, когато критикува Токио”, отбелязва в. “Кореа таймс”. Такива промени обаче може да са наложителни, предвид очакванията – потвърдени в публикуваната през октомври м.г. отбранителна стратегия на САЩ – че заплахата от война ще нарасне през предстоящия 10-годишен период.
Кога Япония предвижда да използва способностите за контраудар?
Депутати от управляващата партия са казвали, че според приетите документи приемането на декларация на парламента, че Япония е била подложена на нападение или че нападението срещу съюзническа държава застрашава оцеляването на Япония, би дала на правителството достатъчно основание за използването на контраудар, посочва “Киодо”. Важен въпрос е дали това ще включва нанасянето на изпреварващ удар, но по този въпрос няма единодушие между водещите либералните демократи и партия “Комейто”.
Промените в отбранителната стратегия “може да предизвикат реакция и във вътрешен план, макар че проучванията показват засилваща се подкрепа за една по-силна отбранителна стратегия”, добавя изданието.
Очаква се през идните пет години японската програма за закупуване на военна техника да се фокусира върху най-належащите нужди, като подобряване на способностите на страната да спре нашествие или да обезкуражи друга страна, която може да има подобни намерения. През следващите 5 години от 10-годишния период, от друга страна, се очаква програмата да се фокусира върху по-усъвършенствани отбранителни системи, чието закупуване или разработка отнема по-дълго време.
Източник: bta.bg
