Росица ИВАНОВА
Наша колежка от Информационния център на МО покори поредния двухилядник с военния вестник в ръка
Връх Митикас е не само най-високият връх в планината Олимп (2917,727 м.н.в.), но и в цяла Гърция. Той е втори по височина на Балканския полуостров след връх Мусала (2925,4 м.н.в.) в Рила. Първото му изкачване е през далечната 1913 г. Обвит в легенди още от древността, върхът е притегателна сила за планинарите.
Ние също решихме да го „щурмуваме“ в началото на есента. Поставихме си амбициозната цел да изкачим Митикас за един ден, без да преспиваме на междинната хижа Спилиос Агапитос, която се намира в средата на маршрута на височина 2100 м. Повечето туристи го правят на два етапа със спане на хижата или на палатки в района.
За мен това беше предизвикателство, въпреки че зад гърба си имам изкачени 83 върха над 2000 м. В рамките на 12 ч. се изкачихме и слязохме с около 2000 м положителна и още толкова отрицателна денивелация. Честно казано, в планината съм ходила за един ден и по 30 км плюс изкачване на двухилядник, но за първи път с такава голяма денивелация и за такъв кратък период.
Стартът ни беше в 6,30 ч. от паркинга в местността Пирония, на 18 км от курортното селище Литохоро на брега на Егейско море. В тъмната утрин на челници започна нашето приключение. Групата ни се състои от изпитани ултра туристи, с които сме изкачвали немалко върхове в родните планини. Маршрутът като цяло е доста тежък, защото е дълъг като разстояние и денивелацията е огромна. Почти цялото изкачване е много стръмно, има много кратки полегати места, а участъкът от хижата до Скала почти ни взе въздуха. Първата част и цел от маршрута за деня беше връх Скала – 2866 м.н.в. (в превод от гръцки – стълба). Посрещаме слънцето с радост, защото това е единственият слънчев ден в прогнозата за тази седмицар подходящ за това начинание.
Връх Митикас е много капризен за изкачване и известен с бързо променящите се метеорологични условия. Втората част е по-техничната, от връх Скала до връх Митикас. Тази пътека е наричана още Кокоскала („Лошите стъпки“). Маркирана е с червена боя. Върхът е разположен над дълбока пропаст. В началото се спускаме за кратко по тесен кулоар, след като се мине през седловината между двата върха, се изкачва по стръмния южен склон на Митикас.
И ето ни на върха – най-високата точка на планината на боговете.
Мога да кажа само че чувството е невероятно. Да погледнеш отгоре и да знаеш, че си превъзмогнал себе си. Всяка една крачка си заслужава усилията, за да усетиш и видиш магията на Олимп от погледа на върховния бог на мълните – Зевс.
Маршрутът беше доста тежък и не е за неподготвени туристи. Съвет от мен – тръгнете с водач или поне с някой, който е ходил там. Никога не тръгвайте сами. Антоан льо Монестрел – катерач алпинист, е казал: „Катеренето е колкото физическа, толкова и психическа и духовна практика. Всеки изкачен връх е победа над самите нас. Да владееш страха е източник на голямо удоволетворение“.