Тече последният ден от удълженото споразумение за прекратяване на огъня в Ивицата Газа. Хамас има готовност да увеличи срока на временното примирие с още 4 дни и да освободи още заложници, заявиха приближени на палестинското движение, цитирани от световните медии.
Продължава размяната на заложници срещу затворници между Хамас и Израел, а към момента срока на примирието е до 7 часа сутринта в четвъртък. През последното денонощие терористичната групировка освободи нови 12 заложници, сред които и жена от български произход, която прекара близо 2 месеца в плен. Тел Авив на свой ред пусна от центровете за задържане 30 палестинци.
От петък насам, в рамките на хуманитарната пауза, се действа по една и съща процедура – всеки ден палестинското движение освобождава по десетина еврейски жени и деца, отвлечени при нападението срещу Израел на 7 октомври, като за всеки от тях получава по трима задържани палестници, отново жени и непълнолетни лица.
Въпреки примирието във вторник се появи информация за престрелки в Ивицата Газа, За които Израел и Хамас си отправиха насрещни обвинения. Съобщава се и за сблъсъци в Западния бряг, включително нападение срещу бежанския лагер „Дженин“. Освободените палестинци пък твърдят, че са били малтретирани в израелските затвори – обвинения, които Тел Авив отказа да коментира.
И двете страни са готови да удължат още паузата в боевете и продължават да преговарят по темата. Очаква се обаче Хамас да постави нови условия, като прекратяване на военните действия и вдигане на блокадата в Газа, за освобождаването на взетите за заложници израелски войници. Те едва ли ще бъдат приети от правителството на Бенямин Нетаняху, като самият той нееднократно заяви, че след края на временното примирие войната продължава в пълен мащаб до постигането на поставените цели.
Все пак прекратяването на огъня позволи на редица организации в ООН да доставят хуманитарна помощ на нуждаещите се в Ивицата Газа. Само в рамките на Световната продоволствена програма са помогнали на повече от 120 хиляди души, като от ООН предупреждават, че предоставената помощ е нищожна спрямо количествата, необходими за справяне с катастрофата, настъпила в анклава след началото на войната.
