Ако не мотивираме младите хора да постъпят при нас, на кого ще предадем професионалния си опит, казва заместник командир по логистиката на 10 механизиран батальон Враца.
Победата в боя, неслучайно се диктува в голяма степен от логистиката на една армия. Класически пример е подходът на генерал Норман Шварцкопф при подготовката на „Пустинна буря“ – за броени дни се произвеждат 500 000 подобрени памучни униформи от 100% памучен поплин, за да се подобри комфорта на американските войници, опериращи в горещи сухи пустинни условия.
Майор Иван Конорски, заместник командир по логистиката във врачанския 10 механизиран батальон изброява минималния набор от професионални качества, необходими в тази професия. Сред тях са способността да поемаш отговорност и да създаваш многослойна организация, способна да реагира на всякакви условия и неочакваности, с които реалността изобилства. Самият той е в армията от 18 години. Избрал е военната професия, защото му осигурява сигурна работа след училището във Велико Търново. „Изборът съм направил още от малък. Дядо ми, баща ми работиха в рудника на нашето село. Нямаше голям избор: или в рудника, или в армията…“
Работата не го притеснява, въпреки че се налага да е 24 часа на разположение. Сред най-важните за батальона са задачите по доставянето на резервни части за машините, осигуряване на горивото, на бойните припаси за подготовката, обличането и стъкмяването на личния състав. Динамиката на променящата се обстановка поставя много предизвикателства, които изискват нестандартни решения. С прехраната проблемите са най-много, заявките се изготвят предварително. На полигона Сливница се е налагало екстрено да се решават и проблеми с машините – да се докарат части от Враца, защото липсват на място, а са нужни за отстраняване на авария. През 2021 година на батальонното учение всички логистици се връщат до склада във Враца, защото се счупили едновременно 4 вериги. Решенията трябва да се намират бързо, „ако липсват в нашия склад, ги заявяваме към 3-то бригадно командване и частите се доставят на място…“.
Некомплекта в личния състав е ахилесова пета. При механик-водачите положението е най-зле. Липсват им 19 механик-водача от общо 30. При занятие с повече машини, вземат механик-водачи от другия батальон, за да изпълнят задачата. А после става обратното – те им дават от своя батальон, защото проблемът е всеобщ. И нерядко водачите се претоварват.
Трудни моменти през зимата не са имали. В летния сезон е по-тежко, защото машините прегряват и се налагат ремонти на място или в по-тежки случаи се налага да се подмени повредената машина със здрава. Логистичният взвод я ремонтира в гарнизона и тя се връща обратно на полигона.
Попълненията с кадри не са достатъчни. От новопостъпилите има само един млад кадрови войник – шофьор. Вакантните места във взвода са най-много за войници шофьори и въпреки че старите са опитни и натрупали опит, няма на кого да го предадат. „Младите идват, виждат какво е положението и след 1-2 месеца напускат. Не задълбават в професията, търсят по-лек начин да си изкарат парите…“ пояснява майор Конорски. Според него належащо е да им се увеличат възнагражденията, защото не са конкурентоспособни на останалите организации като полиция, охрана на съдебната власт или персонала на затворите. Със социалния пакет нещата стоят по-убедително. През летния сезон има възможност всеки, който има карта за почивка да я използва пълноценно. Отпуски и компенсации също се ползват нормално. Поделението разполага и с ведомствен блок във Враца с 15 апартамента – възможност да се настанят военнослужещи, които не живеят във Враца. Ергени и такива, които са от друго населено място, но към момента практикуват професията си в гарнизона или града. „Предлагаме апартаменти, те дори и сега са свободни, тъй като повечето военнослужещи са местни и живеят в собствени жилища“, обяснява майорът.
В логистиката постъпват млади кадри и там натрупаният опит се предава, но проблемът с механизираните роти си остава. Младите офицери са малко. Няма и желаещи да постъпят в батальона, а и няма стар офицер, който да им предаде своя опит. И когато в началото на службата се сблъскат с трудности, това ги плаши – местят се с надеждата, че на другото място ще е по-леко. А някои после се връщат обратно, разбрали, че и навън не е така лесно, както изглежда отстрани.
Логистиката е особено напрегната в мисиите при отстраняване на последствията от бедствия и аварии. В Берковица за осигуряване на храната за личния състав е сключен договор с голяма търговска верига. Доставките били предимно консерви и суха храна, защото липсвало място и възможност да се приготвя котлова. Първоначалните заявки тръгнали трудно, но след това всичко влязло в ритъм и се доставяло без проблеми.
Поддържат четири формирования за овладяване и преодоляване последствията от бедствия – за действия при наводнения, при тежки зимни условия, при пожари и за обезвреждане на невзривени бойни припаси. С материални средства са осигурени на 100%. Формированието, което работи в Берковица достигна до 100 човека на ден, а общината е доставила допълнително гумени ботуши, машини и предпазни средства за личния състав. Инженерният полк от Белене им доставил фадроми и багери, с които били разчистени каналите на града. Логистиците трябвало да дозаредят с гориво машините.
Майор Иван Конорски живее в селото Згориград, недалеч от Враца и понякога в дните на отворени врати води 10-годишния си син Стефан в поделението – качвал го на машините, бил много впечатлен от оръжията – пистолет, автомат. Искал пак да дойде. „Един ден, ако пожелае, може да наследи професията. В поделението имам 4-5 човека от моето село, служат тук, включително и брат ми е войник тук. В момента е даже на южната граница“.
Това също е от отговорните логистични задачи на батальона – имат група в Малко Търново за оказване помощ на МВР по охрана на турската граница. „Аз участвам като координатор, представител на Сухопътните войски – допълва майор Конорски. Обобщавам сведението за групите, които са ми подчинени на границата и го предавам на оперативния дежурен на Сухопътните войски. Извършваме ремонти на техниката, която участва в охраната, зареждаме я, а също осигуряваме и личния състав. Настаняваме ги в къщи за гости и по хотели. Основно в Малко Търново, но има и по другите градове – в Елхово, в Граматиково, Резово, Средец“. Техниката е руска и засега резервни части за тях има. Осигуряват ги ремонтните бази, които командироват личен състав. Появи ли се дефицит, пътуват до поделението и ги доставят. Случват се моменти машината 2-3 дни не работи, поради липса на части. Но след това се включва във всекидневната динамика. „Засега не ми се е случвало да се изправя пред нерешими задачи… – смее се майорът. – Вече 6 пъти съм бил командирован на границата, затруднения е имало, но винаги сме ги решавали успешно“.
