Превод Марк Стасиновски
Материалът представлява превод на анализ публикуван в международния журнал „ Модерни проблеми на въздушните и космически сили“. В края на анализа превелия също ще изложи свой кратък коментар.
Въоръжените сили трябва да бъдат както иновативни и креативни когато разработват нови стратегии за противопоставяне на хитри опоненти, така и добри в съхраняването на работещи практики и общата структура и йерархия на организацията им. Модерните въоръжени сили обаче постоянно биват критикувани, че нямат въображение и са неспособни да променят методи и стратегии, които са вече стари и не отговарят на сегашните нужди. В този анализ ще разучим как и защо армиите се противопоставят на нови идеи и какво представлява тази култура на стагнация и дори наказване на креативно и новаторско мислене във въоръжените сили. Това е първата от серия от четири статии, които ще погледнат въпроса за иновация и ще погледнат философски върху проблема свързан с приемането на им във въоръжените сили.
Въведение.
Армиите винаги трябва да се стремят към иновация и креативност във военното дело. Тяхната организация трябва да бъде адаптивна и интелектуално гъвкава в случай, че се сблъскат с хитър и различен противник. Но въпреки това, както казахме по-горе модерните армии редовно срещат критики, че нямат въображение и са неспособни да се откъснат от установени и „институционализирани“ правила, които са остарели и отдавна ирелевантни за заплахите днес.
По ирония на съдбата, във военното дело се отдава сериозна почит именно на хора, които са били новатори за времето си, но са били игнорирани, маргинализирани и дори елиминирани заради новите си идеи, които са нарушавали вече установените норми и ред. Ако някои се опита да внесе „опасни“ промени, то за него и кариерата му би могло да стане опасно ако „системата“ реши да атакува тези промени с цел да защити вече установения си ред. Нещо повече когато говорим за военно дело иновацията винаги идва с по-голяма отговорност – ако някаква задача се провали или обърка и ако отговорният за това е проявил някаква иновативност в изпълнението и, то той със сигурност би понесъл много по-голяма вина за провала отколкото би понесъл ако се е провалил изпълнявайки всички установени правила и практики.
Този парадокс, едновременно да желаеш иновации и да потискаш процесите и резултатите на такива иновации създава култура, която проповядва следване на вече установените правила и окуражава заобикаляне на „ненужния“ риск от промени, опирайки се изцяло на вече установената практика. От своя страна иновацията не може да бъде спряна на бойното поле, но там тя е доста по-динамичен и хаотичен процес.
Повърхностни иновации във въоръжените сили.
Модерните армии се нуждаят от иновация, но желаят тя да се случва в предвидим, уреден и лесно управляем процес, който да запазва и дори подкрепя сегашните им „стари“ ред и система. За съжаление самото естество на иновацията е да променя старите разбирания и ред. Следователно тази нагласа за предвидими и контролирани промени често поставя военните институции в позиция в която трябва да предпочитат стагнация или рязка промяна. Промените са факт, който и в науката рядко се случва по предвидим и уреден начин особено ако целта е да се постигне нещо фундаментално различно. И въпреки това до днес множество въоръжени сили очакват, че войната утре ще бъде тази от вчера и рядко виждат, че нуждите ни да се подготвим за един бъдещ конфликт могат да бъдат радикално различни от опита, който имаме натрупан досега.
Често се фиксираме върху технически и тактически иновации и разчитаме, че такива локални промени могат да компенсират за липсата на радикални големи промени в нашето мислене и доктрина. Освен това се надяваме, че новите идеи и технологии винаги ще идват с ясни инструкции и лесно ще може да се интегрират към съществуващите технологии и доктрини. С такова мислене ние се обричаме да правим фалшиви промени и иновации, които зад интересното си ново име реално не променят по никакъв начин нито сегашното ни мислене, нито начина ни на действие. Тези фалшиви промени карат всички да си мислят, че нещата вървят напред. Това фалшиво усещане за прогрес прави шока при настъпване на реална промяна в даден момент още по-силен.
Често модерните армии са пълни с кариеристи и лидери, които брандират идеите си с крилати фрази като „креативни“, „иновативни“ и „радикални“, намеквайки, че се стремят към радикални модерни промени. За съжаление зад тази реторика често не се крие нищо „иновативно“ или „радикално“, а само служи, за да прикрие практики, които от десетилетия не се използват в цивилния живот и бизнес. Иновацията се възприема само като бляскавото и наименование без реални нови идеи и мислене зад него. Когато говорим за кариерно разрастване то често е много по-постижимо когато успехът ти е в рамките на вече установените норми. От друга страна ако се стремиш да наложиш промяна и посмееш да поставиш под въпрос сегашната система и ред, кариерното ти израстване може лесно да бъде поставено под въпрос.
Придържане към догматично мислене
Нашите армии съществуват в сложна и динамична реалност, но продължават да се обръщат към миналото с цел да решат как да се променят в света днес. Всяка армия желае да победи, но предпочита да е по добре познатия и начин. Критиците на нови теории и идеи се опират на аргумента, че старите разбирания работят защото са доказани и изпитани от хилядолетия и игнорират дали те отговарят на нуждите на сегашното бойно поле. Иновацията за тях е окей, стига да подкрепя това, което е работило вчера. По този начин място за реална промяна няма никъде.
Иновацията обаче е неизбежна и въпросът тук е дали една армия ще склони сама по своя воля да я направи или ще бъде принудена от врага с цената на много жертви и загуби. Армии, които нелогично се придържат към своите стари догматични разбирания почти винаги са настроени негативно към промени, чийто резултат не е не се вписва към старите им разбирания.
През 1968 г. на фона на стратегическата задънен улица в която се намират американците във Виетнам, полковник Мразек, бивш командир на бригада и батальон през ВСВ пише:
„Доста често повтарящ се феномен в историята е, че генералите и адмиралите, които започват една война не са тези, които я завършват. Тези, които се представят прекрасно по мирно време често не оправдават високите очаквания от тях в случай на война.
Това се случва защото тези, които служат по мирно време се промъкват до върха на военната йерархия, благодарение на това, че се адаптират към установената система и разбират как да играят в нея. Истината е, че най-вероятно много от тях са били конформисти още от деца и са имали послушно детство.“
Мразек обвинява военните институции, че награждават конформизма и подчинението на вече установените разбирания и правила за сметка на успех в случай на война. Този конформизъм създава един затворен кръг в който всеки, който желае да продължи нагоре по военната йерархия, трябва да се придържа строго към разбиранията на неговите над него.
„Продължавайки кариерите си военните повече и повече се учат да се придържат към дълбоко установените разбирания до степен в която тези по високите рангове не просто се придържат към догмите, а активно допринасят за налагането им.“
Или казано с прости думи военните структури са може би най-податливи на този тип ограничаване на иновацията с цел опазване на вече установената система.
Хората са природно креативни
Карл Вейк, социолог и организационен теоретик дава полезно обяснение защо хората създават, творят, но и също така се придържат към определени „рамки“. Всяка иновация е постигната благодарение на човешкото въображение, което придава форма на непознати досега неща. Неизвестността и промяната идват в чужди, постоянно променливи величини, които в рамките на една военна структура и йерархия са силно дестабилизиращи заради което военните структури са толкова скептични към тях. Военните са ориентирани към запазване на сегашната структура и ред в тях с цел да бъдат боеспособни, но това също допринася до състояние в което те не приемат нови промени отвъд познатото им.
Във военните структури реално има иновация и въображение, но често те се „крият“ от по-големи сили, които нямат интерес от тях. Иновацията се случва благодарение на хора, които не ги е страх да я задвижат, но в рамките на въоръжените сили тя е бавна. Въпреки институционалните ограничения в модерното военно дело е възможно да се генерира иновация и промяна.
Хората имат способността да си представят отвъд вече съществуващото. Ние помним миналото и може да концептуализираме какво може да бъде бъдещето и какво може да създадем и принесем в реалността. Израелския писател Харари дава добър контекст на това как хората първо осмислят и после създават нещо ново, което не е съществувало досега: Първо идеята се ражда в разума, после посредством наративи тази идея се предава на останалите с цел да ги убеди в разумността си, въпреки, че тя дори не съществува още.
„Разказването на една история не е лесно. Трудността лежи не в самото ѝ казване, а в убеждаване на слушащите да ѝ повярват. Голяма част от световната история се върти около този въпрос: как един човек да убеди милиони да вярват в него и неговите истории за богове, за нации или дори частни компании. Когато една идея успее да ги убеди, човешкият вид става могъщ, защото позволява на милиони хора да работят заедно до постигането на тази обща идея. Представете си колко е било трудно да се създадат държави, религии или легални системи ако хората можеше да говорят единствено за нещата, които виждат и реално съществуват – реки, дървета и лъвове.“
Въображението разпалва развитието на невъображаемата теория в реализирана полезна идея – това е единственият начин, по който развитието се случва. Изобретенията сами по себе си представляват акт на реализиране на несъществуващо в съществуващо. Такава иновация може да създава, променя или дори унищожава концепции и именно това кара военните институции да бъдат толкова мнителни спрямо тях. Иновацията не само ражда нови думи, но и унищожава това преди нея.
А цялата причина да се търсят иновации изхожда от факта, че сегашната система или средство не могат да адресират адекватно актуални проблеми.
Иновацията и военните доктрини.
Институциите не се занимават с дейности, които пречат или дестабилизират реда, идентичността и културата на организацията им. Затова е и толкова трудно да се инкорпорират съществени промени в такива организации без те да бъдат до голяма степен лишени от същество и „наместени“ във вече установения ред без да му пречат.
Военните доктрини са едно от последните места на които може да бъде намерена съществена иновация – както описахме по-горе често промени там биват „пригодени“ и „наместени“ към вече съществуващата доктрина. Въпреки факта, че креативно и критично мислене са тропи често използвани в методологията на доктрините, военните не могат да позволят такова мислене да заплаши фундаменталната структура на доктрината или да посегне далеч отвъд границите и.
Ефективните организации имат навика да бъдат по-адаптивни отколкото иновативни в смисъл, че прилагат иновация в рамките на границите на възможностите на една организация, без да заплашват цялостния ѝ ред. След като този вид иновация се приложи останалата система я асимилира, но често търпи други проблеми в резултат на новата промяна (както коментирахме по-горе).
Военните структури поддържат контрол и стабилност посредством доктрините и теориите си като те диктуват, че помените и иновациите трябва да се случват единствено след като бъдат напълно разбрани и реализирани посредством установени практики, за да може положителния ефект от тях да бъде постигнат с минимален риск и приемственост. Този начин на мислене се сблъсква с фундаменталната логика на иновацията, която по своето естество има трансформиращ, изненадващ и радикален характер.
Един експерт по сигурност прави много добра критика на този начин на мислене като говори за културата на работа в Пентагона, където цялата институция остава заклещена в миналото, отказвайки всякаква промяна към по-нова организация и теории.
„В Пентагона има строга структура на управление, която често третира хората като заменими гайки в огромна индустриална машина. Основан на принципа на строг йерархичен контрол произхождащ от военни традиции и остарели теории за управление от IXX век, Пентагонът е издигнал конформизма в култ и умее да надушва всеки дисидент; иновативност и креативност са само ненужни вреди. Информацията тече нагоре, а заповедите текат надолу. Важните лидери избират тези под тях докато всички останали се надпреварват в тесните коридори на държавните длъжности, които знаем от години, че не работят както трябва. Ценят се титлите, а не таланта или труда. Задачи се дават и резултати се оценяват на база на установените правила, което създава работна култура, която те кара да се придържаш към вече установените практики ако искаш да продължиш кариерно напред. Един журналист направи много добра метафора като сравни Пентагона с пощенски офис от 20ти век в ерата на Амазон Прайм.“
Модерните военни структури до голяма степен се базират на теории разработени в XVIII и IXX век чрез обединяване на военни принципи от Наполеоновите войни, германските и пруски армии и адаптация на остарели военнонаучни разбирания за това какво предствляват войните и какви са целите им. Като в своя индустриална епоха армиите са се научили да управляват като фабрики ориентирани към по-голяма ефикасност, единство и еднакви практики. Модерните армии вярват, че изкуството е противоположно на науката, като във войната науката винаги надделява.
Дискусия
Иновацията следва объркан и осеян с изненади път. За много организации първите етапи на промяна са пълни с неизвестности, но с време и допълнително експериментиране идеята може да се рафинира и да придобие по-разбираем вид. Както виждаме пълното разбиране на една нова идея се случва едва накрая след много усилия, а не в началото, както множество армии искат. Oрганизационният теоретик Джамшид Гараджедаги пише за тази абсурдна нужда иновацията да бъде разбираема още в самото начало по този начин: “Уверявам ви, че ще се сведем до най-жалкото ниво на баналност. По този начин животът ни ще се сведе по преследване на единствено най-близките и лесни цели, които рядко ще излизат от рамките на познатото ни досега.” Фиксацията на модерните армии с лесноразбираеми и прости промени и иновациие е свързана именно с разбиранията им базирани на вече вековни теории, както описахме по-горе.
Карл Вейк, друг организационен теоретик дава друг пример за това как организациите бягат от иновация и поддържат старият си познат ред – идеята за Пегас (крилатият кон). Идеята зад Пегас е, че както митичното същество, което е комбинация от познатите на човека коне и птици, много организации взимат вече съществуващи и познати идеи и се опитват да ги комбинират. Плюсът на това е, че и двете концепции са вече добре познати и приети, трябва просто да се вземат и слепят. Това разбира се има предимства, но фундаментално това не е иновация и не внася реална промяна към една организацията и разбиранията и. Много често, особено във военното дело, темпото на развитие е толкова бързо, че промени от този тип не са достатъчни, за да подготвят една армия за бъдещите заплахи.
Множество военни са в такова заблуждение, че иновация може да се постигне чрез рециклиране и комбиниране на вече съществуващи концепции. Така единственото място където може да се създава истинска иновация остава в перифериите, където не може да им навреди. Джеф Шогол илюстрира как Пентагонът може да изолира и не допуска хора да се опитват да внесат промени в съществуващия ред:
„ По-обезпокоително от античната информацинна система на Пентагона е фактът, че на срещи там, по-нискостоящите служители нямат право дори да задават въпроси. Вместо да питат и дават различни гледни точки, служителите са подканвани да си “стоят в собствената градинка”. Целта на повечето срещи не е да се води смислена дискусия, а единствено да се докладва на високостоящия – няма анализи и мнения, почти всичко върви по предварително установен ред.
С други думи целта на срещите в Пентагона е лидерите да се окуражат, че правят всичко правилно. Всякаква критика от нискостоящ се приема като послание, че високостоящият не е достатъчно компетентен по въпроса. Реално срещите са безсмислени и лесно може да бъдат събрани в имейл. “
Както виждаме освен явно нежелание за промяна, множество модерни армии имат и проблем с работата и обмяната на информация между служителите от различен ранк. По този начин се създават условия при които идеи от типа на пегас да бъдат единствената форма на “иновиране” – Щом крилата и конете са добре, то ако ги залепим резултатът със сигурност ще е хубав, нали?
Следователно институции като Пентагона може да поддържат една илюзия за прогрес, рециклирайки стари идеи отново и отново от хора, които почти като ритуал извършват едни и същи неща без да внасят нищо ново. Прогресът и иновацията се задушават и старият ред и система продължават да съществуват стабилно и без опасност.
Заключение
Иновацията се извършва в директна опозиция на сегашния установен ред и система. В този ред и система „еретиците“ не оцеляват. Полковник Мразек, взимайки пример от ранната история на човечеството казва, че военните структури ограничават креативното мислене по такъв начин, че „войникът е допълнително ограничен когато е длъжен да се придържа към регулации, етикет на поведение и тактически доктрини, нужни, за да се поддържа ефективна военна структура“. Под влияние на тези ограничения за които Мразек говори много хора в тези институции е възможно да намират иновативното мислене и промени твърде трудни и сложни. Служещите изгубват надежда и желание да преследват такива промени и изпадат в състояния на апатия, придържайки се към установения от мнозинството ред. Така са се губили цели войни – с придържане към остарели разбирания, които въпреки, че всеки знае, че са неактуални и вредни са били институционално установени и следователно не е трябвало да се подлагат на критика или промени.
Коментар на преводача
Нещо, което смятам, че трябва да бъде заявено преди да направя своя коментар по темата е, че не съм служил в Българската армия и нямам пряк поглед върху тези процеси. Коментарът ми се базира изцяло на гледната точка на външен човек и неговите впечатления на база на публично достъпна информация. Следователно е напълно възможно да има неточности.
Динамиката между промяната и реда в армиите
Както беше посочено много пъти в анализа по-горе пред армиите винаги е стоял проблемът за промени – фундаментално една армия изгражда своята боеспособност въз основа на хората и оборудването им и най-вече на реда и доктрината, която взима тези хора и материални средства и ги оформя в организирани боеспособни единици. Съответно наистина промените представляват потенциален фактор, който може да наруши реда и боеспособността. Това не значи, че промени в армиите не е имало – когато има война, те винаги се случват.
Исторически погледнато реформите и иновацията във въоръжените сили винаги са били много по-ефикасни когато са изпреварвали въоръжени конфликти и са били правени по мирно време – корпусната система, която френската армия на Наполеон Бонапарт адаптира преди началото на войната на третата коалиция е била много противоречива в началото, но след адаптиране и отработването и на множество учения, тя в комбинация с големия опит и способности на Наполеон и армията му тотално помита първо руско-австрийските войски и после практически прегазва цяла Прусия в рамките на седмици. Такъв пример е и Bewegungskrieg доктрината (или с по-познатото и име Блицкрийг) на Третия райх, която е разработена от Вермахта още години преди началото на война, но с която после първо превземат Полша и после Франция за месец (нещо, което не успяха за 4 години в ПСВ).
Българската армия – между два свята
Тук в България, въпросът за дълбоки реформи и промени в Българските въоръжени сили е актуален от падането на комунистическия режим. Както всеки знае армията ни тогава се е основавала на силно централизирана съветска доктрина, при която място за свободно мислене и инициатива не е имало – думата на висшестоящия е закон и всяко действие е трябвало да бъде строго съобразено с нея. Днес по такъв начин се бие руската армия в Украйна и на база на безброй примери с голяма увереност може да кажем, че тази свръх централизирана система навреди повече отколкото помогна на руснаците. В началото на войната всеки въздушен/артилерийски удар, атака, маневра или изменение на заповед беше задължително да бъдат одобрени в някои щаб стотици километри зад фронта. Това в комбинация с проблеми в комуникацията и невярна информация между фронта и щабовете доведе до тромавост, забавяния и на моменти парализа на руските сили, заради които руснаците плащаха скъпо, отново и отново.
Неоспорим факт е, че една армия без йерархия и заповеди не е армия, но исторически погледнато даването на известна автономия на пряко отговорния винаги е било полезно изхождайки от простия факт, че той е „на терен“ и може да прецени най-добре как да свърши работата. От началото на войната украинците се бият така, а сега дори и руснаците, след толкова много жертви, започнаха да се учат и дават понякога повече автономия, в разрез със съветската доктрина. Съответно БА в момента се намира във фаза на реформиране от тази съветска доктрина към тази на НАТО, но въпросът е дали се прави достатъчно?
Въпроси към вас
Предвид липсата ми на пряк поглед ще си позволя в да се обърна към вас читателите (тези, които сте служили или сега служите и тези от вас, които по някакъв друг начин работят в българската отбрана) с няколко въпроса, които ще отговорят на цялостния въпрос дали армията ни се развива и променя достатъчно бързо:
-Колко се е променила йерархичната структура на армията ни? Думата на този отгоре е закон, но имат ли достатъчно свобода пряко отговорните хора да взимат решения базирани на тяхната преценка?
-Как вървят темповете на интегриране на нов опит? Полезна ли е работата с нашите съюзници за научаване на техни практики и знания, защото със сигурност може много да се научи от тях, стига да имаме желание?
– В армията и министерство на отбраната има ли я тази култура не просто иновацията да се игнорира, а в някои случаи дори активно да се работи против нея? Има ли законови и нормативни уредби, които пречат и забавят такава иновация и промяна?
-Дават ли се възможности и има ли материална база за прилагане на нови идеи и технологии? На концепция се раждат много идеи, но ако никой не ти дава ресурс да ги пробваш има ли значение?
Българската армия има желанието и волята да се промени и адаптира
Със сигурност може да се зададат и десетки други такива въпроси. Отговорите, които сами ще си дадете на тях от своя страна ще покажат каква е нагласата в нашите въоръжени сили към промяна и иновация и какво повече може да се направи, за да може да сме готови да посрещнем утрешните предизвикателства. Моето скромно мнение е, че има още много какво да се желае.
Ако виждате проблеми и лоши практики е важно да не ги игнорирате. Факт е, най-вероятно няма всеки път критиките ви да бъдат възприети, може дори да има обратен ефект. Но след вече 20 години в НАТО в нашата армия има достатъчно хора, които гледат напред и в перспектива. Тези хора дали по-млади, или учили в съюзнически академии желаят да внесат промени, които да направят БА по-боеспособна и привлекателна за гражданите като институция и със сигурност биха ви помогнали, ако и вие имате желание.
Повдигането на въпроса за промени и иновация не е и няма да стане по-лесен, но ако достатъчно много хора се ангажират да го повдигат „системата“ дори и да иска няма да може да го игнорира.
