Напоследък все по-модерно стана хората да се връщат да живеят на село. Да, животът може и да е малко по-суров там, но пък за сметка на това плюсовете са неизмерно в пъти повече, отколкото са в големия град.
Ако някога движението беше от селото към града, защото хората търсеха по-модерния живот, днес сякаш този „модернизъм“ вече не е модерен и в епохата на интернет, когато само аромати все още не се пренасят дигитално, дистанцията вече не е проблем. Има редица професии, които го позволяват и кризата с COVID-19 го доказа през последните месеци.
Един от регионите, които са предпочитани за тенденцията за „връщане към корените“ и живот отново на село е западният район спрямо София. Това е участъкът условно от гр. Трън до Монтана, където един от основните (още!) в екологично отношение райони на Българя, защото тук няма и никога не се е развивала тежка индустрия. Няма никакви заводи, фабрики и преработвателни предприятия, като изключим само едно ново депо за битови отпадъци, но то е по-близо до Костинброд.
След войната в бивша Югославия бяха пуснати слухове, че заради използването на обеден уран при бомбардировките почвата и въобще екологията в западния регион е силно увредена, но това са много повече спекулации, отколкото са някакви реални резултати, почиващи на прецизни изследвания и измервания.
Регионът около гр. Годеч наистина е един от най-чистите в страната като екология. Тук, недалеч от най-голямото село в общината – Шума, преди години работеше по-активно само една асфалтова база. Там е работата обаче, че на това място има едно постоянно западно течение на вятъра, което не позволява дейността на базата да се отрази по какъвто и да е неблагоприятен начин на флората, фауната и въобще на екологичния статус на региона около с. Шума, махала Рекето и гр. Годеч. Заради това регионът е предпочитан за живот и почивка от много хора. Друг положителен елемент е близостта на това място до столицата и регулярните транспортни връзки. На практика само за някакви си 30–40 мин. Човек може да се озове в едно райско място, чисто и изпълнено с емоции и висок туристически потенциал.
Тук има много екопътеки, които могат да се използват за разходка и отдих. Историята на региона е изключително наситена и богата, а неотдавна археолози разкриха римски стели по стария път, който върви по билото на емблематичната планина Чепън.
Манастирите по протежение на региона от границата със Сърбия чак до Костинброд и София оформят западния дял на т. нар. „Софийска Мала Света гора“. Тук е и енигматичният маломаловски манастир „Св. Никола“, където легендите разказват за един монах, когото наричали дядо Мраз от Чепън планина. Днес манастирът почти го няма, разрушен от ветровете, дъждовете и снеговете. Кости, вероятно от манастирското гробище, или пък на светци, са разхвърляни по пода на рушащата се църква. Слава Богу, другият манастир „Св. Архангел Михаил“ край с. Шума беше възстановен и днес е обитаем.
Особено сега, след пандемията, когато всички оценихме свободата на придвижване и възможността за разходка на открито, този регион е още по-ценен, първо, защото е близо до София, но и защото е девствен и не е докоснат от пипалата на урбанизацията, защото климатът е мек и умерен, а и защото в България останаха единици местата, където човек наистина може да се наслади на чиста природа и съхранени традиции и история.
Къде другаде можеш да изпратиш залеза с почти насълзени от удивление очи, къде другаде изгревът е толкова златен, къде другаде сънят е толкова сладък, а денят – толкова ласкав…?!
