Новата стихосбирка на Хайри Хамдан „Един живот не е достатъчен“ е събитие, както казва редакторът на книгата Владислав Христов, защото това творчество е кръстоска между арабската сочност и европейската традиция. Според него – едновременно градска и екзотична, тя като смокиня разкрива сладостта на поетичното. Хайри Хамдан е роден 1962 г. в Палестина. През 1967 г. емигрира в Йордания. Завършва средно образование, но и оттам през 1981 г. емигрира. В България завършва висшето си образование. Работи в редколегията на в. „Технически авангард“ на Техническия университет. Творби на български език има във в. „Пулс“, „Литературен фронт“, алманаха „Море“ и др. Работи като преводач и кореспондент на арабски информационни агенции. Издава на български език 8 книги: поезия „Очите на бурята“(1993), „Мариамин“ (2000), „Хронична любов“ (2005) и романите – „Живи в царството на рака“ (2005), „Европеец по никое време“ (2006), пиесите „Чува ли ме някой“ (2008), „Остави ме да живея, остави ме да умра“. Превежда и представя в София книгата „Керванът на жаждата“ на Санаа Шаалан (2014). Предстои издаване на новия му роман „Дневникът на позора“, а тази година стана факт „Антология на съвременната българска поезия“ на арабски език в негов подбор и съставителство.
Личността на Хамди събира в себе си диалога между различни култури и цивилизации. Затова поетесата Аксиния Михайлова избра диалогична форма, за да представи книгата му – смесила екзотично чувствен, но и аналитичен стил, което го прави индивидуалност в потока от литературни събития.
За поета Бойко Ламбовски Хайри Хамдан е късмет за нас българите – че в онези далечни години той е избрал да се задоми и засели тук. „Хайри е представител на рядка порода, особено за България – люде, които изпитват неподправен пиетет към културното съзидание. Ние, българите, сме по-иронични, разяждани от скепсис към съзидателната сила на културата. В него няма недоверие или ирония към всички родове и жанрове. Не само за литературата. В книгата си той се отнася внимателно и зряло към размислите, които човек осъзнава в самота, замислен над биномите, двойнствения смисъл на живота. Това не е поезия на звънкия външен ефект, а афористични, смислови сгъстъци – плод на състояния. Дълбоко се замисля над противоречията в своя живот и в живота наоколо. Не е така популярен, че всички да познават неговото писане или да предопределя пътя на нови поколения. Но доказва, че добре владее българския език, а действителността го провокира за философски находки. Има блестящ усет за детайла и прави афористични обобщения, което обогатява литературата ни с особен вид чувствителност и новаторство.
Той е багра в нашата най-нова литература – не губи желание да съзидава българския език. Влиза като в храм в културата, сякаш на пръсти – внимателен, удивен, дете, което вижда за пръв път красотата на божия свят наоколо.
За литературния критик Митко Новков поетът Хайри Хамдан добре е усвоил „балкано-българските“ традиции – силно е преклонението му пред големия български поет Борис Христов, а арабските – усеща се, текат в жилите му талантливо и благотворно.
