На 10 ноември се навършвa четвърт век от началото на Прехода в България. На тази дата през 1989 г., след провеждането на пленум на Централния комитет на БКП, дългогодишният партиен и държавен ръководител Тодор Живков е свален от власт.
Свалянето на Живков е подкрепено и от приближените му Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Петър Младенов и Андрей Луканов са главните инициатори за искането на оставката на генералния секретар на БКП.
За негов наследник избират и утвърждават Петър Младенов. На 10 ноември 1989 г. армията не взема страна по време на преврата. По време на първото си заседание след Пленума, Народното събрание избира Петър Младенов и за председател на Държавния съвет.
Датата е 17 ноември 1989 г. – парламентът решава да премахне от Наказателния кодекс текстовете, които криминализират критиката към правителството.
На 18 ноември 1989 г. на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“ е проведен и първият свободен митинг, който се организира от т.нар. неформални организации, предвождани от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“.
Опозицията и множество хора не са доволни от резултатите от Ноемврийския пленум. На 7 декември се учредява Съюзът на демократичните сили, а на 9 декември в София и други градове се провеждат улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и издигането на Желю Желев на негово място. В периода 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация, като предлага отмяна на член 1 от Конституцията, който регламентира монопола на комунистическата партия върху властта.
На 14 декември пред парламента се провежда митинг, организиран от опозицията. Участниците в него настояват за ускорено премахване на чл. 1, даващ абсолютната власт на БКП.
В резултат на усилията на гражданското общество, на 10 юни се състои първият тур на първите многопартийни парламентарни избори в България, а на 17 юни се провежда втори тур. Те се провеждат след 45 години тоталитарен режим.
