– Г-н подполковник, с какви радари разполагат българските ВВС в момента?
– Системата за наблюдение на въздушното пространство е част от системата за ПВО, която осигурява ранно откриване и предупреждение, отбрана и гарантира суверенитета на въздушното пространство на Република България. С дежурните радиолокационни станции се формира основно радарно покритие над територията на страната и се осигурява с радиолокационна информация Оперативният център за въздушен суверенитет (ОЦВС) за изпълнение на задачата Air Рolicing. В ОЦВС се формира Опозната картина за въздушната обстановка, която се предава в САОС на НАТО за формиране на Обща оперативна картина в Интегрираната система за ПВО на НАТО.
От 2004 г. няколко радарни позиции от състава на ВВС са включени в Радарния план на НАТО.
Радиолокационните станции от системата за наблюдение на въздушното пространството се разделят на РЛС от основен и допълнителен компонент. РЛС от основния компонент работят постоянно 24/7 и създават радиолокационно покритие с определени зададени параметри. РЛС от допълнителния компонент подпомагат и заместват работата на РЛС от основния компонент при технически обслужвания, аварии, лоши метеорологични условия и други фактори, непозволяващи нормалната им работа.
РЛС от основния компонент са трикоординатни радиолокационни станции 1РЛ139МВ/МВ1 руско производство, които са модернизирани в завод ТЕРЕМ „Ген. Вл.Заимов“- гр. Божурище. На РЛС е извършена пълна модернизация в периода 2001-2003 г., с което жизненият цикъл на РЛС е удължен с 25 години. През 2005 г. в тези РЛС са вградени и интегрирани радиолокационни запитвачи от системата „свой – чужд“ (IFF) на НАТО тип MSR 2000I. Поради непрекъснатата работа всеки от радарите от тези РЛС отработва приблизително по около 8000 ч. за година.
РЛС от допълнителния компонент подпомагат и заместват работата на РЛС от основния компонент при технически обслужвания, аварии, лоши метеорологични условия и други фактори, непозволяващи нормалната им работа. РЛС от допълнителния компонент са цифровизирани, двукоординатни и са от следните типове РЛС 5Н84, 1РЛ131 и 1РЛ130. В момента България не разполага с пасивни радари.
– Какви са възможностите и експлоатационните разходи на наличните радари?
– За техническите възможности на тези РЛС можем да кажем, че те работят в сантиметровия диапазон, трикоординатни са, т.е. определят разстояние, азимут и височина на въздушния обект. Те са с далечина на откриване над 300 км и възможности за съпровождане до двеста въздушни цели. РЛС са мобилен вариант и при разполагане на позиции изискват господстваща височина на терена или оборудването на вишки за максимално достигане на техническите им параметри. РЛС са с вградени и интегрирани радиолокационни запитвачи от системата „свой – чужд“ на НАТО тип MSR 2000I и работят в режими 1, 2, 3/А и С по изискванията на НАТО и ИКАО. РЛЗ са производство на европейски концсорциум.
Поради факта, че е изтекъл 10-годишният период на използване и е достигната наработка над определен лимит от часове на РЛС 1РЛ139МВ, се налага поетапно извършване на капитален ремонт в заводски условия за възстановяване на техническия им ресурс за достигане края на жизнения им цикъл. Необходимо е също така да се сключи и договор за доставка на резервни части за тези РЛС.
– Необходими ли са нови радари на ВВС – какви и колко?
– Според мен да, защото придобиването на нови радари пряко допринася за националната ни сигурност и изпълнението на задачите ни в системата за колективна защита на Алианса. Информацията от радарите ще подпомага изпълнението и на трите мисии на Въоръжените сили, определени в Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, подкрепа на международния мир и сигурност, и принос към националната сигурност в мирно време.
Инвестиционният проект за придобиване на нови радари е включен като приоритетен и в изпълнението на Визия и Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“. ВВС планира придобиването на 4-6 броя нови трикоординатни радара за осигуряване на системата за наблюдение, бъдещото й развитие и за достигане на необходимите оперативни способности по изпълнение на съюзните ни задължения при включване в системата за командване и управление на ВВС на НАТО.
В настоящия проект за придобиване на нови трикоординатни радари за наблюдение на въздушното пространство е използвана за основа идеята за използване на ресурс и по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността и съфинансиране от страната. Подобни проекти, изпълнявани и от структури на НАТО, са дългосрочни със срок за изпълнение от няколко години, като това включва осигуряване на финансирането, процедурите по стартиране и подписване на договор, подготовка на съответните радарни позиции, доставка на радарите, приемни изпитвания, обучение на експлоатиращ състав и изпълнение на поддръжка в гаранционния период. Много често доставката на радарите и тяхното интегриране закъснява по различни причини. Типът на радарите ще бъде определен на по-късен етап.
– С какво новите радари биха спомогнали за подобряване боеспособността на ВВС и взаимодействието с партньорите от НАТО?
– Придобиването на нови радари ще осигури изпълнение на заявените способности на страната към НАТО и пълна оперативна съвместимост чрез възможности за работа в мрежово-центрична среда. При възможности за дистанционно управление на тези радари и по-малкото време за ремонт/профилактика на месец ще се увеличи общото време на оперативна готовност на РЛС. Наличието на нови радари ще създаде благоприятни условия и възможност за участие на Република България в системата за противоракетната отбрана на НАТО. Така националният принос към системата за ПРО ще осигури по- добри възможности за наблюдение и за НАТО.
Пламен Петров
