Атлантическият клуб в България организира конференция в София на тема „Просперитетът е равен на науката плюс младите”. Тя се състоя със специалното участие на професор Ан Глоувър – главен научен съветник на председателя на Европейската комисия.
Целта на нейната визита беше да представи пред българската научна общност научно-техническите приоритети на Европейската комисия и европейските програми за стимулиране на научноизследователска дейност и да се запознае с българските научни постижения и приоритети, и да ги представи в Европейската комисия.
В изказванията и дискусията участваха академик Стефан Воденичаров, председател на БАН, професор Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски”, Димитър Томов от Фонда за рискови инвестиции и д-р Соломон Паси, президент на АКБ. В дискусията взеха участие и видни представители на институциите, предприемаческия бизнес и научните среди.
Европа е много напред в инженерните и природните науки, заяви Ан Глоувър. Инженерните науки са на изключително високо ниво. Тя посочи като пример нобеловия лауреат Питър Хигс, който предсказа съществуването на Хигс бозона и продължава да живее в Шотландия. Професор е в Единбургския университет. Според нея откритието на Хигс е крачка напред в разбирането на същността на материята за цялото човечество. Всичко, което ни заобикаля, каза тя, е продукт на инженерния гений и трябва да се гордеем с това, което сме постигнали.
Имаме ускорител с който за части от секундата можем да възпроизведем големия взрив, от който е започнала съществуването си вселената. И това е дело на нас, европейците, подчерта Глоувър.
Според нея науката е най-творческото нещо, с което човек може да се занимава. Освен това тя е неразделна част от европейската цивилизация и култура.
Много е важно в бъдеще да бъдем не само европейци, но и да изнасяме научни знания, които да решават проблеми от световен мащаб, допълни Ан Глоувър. Един от големите проекти, финансирани от Европейската комисия, е да се изгради модел на човешкия мозък. Сърцевината на всяка икономика е в прилагането на науките и на знанията, защото само те могат да доведат до нейното развитие, отбеляза още тя.
Какво правят младите хора в България? Ако питате най-младите, те казват, че искат да станат прависти или бизнесмени. Според Ан Глоувър ние живеем в страна, която е много по-образована от Обединеното кралство, защото британските деца на същата възраст на този въпрос отговарят, че искат да станат известни.
А това не говори за познания. Ако искаме да сме конкурентоспособни в Европа трябва да сме съвършени, каза професор Глоувър. Науката е световна валута, но да поговорим за България, продължи тя. Има някои интересни неща.
Изключително богата и сложна история. Имало е времена, когато българските учени са играли изключително голяма роля в космическите открития. Например професор Петър Д. Петров, който е работил по космическата програма „Сатурн 5” (тристепенна американска ракета-носител използвана от НАСА в програмата „Аполо” за достигане на Луната) и нейното участие в много космически мисии. Професор Джон Атанасов е математик, известен в цял свят. От всичко казано дотук се налага едно послание, че Европа ще успее само ако използва човешкия капитал на всички свои държави членки.
В сферата на иновациите в Европа Швеция се отличава най-много.
Правено е изследване за периода 2010-2012 г. и тогава България не е вървяла в най-правилната посока що се отнася до иновациите, затова стои доста ниско в таблицата. Във всяка държава трябва да има разработена такава култура, че да има силен стремеж към иновации, посочи Глоувър.
По отношение на финансирането на научните изследвания в България, ще говоря не като политик, а като посланик на науката, уточни тя. Затова ще кажа, че България има да преодолява значими трудности по отношение на финансирането на науката.
Смятам, че проблемът е много сериозен. Това е основен проблем във всяка държава на ЕС – как да се финансират най-добрите научни колективи.
Преди 150 години Швеция е била изключително бедна държава, а погледнете я сега. И това се дължи на факта, че те превърнаха науката в основа. И разбраха, че са богати на научен потенциал, каза Ан Глоувър.
Новата програма за научни изследвания на ЕС „Хоризонт 2020” стартира за 2014 г. със 7 милиарда евро. В тази връзка беше и казаното от академик Стефан Воденичаров, че досега 3 284 български организации са кандидатствали по седмата рамкова програма на ЕС. От тях 565 са спечелили финансиране, а 244 са включени в списъците на резервите.
Воденичаров представи научните достижения на БАН, която тази година отбелязва 145 години от създаването си, и изрично подчерта, че „Научните изследвания, провеждани в Академията, съгласно нейната мисия, са изцяло съобразени с опазването на общочовешките ценности, както и с приоритетите на Европейската комисия и европейските програми за развитие на научноизследователската дейност“.
БАН е научната институция с най-много обществени поръчки в България – 73.
Техническият университет в София има 19, а Софийският университет – 18. Тези факти, каза председателят на БАН, демонстрират големия научен потенциал на България и в частност на Академията. В момента се обучават 600 докторанти, което доказва и стремежът на Академията да привлича млади хора за европейски и национални научни проекти. Има обаче и проблем със задържането на младите учени, защото заплатите на младши научните сътрудници и асистентите е 420 лева.
България е на едно от първите места в Европа по реферирани публикации, при най-ниско ниво на финансиране, отбеляза проф. Иван Илчев.
Това е според изследване, правено преди две години. Цитирайки колегата си от френския университет „Пиер и Мария Кюри” – Жан Шамбас, проф. Илчев каза, че европейското финансиране на науката е само сметаната върху тортата, а тортата трябва си я прави всяка държава.
Проф. Илчев подчерта, че е изключително важно български изследователи, научни екипи и организации да участват в европейската програма „Хоризонт 2020”. Има обаче натрупани проблеми за решаване по фондовете за научни изследвания и иновации, включително и с недостига на апаратура и материали. Много е важно да стартира и оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Научната общност би искала през 2014 г. да се извърши независима международна оценка на научните организации, които изграждат центрове за върхови постижения и компетенции, за да се гарантира ефективното използване на средствата, които в някои случаи са били безразсъдно пропилени.
Обръщайки се към Ан Глоувър, проф. Илчев изброи точките, по които Европейската комисия би могла да помогне на България. На първо място е организирането на международната оценка, за която стана дума. На второ е методическата помощ и контрол за въвеждането на европейски добри практики при използването на фонда за научни изследвания.
Илчев добави, че са надяват да получат и методическа помощ при оценка на научните изследвания във висшето образование. Желателно е да се подкрепят и научните групи от Централна и Източна Европа при участието им в конкурсите по програма „Хоризонт 2020”.
И накрая – личното участие на българските учени в европейските проекти да се заплаща според покупателната способност в страната, а не според средната заплата, както е досега.
Михаил Григоров
