Време разделно
Наистина, заглавието е заимствано от романа на Антон Дончев. Но сякаш днес, по въпроса за досиетата и регламентиращият тяхното отваряне закон, у нас настава време разделно.
От една страна – някой с ловка ръка дели народа на „ченгета” и „правилни”. Без да прави разлика в това деление между служилите в различни управления на Държавна сигурност.
Без да се запита – защо Военното разузнаване, РУ на ГЩ, беше механично „пришито” в сега действащия закон, който по начало визираше само Държавна сигурност. За ДС се носят и днес легенди и митове. Ако нещо някъде стане скандално, веднага се появява сянката на ДС.
Митичната ДС вече четвърт век командва държавата, е мнението, което се шири в обществеността.
Дори се стигна до сблъсъци по въпроса за назначаване на посланици, за които поредна проверка е установила сътрудничество с ДС. Но с коя Държавна сигурност?
Защото, като се спомене това понятие, веднага рукват определенията „доносници”, „ченгета”, активират се невидяни спомени за „Белене”, „лагерите”, „репресиите”. Без никой дори да се запита дали офицерите от външното ни или от военното ни разузнаване са градили лагери и са мъчили хората в тях и що за „доносници” са били.
Затова е време за решаване по законодателен път на изменения в Закона за досиетата. От него трябва да бъде извадено РУ на ГЩ. Да се направи внимателно прецизиране на дейността на различните управления в бившата ДС и да се определи кои от тях да останат като разглеждани от закона. Едва ли там трябва да са разузнаването и контраразузнаването.
Защото нито военните, нито цивилните разузнавачи или контраразузнавачите, са били „доносници”. Да се погледне защо Народната милиция е извън обсега на закона, като Гогов, Газдов и Ръжгева са били милиционери. Време е за разбиване на общото клеймо „ченгета”. И за закон, който да разграничава ясно работилите за държавата и истинските доносници. Време разделно!
Наскоро, в едно свое твърде емоционално послание, президентът Росен Плевнелиев призова да бъде показана цялата истина за Държавна сигурност, като всички нейни документи бъдат отворени и предадени в Държавния архив, където да станат достъпни до всички.
Така, спомена държавният глава, щяла да стане най-после ясна истината за репресиите, лагерите, насилията. Няма лошо всички да могат да прочетат документите на Държавна сигурност без посредничеството на различни служби и комисии. Но дали ще се получи с едно такова твърде „масово” действие?
Време е за Държавна сигурност наистина да се каже цялата истина, но и да се направи ясно разграничение между репресивните служби от онези, които са вършили чисто разузнавателна дейност в служба на държавата.
Държавна сигурност официално не съществува от 1990 година. Тогава популярните вестникарски заглавия бяха, че след 45 години ДС е рухнала. Но истината за „възрастта” й е малко по-различна. Макар и рядко споменавана, скрита дълбоко в архивите на МВР, където се съхраняваше архивът на полицията до 1944 година. Държавна сигурност е „родена” през 1925 година.
Тя заменя тогавашната Обществена безопасност и е изградена в структурата на тогавашната Дирекция на полицията, като
Отдел „А” – ДС
Дълги години началник на този отдел е прочутият, загадъчно изчезнал полицай Никола Гешев, чийто образ беше пресъздаден от Георги Черкелов като Богдан Велински в сериала „На всеки километър”.
Някак по естествен път новосъздадената Народна милиция, чийто първи началник-щаб е подполковник Тодор Христов Живков, наследява и Държавна сигурност.
Която по-късно се развива като КДС – Комитет за държавна сигурност, съществуващ до 1969 година, когато се обединява с МВР. В изграждането на новата ДС активно „играят” хора като Христо Боев Петашев, дошъл от съветското разузнаване, Димитър Гръбчев – първи началник на УБО, както и несменяемият чак до 1990 година генерал-полковник Григор Шопов.
Промените от 1989 година завариха ДС като странен конгломерат от външно и научно-техническо разузнаване, контраразузнаване, специални охрани и политическа „полиция”.
Първо главно управление или поделение 72 900 изпълняваше функциите по външното разузнаване. В историята му са записани много, останали завинаги тайна, операции зад граница.
Но това управление се приписва и делото „Скитник”, визиращо писателя Георги Марков и неговата смърт в Лондон през 1978 година.
Версиите са от „Български чадър” – операция на българското разузнаване до акция на британските служби, заподозрели Марков във връзки с българското разузнаване. Разследването за смъртта на Марков приключи миналата година поради давност, без да даде отговор кой е убиецът му.
Заради унищожаването на делото „Скитник” последният началник на Първо главно управление генерал-лейтенант Владимир Тодоров беше осъден след 1990 година и изтърпя близо две години зад решетките. Като подразделение на ПГУ беше и НТР – научно техническото разузнаване, което по днешните разбирания си е чисто фирмено разузнаване. Днес функциите на ПГУ се изпълняват от НРС – Националната разузнавателна служба.
Второ главно управление или поделение 72 800 беше контраразузнаването. То се занимаваше с чисто
противодействие на шпионажа
срещу държавата. В явната му история са записани операциите срещу Иван-Асен Христов Георгиев, български дипломат, вербуван от чуждо разузнаване, срещу Радан Сарафов и други хора, получили присъди за шпионаж в полза на чужда държава, което е наказуемо по целия свят. След промените ВГУ стана Национална служба за защита на конституцията, а от 1991 година, с приемането на Закона за МВР на Христо Данов, се преструктурира в НСС – Национална служба „Сигурност”.
Сега е част от ДАНС.
Трето управление или поделение 72 700 беше Военното контраразузнаване. Всички, ходили навремето в казармата, знаят как дори старши офицери говореха със страхопочитание за „спеца”. ВКР сега също е част от ДАНС.
Четвърто управление до 80-те години на миналия век беше днешната ДАТО – Държавна агенция „Технически операции”, като тогава изпълняваше функциите по контрола над телефоните, а в това управление бяха и специалистите, занимаващи се с предотвратяване и обезвреждане на взривни устройства. По-късно Четвърто управление пое функциите на икономическо контраразузнаване, отделено от ВГУ, а „слушалките” бяха наречени ОТУ – оперативно-техническо управление.
Пето управление или поделение 72 500 беше
прословутото УБО
Управление за безопасност и охрана. Тайнствена смърт тегне над историята на това управление. Първият му началник генерал-лейтенант Димитър Гръбчев умира при не съобщени официално обстоятелства през 1968 година. Наследникът му – генерал-лейтенант Илия Кашев се самоубива през 1986 година. За смъртта му е съобщено накратко – починал след кратко боледуване. Сега УБО е НСО – Национална служба за охрана.
Шесто управление или поделение 72 400 е създадено чак през 1968 година. Казват – като служба за „държавно противодействие на противодържавното мислене и действия” след събитията в Чехословакия. Това управление държеше под контрола си творческите съюзи, интелигенцията, издателства, телевизията, радиото, то отговаряше и за младежта и религиите, дори държеше под контрол „бивши” хора и царските офицери, като основен противник му беше „идеологическата диверсия”.
Добило почти зловеща популярност, то беше закрито още през декември 1989 година от тогавашния вътрешен министър генерал-полковник Атанас Семерджиев.
ДС имаше и няколко самостоятелни отдела. Първият беше следствен – за делата по линия на ДС. Вторият беше външното
наблюдение и проследяване
Трети отдел беше архивът. Четвърти – защитата на специалните средства за свръзка и шифрите и Пети отдел беше бойно-мобилизационният.
Със статут на Държавна сигурност бяха и други управления в МВР, като поделение – 72 000, информационно-координационното управление. За всеобщо недоволство, най-вече на служителите в милицията, със статут на Държавна сигурност беше дори Управление „Тил” на МВР.
Другото интересно беше, че до 1991 година и приемането на закона „Данов” за МВР, поделенията на ДС нямаха закон, регламентиращ дейността им. Тя се определяше от един непубликуван указ на Държавния съвет, а службата им преминаваше при условията на тогавашния Закон за всеобщата военна служба.
Добромир Пелов
