Генерал-полковник Захари Захариев е роден на 6 февруари 1904 г. в село Бесарбово, Русенско, в учителско семейство. Има въздушни победи от Гражданската война в Испания и от Втората световна война. Той е първият чуждестранен гражданин Герой на Съветския съюз. Измежду летците, които са били негови ученици има 27 герои на Съветския съюз. Заслужил летец № 1 на НРБ и Герой на НРБ. В средите на ВВС го наричат „Патриарх на българската авиация”. Една от дъщерите му е световно известната българска пианистка професор Жени Захариева. Издал е книгите „Образите, които са в мен”, „Вярност”, „Доблест” и „Доверие”.
„От скъсаното копче до катастрофата разстоянието е една крачка”. Тази крилата фраза на генерал-полковник Захари Захариев е известна на всички, които служат под негово командване. След края на Втората световна война той се завръща в България като полковник от Съветската армия и от 1945 г. до 1947 г. е назначен за заместник-командващ на Народните въздушни войски, присвоено му е първото генералско звание. От 1947 г. до 1955 г. е назначен за командващ на Военновъздушните сили на България.
Повод за прочутата фраза на Захариев е състоянието на дисциплината, което той заварва във военната авиация след войната. Примери за това дава в книгата си „100 години генерал Захари Захариев” – Патриархът на българската авиация, военният пилот I клас Дочо Харалампиев. Той цитира Тодор Розев от книгата му „Спомени на летеца”, един от легендарните защитници на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г.
През ноември 1943 г. Розев е изпратен на летище Карлово, където младите летци трябва да усвояват новия изтребител „Месершмит” Ме 109. Той не разбира защо строгият командир на полка допуска вечер в спалните помещения да се пие до сутринта и да се прахосва времето, при положение, че всеки момент сирените могат да завият и да ги призоват на бой. За кратко време загиват трима млади летци и то не във въздушен бой, а при усвояването на самолета.
А в интервю пред Цветан Цаков гениалният български летец и авиоинженер Петко Попганчев, който през 1932 г. прелита под Стамболовия мост над Янтра във Велико Търново, казва, че „Тогава бяха други времена, няма разрешения и контролът беше слаб. Затова станаха и много истински произшествия. Ред в авиацията постави ген. Захариев след завръщането си от Русия и произшествията рязко спаднаха”.
Задачите по строителството на новите български Военновъздушни сили, които стоят пред Захариев са колосални. За да се изгради нова въздушна армия трябват подготвени хора.
И Захариев се опира на лоялните стари летци и специалисти като Тодор Розев, Петко Попганчев, Михаил Григоров, Стоян Стоянов и Георги Георгиев, както и на другарите си, с които е заедно в Съветския съюз, където емигрира през 1931 г.
Набелязва си пет главни задачи, включващи доставка на нови съвременни самолети, организиране на аероклубове и развитие на въздушният спорт, въдворяване на ред и дисциплина, скоростно обучение на млади летци и създаване на гражданска авиация. Захваща се решително със създаването на Народния съюз за въздушен спорт и на аероклубове.
Това не е случайно. В България е настанена контролна комисия, която следи строго за изпълнението на мирния договор, подписан от страната ни след края на Втората световна война. Според него ние нямаме право да обучаваме повече от 30 летци във военното училище. На генерал Захариев му е ясно, че тази клауза трябва да се заобиколи и поради това във аероклубовете в Стара Загора и Ямбол, а по-късно в Горна Оряховица и Казанлък се стичат за обучение стотици млади хора.
Това е в периода 1948 – 1951 г. В аероклубовете Захариев изпраща най-опитните български летци като Чудомир Топлодолски-Чудото, участвали в отбраната на София. В това време обаче един от инструкторите от Ямболския аероклуб бяга със самолет в Турция и Топлодолски и останалите са уволнени.
В същото време политическите отношения между България и Югославия се влошават и от Белград връщат 30 български курсанти, приети да учат във военновъздушното училище в Белград. Тях генерал Захариев изпраща да се обучават в аероклуба в Граф Игнатиево.
И така през 1953 г. над 700 курсанти се обучават за летци. Лети се на шест летища на две смени. Започват нощни полети. „Само в училището курсантите ежедневно въртят хиляди лупинги и свредели, тона и маршрути и кацания, кацания всяка секунда и минута”, пише Харалампиев. Освен грижите за военната авиация Захариев трябва да организира и въздушния транспорт на правителството и на държавните дейци. Това не е характерно за военната авиация.
Затова той разговаря с министър-председателя Георги Димитров за създаването на гражданска авиация и получава съгласие.
Начело на гражданската авиация застава полковник Борис Ганев, летец с огромен опит, талант и знания, който дотогава е началник на учебните заведения на ВВС. За съжаление той скоро загива в резултат на терористичен акт в самолета, в който лети от Бургас за София. Самолетът е отвлечен и закаран в Турция, убит е бордният летец, а Ганев е тежко ранен и след два дни умира.
Самият Захариев пише в книгата си „Образите, които са в мен” за неговия „интересен и поучителен живот” и цитира Ганев, който казва, че: „Задължителните авиационни дисциплини трябва да се знаят не само на думи, но със сърцето и душата. Летецът, за да бъде истински летец, трябва да притежава нещо повече от другите хора, да има поетическо вдъхновение, да носи нещо романтично, да чете художествена литература, да посещава театри, концерти, кино, да има музикална култура”.
Така Захариев губи още един изключителен летец и приятел, с когото въпреки тежката ситуация и оскъдица създават Българската гражданска авиация. Заделят от ВВС минимално необходимите самолети, авиационна техника, летци и авиоинженери, и на 27 юни 1947 г., както пише Харалампиев „бариерата е вдигната”.
Огромният размах, с който работи генерал-полковник Захари Захариев дава изключителни резултати и той достига до поста заместник-министър на отбраната. Това обаче предизвиква и завист. „Негодниците и подлеците” си свършват работата, както казва Захариев, и в крайна сметка той е освободен от поста и изпратен като военен аташе в Москва.
Съпругата му Нина се надява, че в Москва ще се успокои и ще погледне по друг начин на живота. Захариев обаче си прави един дълъг списък от задачи и започва да го изпълнява. Впечатлява го и високомерието на дипломатическите представители от големите държави.
Американският военен аташе го кани на гости, но се държи високомерно и стиснато. Когато Захариев го кани в българското посолство му демонстрира богатствата на българската земя и американецът започва да го гледа с други очи. С италианския военен аташе в разговор веднъж стигат до Испанската гражданска война и той му признава, че е летец и тогава самолетът му е бил свален от някакъв „пършив турчин” на име Халил Екрем. Захариев му обяснява, че този „турчин” е той. В тази битка той сваля три самолета на противника.
Михаил Григоров
