– Г-н Иванов, за 10 г. светът много се промени, как се промени НАТО?
– Алиансът е една непрекъснато променяща се организация и е може би най-успешната. Защото държи ръка на пулса на събитията. Тя премина през много сложен период – от създаването си през разширяване и стабилизиране. В този момент е изправена пред нови проблеми. И аз съм любопитен какви ще бъдат решенията, които ще вземе организацията. Досега всички решения на Алианса бяха много динамични, гъвкави и много ефикасни.
– Какви плюсове и минуси виждате от членството ни в тази колективна система за сигурност?
– НАТО е една 65 годишна успяваща организация. Но България в НАТО е тема, която поражда редица въпроси преди всичко за това дали можем да оползотворим потенциала й. Получили сме много от това членство-най-малко стабилността, сигурността, приемането на нови разбирания за обществения живот, пазарната икономика, отварянето на вратите към ЕС. След времената на изолацията получихме отворена врата към съвременния свят. Друг е въпросът дали ние сме влезли в този модерен свят или сме още на прага му и се питаме каква е ползата…Причината е по-скоро в нас, доколко се възползваме от възможностите на пакта, а не в тази организация с ясна политика, цели и механизми.
– Генералният секретар Лорд Робъртсън казваше, че в новия свят Алианса трябва да намери нова необходимост и полезност. Намира ли я, според вас?
– Това е цел на всяка организация, която осмисля непрекъснато съществуването си. НАТО досега изпълняваше успешно ролята си като гарант за европейската сигурност, независимо от това, че не винаги всичко е било безпроблемно. Но тя е осмисляла присъствието си през годините. Сега светът става по-глобален и противоречив, оформят се нови политически центрове, преместват се на Изток и Югоизток. Това е предизвикателство към НАТО и се надяваме, че организацията ще намери верния път.
– Ново предизвикателство ли са събитията в Украйна и Крим след опита от Ирак, Косово и Афганистан?
– Кримската криза наистина е много особен момент. Това е голямо предизвикателство, дори заплаха и за Европа, и за НАТО, защото е сблъсък в граничната зона на интереси на Русия с интересите на Европа. При тази криза се осветиха различия в интересите на големите играчи. Ситуацията беше предвидима, защото Крим е стратегически интерес на Русия. Европа и НАТО ще приемат това предизвикателство и трябва да намерят отговор. Макар, че е много трудно да се намери добър отговор, без да е много тънък ледът, по който вървим. Защото това не е особена заплаха за сигурността, но е сблъсък на стратегически и икономически интереси. Това е само началото на решаване на този ребус, но решаването на този проблем ще бъде дълго.
– А какво в системите за отбрана на страните очаквате да се промени?
– Ако ме питате дали утре трябва да увеличим отбранителния си бюджет, разглеждайки събитията в Украйна като заплаха, ще бъде пресилено. България и страните от ЕС са приели различна от съвременна Русия политика. Москва разчита на сила, това е неомеркантилистичният подход към сигурността, който могат да си позволят големите държави с много ресурси: концентриране и действие със сила и мощ, с която се диктува определена политиката. Европейската политика е либерална, разчита на отворените врати, диалога, на свободата и търговията, на все по-голямата глобализация и свободното движение. Това са два различни политически принципи. В Крим се сблъскват тези две различни политики. Бъдещето ще покаже коя ще е правилната. Това е рядък момент в историята, който ще определи и бъдещето ни.
– Излиза ли на сцената в такива моменти Голямата дипломация, включително военната?
– Военната дипломация няма самостоятелно значение, тя е функция на политиката на страната. Ако влезем в период на хладни отношения, ще има проблеми и пред военната дипломация. Ако обаче се намерят компромиси в казуса, ще има поле за действие пред нея. В такива отношения между противоречиви политики има различни подходи. Някои страни приемат като ход изолацията и увеличават дистанцията. Други- дозираните взаимоотношения. Третият път е сближаване, конвергиране, за да изгладим различията си. Ще видим кой от тях ще приеме както ЕС, така и НАТО в отношенията с Русия, а и от своя страна-руската страна. В зависимост от това, съответно българската военна дипломация вероятно ще продължи да работи, доколкото България все още има руско въоръжение и създадени в годините контакти.
– Какви са реалните възможности за диверсификация на въоръжението на армията ни?
– Международните отношения не се изчерпват само с военното дело или политиката. Предполагам, че между София и Москва ще останат и културни, и търговски, и други сфери на отношения, ще се получи граница, която ще очертае зона за взаимодействие. Но ако се изострят политическите противоречия, очевидно България ще търси по-голяма самостоятелност и в икономически план и отношенията ще се поляризират. Разширяването на източниците за отбраната е и икономическа тема. За отбраната това е въпрос и на технология, и на философия на отбраната. България при охлаждане на отношенията очевидно ще трябва да търси решение на проблема с оръжейната зависимост за Българската армия и ще се опита да се освободи от нея. Това зависи и от собствените ни ресурси.
– Какво пропускаме да постигнем в икономически план, както други страни при членството си в Алианса?
– Първо, ние не използваме възможностите, които ни дава НАТО. България символично участва във форумите и структурите, които имат силно иновативен характер. Страната ни няма голям капацитет, но може много да се желае за присъствието ни във всички инициативи, проекти и програми на пакта. Една по-добра селективна политика от наша страна може да ни даде и по-големи възможности. Това е въпрос пред администраторите на взаимодействие, а това са МО и МВнР. Те са организационните посредници, които могат да активират българското участие в комитетите, комисиите и да участват по-активно в тях.
– Достатъчно ли защитаваме интересите на отбранителната ни индустрия?
– Това става по този начин-с плътното ни присъствие в структурите и в развойната дейност. Отбранителната ни индустрия даром отникъде нищо не може да получи, но ако участва в изследователската, в развойната дейност и се информира от последните развития, ще получи нова визия за бъдещето. Това е единственият път да участва в проектите, в дейностите на НАТО.
– Шанс ли е за нас специализирането в системата на Алианса в сфери, в които сме доказали възможностите си?
– За това става въпрос-едно целенасочено наше участие в международните научни изследвания в зоната на сигурността успоредно с другите страни-членки на пакта. Това ще даде възможност на специалистите ни да се запознаят с последните постижения на другите и да развием тук собствения си потенциал и капацитет. Пътят е един- само чрез наука, образование и трансфер на технологии и съвместни научни изследвания. Няма други пътища, политическите подаръци от миналото са част от един забравен вече модел в целия свят. А нашето присъствие в пакта е доказано и с участието на военните ни медици в мисии, и в киберсигурността, и в други направления.
– Но какъв шанс има отбранителната ни индустрия при голямата конкуренция?
– Винаги има шанс, ако тя участва в тези международни процеси, за които говорим- и чрез държавата, и самостоятелно. Частните доставчици на сигурност в НАТО и в Европа представляват много сериозен фактор. И тази тенденция има много бурно развитие в момента. Разбира се, държавата като производител на публичното благо –сигурност, неизбежно отваря врати пред частния сектор като комуникатор и като създава условията и предпоставките, докато бизнесът действа.
– Какъв е основният извод и урок от десетгодишното ни присъствие в тази система за сигурност?
– Според мен, има редица позитивни моменти. Може би основното е, че сме убедени, че единственият ни път е отварянето ни към света и към глобалния пазар. Убедени сме, че ще случат само тези, които успешно влизат в този пазар. Второ, тези години гарантираха в един кризисен преходен период стабилност и сигурност на Европа и на България. Има три важни стълба в т.нар. триада на икономическата сигурност на една държава. Първият фактор са цените на горивата, с които оперира. България не успя да направи голям прогрес, въпреки решителните крачки в газифицирането. Вторият стълб е цената на инвестициите. Имахме и доста успехи, но направлението е критично и трябва да се развива. И третото направление, където бих дал позитивна оценка за страната, това е технологичният обмен, образованието и обучението на младите ни хора в света. Бихме желали, обаче отбранителната ни индустрия, да е по-активна. Не може да се каже, че сме отличници, но все пак това са възможности, които частично сме използвали през десетте години членство.
