През 2009 г. Авиомедицинското звено на ВМА с четири авиомедицински екипа от състава на Научноприложния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина е сертифицирано от НАТО за осигуряване на авиомедицинска евакуация. Медиците са подготвени да извършват авиомедицинска евакуация при военни учения, международни мисии, както и при бедствия, аварии и катастрофи в далечни и труднодостъпни зони. Те са в готовност да помагат както на военни, така и цивилни граждани, съдействат както на пострадали, така и при пренасяне на органи за донорство. Тристранна договореност между министерствата на МО, на здравеопазването и на вътрешните работи регламентира взаимодействието на специалистите.
На пистата на авиобаза „Враждебна” екипажът на 30-тонния „С 27 J-Спартан” е готов да излети за авиомедицинска евакуация на ранени. Този самолет може да превози три реанимационни модула, поема 36 носилки с пострадали, да качи и самата линейка с пациентите и медицинския екипаж. Той е използван и след атентата на летище „Сарафово” в Бургас.
Според „сценария”, получено е искане за военномедицинска евакуация от център за спешна медицинска помощ в отдалечен град за пострадали с огнестрелни наранявания. Ранените се нуждаят от ниво на лечение, каквото може да се окаже в голям травма-център, какъвто е Военномедицинската академия-София. Чрез командването е задействана процедура по авио медицинска евакуация на ВМА-София и един от екипите на ВМА тръгва.
Да, това е сценарий, защото този път, както всеки месец, медици от 4-те екипа за авиомедицинска евакуация на военнослужещите от Българската армия, провеждат учението си. И уж е само тренировка и наужким, но само преди седмици част от тези военни медици спасяваха наживо ранените служители на МВР в Лясковец. Лекарите и медицинските сестри имат богат опит от реални бойни мисии. Те имат и специфичната подготовка да го правят, защото медицинската помощ във въздуха, където налягането променя средата, е „друга бира”.
До пистата ни посрещат първо сержант Диана Янакиева, специалистът по връзки с обществеността на военното формирование 24-900, и подполковник Пейчо Пейчев, заместник- командирът на формированието, закръглил преди два дни 25 годишна военна служба. И докато очакваме да се качим в самолета, те ни обясняват, че екипажът с командир капитан Пламен Дончев, помощник-пилот майор Лазарин Лазаров, който е и командир на Транспортно-десантната ескадрила, и борден инженер капитан Тихомир Лаковски е готов. Иначе кап. Дончев е заместник – командир по бойната и разузнавателна подготовка в 16 транспортно авиационна група в състава на 24-а авиационна база. Процедурите се знаят, към 9.45 е проведен брифингът за този полет.
Медицинският екип този път е от авиомедицинското звено на ВМА с борден лекар капитан Мария Георгиева. Ръководи го подполковник доц. д-р Владимир Трайков. Самият той е началник сектор авиомедицинска евакуация и борден лекар към Научно-приложния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина. Тази специализирана структура в състава на ВМА е под ръководството на полк. доц. Любомир Алексиев.
Пести се всяка минута, за да се влезе в т.нар.златен първи час, когато възможностите да се спасява човешки живот са най-големи. Затова следват отработените в много съвместна работа на екипажите от базата и военните медици стъпки: Екипът е на борда и получава първия си инструктаж от бордния инженер. Комуникацията за състоянието на пострадалите се поддържа, както с лекарите от спешната помощ в отдалечения град, така и с очакващите ги във ВМА екипи.
Ранените са двама и вече на борда. Единият, с по-лека рана, се придвижва сам. Другият, на носилка, е „закрепен”, и в самолета започва борба за живота му. До 4 000 метра височина самолетът осигурява специфичен евакуационен режим на херметизация за медицинско евакуиране и изравнява налягането, за да не влияе неблагоприятно на жизнените функции на пострадалите. Във въздуха медицинската помощ все пак е различна и се очакват всякакви изненади.
По време на полета пациентът с тежки увреждания, с коремна травма се усложнява, обясни ни по-късно д-р Мария Георгиева, която е специалист по токсикология и вътрешни болести. Той получава проблеми с кръвното налягане, с честотата на пулса, затова екипът включва допълнителни системи, за да се стабилизират жизнените му показатели. На 4 000 м във въздуха системата не тече както на земята, работи се при шум и вибрации, при намалено налягане и влажност. Старши сержант Мария Борисова, бордна медицинска сестра, участвала в 7 спасителни мисии, казва, че е изключително важно в такъв момент, когато емоциите са „професионално забранени”, да кажеш на пострадалия, че всичко ще се оправи. Надеждата е наистина животоспасяваща.
Минутите на полета изтичат, кацаме обратно на летище „София” и воят на линейката трасира пътя на живота за двамата пострадали-към Военно-медицинска академия.
Как мина полетът, питаме командира кап. Дончев, за да не показваме страх от „въздушните ями”, които ни посрещнаха на връщане към София. Той обобщава накратко: нормално, само малко турболенции… За пилот с 14 годишен стаж в авиобазата, вероятно е така. Той последен напуска самолета. Накрая този мъж на 37 години ни каза, че му се работи и мечтае за повече часове нальот, които засега съвместните учения донякъде компенсират. Иначе, му предстои да покаже на десетгодишния си син „къде работи татко” и може да се роди още една мечта, свързана с небето, в семейството…
В това време военномедицинският екип с пострадалите вероятно вече наближаваше сградата на ВМА, за да сбъдне още една надежда за човешки живот.
