Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Достойнството да си военен разузнавач

[post-views]

Едно име-легенда във военното ни разузнаване стана повод да се заговори за славните страници от неговата история. Полковник Пеньо Пенев, размененият срещу 9 турски разузнавачи през април 1964 на Капъкуле български офицер, лично участва в пресконференцията по случай 50 годишнината от освобождаването му след прекарани 9 години в турски затвори. Събитието в Информационния център на МО беше организирано от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и клуб „Военно разузнаване – ветерани”. За съдбата на полк. Пенев говориха негови колеги и съпругата му Елена Пенева, споделила достойно най-тежките години от живота му.
одишнината почетоха кап. първи ранг о.з. Георги М.Георгиев, председател на клуба на ветераните военни разузнавачи, генерал-майор о.з. Чавдар Калайджиев, генерал-майор о.з. Георги Попов, генерал-лейтенант о.з. Чавдар Червенков, Горан Симеонов, шеф на Асоциацията на разузнавачите в България, Симеон Николов, бивш заместник министър на отбраната, полк. о.з. Димитър Костов.
Един живот като на филм сякаш премина пред очите на присъстващите. И заминаването на оперативния работник от РУ на ГЩ в София през 1953 г. под прикритието на вицеконсул в резидентурата на военното ни разузнаване в Генералното консулство в Истанбул. И ареста му след две години в района на Златния рог в града на Босфора – без улики и без доказателства за противозаконна дейност. И средновековните мъчения, на които е бил подложен, без да издаде агентурата си в Турция. Нито едно име не е било изтръгнато от него.
Първоначалната присъда посича като Дамоклев меч – смъртна. Това са годините на Студената война, когато българо-турската граница е бразда не само между две държави, а и между два противостоящи военни блока- на Северноатлантическия и на Варшавския договор. По това време в консулството ни в Истанбул няма кадри на МВнР, нито на тогавашното Първо главно, а само офицери от българското военно разузнаване.
Тези събития наистина са достойни за филмова лента, както е бил достоен, всеотдаен и скромен и животът на един от тези български бойци на тихия фронт. Симеон Николов посочи, че полк. Пеньо Пенев заслужава държавно отличие като орден „Стара планина”- първа степен. От неговия професионализъм са се учили поколения български военни разузнавачи. Той използва повода да призове за промяна в т.нар. закон за досиетата, в който имената на доносниците са редом до тези на офицерите от военното разузнаване, защитавали интересите на държавата, понякога с цената на живота си. 

Най-ново

Избрани