Когато казваме натовски воин, всички разбират за какво става дума. За боец от някоя от държавите-членки в алианса. За воин, който участва в учения, мисии и операции в страната си и по света, и по силата на член 5 от Вашингтонския договор е способен да се притече на помощ на закъсал съюзник.
В същия мисловен ред като говорим за български, американски, румънски, британски, френски или гръцки военнослужещи, винаги ни се изснява, че става дума за натовски бойци. Тоест, алиансът е вече част от характеристиката на воина, като един вид част от екипировката и въоръжението му. Да не забравяме, че НАТО е все пак военнополитически съюз и силата му е в обединената военна мощ на всички съставящи го държави.
А какво става, когато говорим за европейски воин? Представяме ли си европейски строй, европейско командване, европейска атака и бойни действия? Едва ли.
Роден някога като Общност за въглищата и стоманата, днешният Европейски съюз през годините на развитието си беше съсредоточен към други сфери на живота – икономика, селско стопанство, транспорт, регионално развитие и т. н.
Отбраната си ЕС беше оставил на НАТО.
Все пак, повечето страни от съюза са членки и на алианса. Останалите имат достатъчно собствени способности и международни договорености отново с НАТО, за да не се безпокоят за сигурността си.
За отбрана в ЕС дори няма и не е имало оперативна програма с многомилиардни фондове. Тя е оставена на усилията и бюджетите на отделните държави. Затова и фигурата на европейския воин е някак химерична, като героите на скандинавска сага или балкански мит – повече приказни, отколкото реални.
Но НАТО не е само Европа. Във военно отношение алиансът е САЩ плюс ЕС и някои други страни, сред които, например, Канада, Турция, Норвегия. По наложилата се практика през годините обаче основният стожер на алианса са американците. Нещо, което е традиция още от годините на Студената война.
Парадоксът е, че европейците разчитат на отбраната си по линия на НАТО не основно на собствените си способности, а на най-могъщата държава, която дори не е в Европа, а е отвъд Атлантика. И докато в икономически план ЕС мери ръст със САЩ, по отношение на отбраната съюзът е с несравнимо по-малък потенциал.
Да не говорим за военните бюджети, където разликата е драстична – над 4-5 на сто от брутния продукт са разходите на САЩ, докато на европейските съюзници през последните години, с две-три изключения, те са под минимума от 2 на сто, а масовият случай е да са около 1,5 на сто. Финансовата и икономическата криза от 2009 г. насам още повече засили разликите.
За съюзниците от НАТО от двете страни на Атлантика стана ясно, че европейците са на път да загубят ключови отбранителни способности заради недофинансиране. Все пак корабите, самолетите, въоръженията, се нуждаят от постоянна скъпа поддръжка, която орязаните евробюджети за отбрана трудно могат да си позволят.
Европейците разбраха, че са на прага на опасна криза в сигурността. Поради това отбраната за първи път влезе като тема на Европейския съвет в края на 2013 г. Лидерите на страните от ЕС одобриха програма, която трябва да възстанови загубените способности и да вдигне европейската отбрана на крака.
За целта са определени и 80 млрд. евро, които ще бъдат насочени не директно към покупката на оръжия и бойна техника, а за развитие на технологии и иновации, с възможна употреба и в отбраната. Ще бъдат изпълнявани 59 проекта, в които и България пълноправно ще може да намери своето място, стига оторизираните институции да действат единно, целенасочено, бързо и решително.
Евросъюзът все пак осъществява и собствени мисии в областта на сигурността. В момента те са 15, от които 5 – военни. В мисиите на ЕС са ангажирани към 7000 души. България участва с военнослужещи в операциите в Мали, Грузия, Централноафриканската република, Босна и Херцеговина („Алтеа”) и Аденския залив („Аталанта”).
Но всичко това е, както се казва – едно добро начало. Пътят на европейската отбрана е този, по който е преминал НАТО – с още по-добро финансиране, с общи командни структури, с интензивни и мащабни общи учения. А защо не и с… европейски член 5, вписан, ако трябва, и в договора за ЕС?
Сега започва предизборната кампания за евровота на 25 май. Дали уважаемите партии, коалиции и независими кандидати за евродепутати ще включат въпросите на европейската отбрана и сигурност в програмите си?
А и дали като бъдат избрани и отидат в Брюксел, ще разбират, че от тях зависи оцеляването на ЕС сред рисковете, опасностите и агресията на съвременния свят? Защото Европа има шанс за развитие и просперитет само ако укрепва отбраната си. И ако европейският боец ще излезе от мъглата на митологията и влезе в реалността. В пълно бойно снаряжение.
