– Д-р Мутафчийски, каква институция е Балканският военномедицински комитет?
– Създаден е през 1995 г. по инициатива на България. И първите страни членки, освен нас, са Гърция, Турция и Румъния. Целта на този комитет е да установява връзките между военно медицинските служби на тези държави и подготовката ни, тогава за членството ни в евроатлантическите структури, за изравняване на военно медицинските доктрини и стандарти. Това е едно от първите мероприятия на това ниво за приобщаване на държави, които дотогава са се смятали за врагове. Ние сме горди с тази инициатива. Това е един от мостовете, през които е преминала България за интегрирането си в евроатлантическите структури. А и нашето положение в центъра на Балканския полуостров е стратегическо. Играем роля в региона, която не може да бъде подмината от никого. Първоначално се установяват приятелски контакти между членовете на националните организации, осъществява се обмяна на научни идеи и се споделя кой докъде е стигнал във военната медицина. Нещата се доразвиха и сега се създават съвместни международни проекти. Има идея да се създаде работна група с цел да се формират мобилни звена за преодоляване на криза във всяка една от балканските държави. Тя ще бъде обсъдена на най-високо ниво, т.е. на среща на началниците на военномедицинските служби на отделните държави. На предстоящия в Пловдив конгрес на Балканския военномедицински комитет на 7 май има специален панел, на който началниците на медицинските служби ще дискутират как да се интегрират военното и цивилното здравеопазване, в което имаме богат опит, тъй като ВМА отдавна не е болница със значение само за армията. Тя е болница с национално значение за цивилното здравеопазване, въпреки че е уникална по своята същност, тъй като изпълнява задачи, които не са във възможностите на нито едно цивилно лечебно заведение.
– Какво друго ще обсъждате?
– Взаимодействието между страните за обмен и обучение на кадри. Във всяка страна има звена, значително напреднали в областта си и може да се черпи опит от тях. Специализацията на наши кадри в Западна Европа и САЩ е скъпа, докато опитът на съседните държави е „на една ръка разстояние”. Това е взаимен обмен на специализанти по определени теми, кой където е силен. Третият важен въпрос е как да си взаимодействат военномедицинските служби при преодоляване на кризи, породени от терористични действия. Също да се обменят редовни научни съобщения, свързани с тежката бойна травма. В момента военната медицина претърпява бурно развитие, това личи особено във военната хирургия през последните 10 г. Промениха се философските концепции, подходите. Натрупали сме достатъчно опит от военните мисии, където сме решавали проблеми в реални бойни условия. Имаме какво да кажем, не сме само слушатели, а и лектори с достатъчно опит.
– Хирурзите се учат на война…
– Така е било в миналото, заради огромния поток от пациенти. За съжаление, това продължава да бъде така. Но хирурзите ни се бяха изградили още във ВМА, защото тя е отворена болница. А като аналог на бойните травми са пътно -транспортните произшествия и инциденти от различен характер.
– Как виждате военната медицина с погледа ви като председател на Балканския военномедицински комитет?
– Това са изключителни отговорности, контакти и работа. Военната медицина през последните 10 г. търпи бурно развитие. В сравнение с другите страни-членки стоим вече на достойна позиция – усвоили сме самите протоколи, които произлизат от военно медицинската доктрина на НАТО. И в мисии навън, медиците ни са добре приети, не се чувстват комплексирани в работата си. Работят в реална бойна обстановка, справят се с решаването на тежки задачи при екстремни условия.
– В каква ситуация е в момента ВМА и как се развива военната ни медицина?
– ВМА е в труден период. Никога не сме разполагали с толкова добре подготвени кадри и с така добре окомплектовани клиники от гледна точка на кадрите. От друга страна, ВМА е в трудно финансово състояние, което е голямо предизвикателство на ръководството, както на ВМА, така и на МО. Ние, които работим в академията, се стремим да подпомагаме ръководството за вземане на правилните решения. Най-важното е да се съхранят кадрите на ВМА, да се съхрани авторитета на болницата и мястото й, което е извоювано в републикански мащаб като водещо здравно заведение. Това е в контекста на актуалните проблеми пред страната. Аз съм офицер и не бих искал да използвам дори и лексика за политика, но някои неразумни решения в този момент могат да доведат до загуба на кадри, от която ВМА никога да не би могла да се съвземе повече.
– Имате предвид разделянето на ВМА на военна и на цивилна част?
– Аз мисля, че такъв въпрос не стои в момента.
– Какво развитие има в областта, в която работите вие?
– Аз имам голямата отговорност, и щастие, и привилегия да бъда началник на една от най-елитните клиники в България, не само във Военна болница, която е водеща в ендоскопската и в еднокринната хирургия. Това е изключително високотехнологична хирургия, най-съвременната в момента. Тя е първата клиника, която е започнала да се занимава с този вид хирургия и да поставя стандартите за работа у нас. Тя първа е сертифицирана и може да обучава кадри. Така че почти всички, които в момента работят лапароскопска хирургия у нас, имат сертификат от клиниката на ВМА. Изключително горд съм с това, ние непрекъснато правим нови неща, въпреки че сме покрили почти целия обем на коремната хирургия, като я работим лапароскопски.
– От кого се учите и вземате опит?
– Учим се от най-добрите в света- водещи клиники в Лондон, Бирмингам и Кливланд. Всички наши лекари са минали курсове в световно известния център по лапароскопска хирургия в Еланкур до Париж, в подобни центрове в Милано и Страсбург.
– Какво не знаем за този вид хирургия, панацея ли е тя?
– Лапароскопската хирургия може да се прилага навсякъде, където се прилага и отворената хирургия. През м.г.направихме две от най-сложните операции, които по принцип са по възможностите на високоспециализирани клиники, каквито има 2-3 в България, и то по отворен начин. Всичко е въпрос на време, обучение и трупане на опит. За разлика от отворената хирургия, лапароскопската се нуждае от доста по-дълго време за обучение – 2-3 и повече години. Ако се позволи да се разсипе цялото събрано богатство като персонал в тази болница, това ще бъде престъпно отношение към Военно медицинска академия. Тези медици няма да могат да се съберат никога повече. В моята клиника разполагаме с 11 лекари на най-високото равнище в България по отношение на лапароскопската хирургия – казвам го отговорно.
– И колко от тях са военни лекари?
– Петима са офицери…
– А защо е важно да има повече лекари под пагон?
– Само за м.г. в света е имало над 40 въоръжени конфликта. Армията не губи своето значение като елемент на сигурността за своята държава. И ние не трябва да гледаме на нея като на финансово бреме. Тя е елемент от сигурността на всеки гражданин в държавата ни. В системата за колективна сигурност трябва да бъдем и достоен член, не само консуматори, а и източник на сигурност. По темата за сигурността трябва да мислим и държавнически, и глобално.
