Внучката на генерал Сава Савов – Павлина Савова през 2005 г. възлага на журналистката Виолета Божерянова да напише книга за прославения й дядо. Книгата се казва „Генерал Сава Савов. Всичко и всички за България”. Савова от 12-годишна живее в Германия, но е съхранила дълбоко в себе си споменът за неговото достойнство, кавалерство и родолюбие. Дядо й завършва Военното училище в София през 1885 г. и е произведен в чин подпоручик.
Роден е през 1865 г. в Шумен и е израсъл без баща. Независимо от това е възпитан в дълбоко родолюбив дух от чичо си Андрей, защото това е традиция в семейство Савови. На 20 г. участва в Сръбско-българската война и това оставя незаличим отпечатък върху него като офицер не само по отношение на практическите знания за бойните действия, но и в отношенията му с войниците.
През 1888 г. цар Фердинанд го аташира като офицер-ординарец в княжеската свита, а по-късно го назначава и за флигел-адютант на княгиня Мария-Луиза. Затова му се налага често да придружава княгинята в чужбина и по този начин се запознава отблизо с живота и етикета на Виенския и Савойския двор. На тази длъжност остава до 1896 г. Междувременно, през 1894 г. Савов се жени за Пенка Калъпова, която е дъщеря на заможен търговец. Те двамата имат три деца и най-големият син Михаил е баща на Павлина Савова.
След като напуска двореца генерал Савов тръгва да служи по полковете. През Балканската война, вече полковник, Савов командва 22-ри тракийски пехотен полк и заедно с генерал-майор Георги Тодоров се отличава в битката за Булаир. В чест на тази битка е написан Булаирският марш, наречен „Военна песен на 22-ри тракийски полк”.
При избухването на Първата световна война цар Фердинанд настоява България да влезе в съюз с Австро-Унгария и Германия. Генерал Савов, който по това време изпълнява длъжността маршал на двореца не е съгласен с това и се противопоставя, защото не иска България да участва в тази война, но не успява да разубеди царя. Фердинанд мечтае след успешния завършек на войната да увеличи мощта си и да стане император. Тези разногласия подтикват Савов да поиска да замине на фронта. Там командва последователно 5-та пехотна дунавска дивизия, след това 3-та и накрая 4-та армия.
След като поема командването на дивизията Савов активно се включва в бойните действия на фронта. Той вече има чин генерал-майор. Дивизията е разположена на връх Мала Рупа в Кожух планина по поречието на река Вардар. Веднага след спирането на боевете още в началото на 1917 г., независимо от суровите зимни условия, започва инженерна дейност за доизграждане и укрепване на позициите на дивизията, което е прекъснато от бойните действия през последния месец на 1916 г. Почти всеки ден се водят престрелки и това личи по донесенията, които Савов праща до командващия на 1-ва отделна армия. С такта и загрижеността си към войниците Савов печели тяхното благоразположение и обич. Той организира позициите на 5-та дивизия така, че те стават непревземаеми. След многократни атаки противникът се убеждава в това.
Главната позиция на дивизията е на връх Яребична. Срещу тази позиция противникът изстрелва десетки хиляди снаряди, насочвани от въздуха от самолети. В крайна сметка не успяват да я превземат. Независимо, че българската армия е разположена на широк фронт, пролетната офанзива на противниковите войски търпи неуспех на Македонския фронт и главното им командване решава, че до края на 1917 г. нова офанзива срещу българите е невъзможна. Германските ни съюзници спират мащабните ни операции на Македонския фронт. Българското и германското командване стигат до извода, че ще задържат позициите до края на войната. Започва периода на пасивната отбрана. Германската главна квартира умишлено неглижира Македонския фронт, а болестите и лошото време подронват бойния дух на армията ни. Намаляват и доставките на боеприпаси и до края на 1918 г. секват напълно, което се оказва фатално.
След успеха на 5-та дивизия през май 1917 г. Савов получава чин генерал-лейтенант и поема командването на 3-та армия до края на годината.
Независимо от разногласията между „цар и генерал” Фердинанд знае, че Савов е лоялен към короната и през 1918 г. го одобрява като министър на войната в кабинета на Александър Малинов. След намесата на САЩ във войната Германия губи всички шансове за победа. Налага се цар Фердинанд да абдикира, защото народното недоволство се надига и неговата абдикация се поставя от противника като условие за сключване на мирен договор с България. През септември 1918 г. избухват и войнишките бунтове, които генерал Савов като министър успява да потуши, заедно със съмишлениците си.
След Солунското примирие на престола се качва младият княз Борис и поема управлението на България. Въпросът за абдикацията и възкачването на престола са обсъждани от княз Борис и генерал Савов в дома му през септември и началото на октомври 1918 г. През същата година генерал Савов подава оставката си като военен след 34 години служба, за да даде пример във войската, защото тя следва да бъде съкратена вследствие от загубата във войната и клаузите на мирния договор. През 1919 г. Сава Савов е повишен в чин генерал от пехотата.
